3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
Гр.София, 28.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2235 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 468/09.03.15г., постановено по т.д.№ 3011/14г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 04.04.14г. по т.д.№ 9/13г. на Благоевградския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на ЕТ „А. стил – 99 – И. Г. сумата от 54595 лв. – стойност на СМР на обект ОДЗ „Радост”, [населено място], с която общината се е обогатила за сметка на търговеца, ведно със законната лихва от 07.01.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като въвежда и довод за недопустимост на въззивния акт.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по касационната жалба е извършил СМР в имот, собственост на касатора, възложени му устно от кмета на общината. За извършването на работата е следва да се проведе процедура по възлагане на обществена поръчка и тъй като такава не е осъществена, претенцията за заплащане на стойността на СМР е преквалифицирана от въззивния съд като такава по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – връщане на дадено при начална липса на основание, а не според възприетата от първоинстанционния съд квалификация по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД (неосъществено основание). Изложени са съображения, че се дължи връщане на всичко, което е получено без основание, а когато това е невъзможно, както е в случая, се дължи заплащане на стойността му. Прието е, че не следва да се съпоставят сумата на обогатяване и обедняването и да се присъди по-малката от двете, а претенцията да се уважи съобразно „пълната стойност” на извършените СМР по заключението на техническата експертиза, изготвена от в.л. Г..
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въведените от касатора доводи за недопустимост на въззивното решение (относно обекта, в който са извършени и видовете СМР) не са обвързани с конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и ВКС счита, че не следва служебно да допуска касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение. Заявените в изложението процесуални въпроси, касаещи обсъждането на възраженията на страните, препращането към мотивите на първоинстанционния съд и излагането от въззивния съд на собствени мотиви по съществото на спора не представляват значими правни въпроси, които да са обуславящи за крайния извод от конкретния спор. Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на противоречието на въззивното решение с решение № 97/01.08.14г. по гр.д.№ 1250/11г. на ІV г.о. на ВКС е неточно, доколкото по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на правен въпрос в хипотеза, която не е идентична с фактите по настоящия спор.
Поставеният по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос относно размера на обедняването при изпълнение на СМР и конкретно дали преценката му следва да се основава на осчетоводените действителни разходи или на пазарната стойност на СМР е от значение за спора. По въпроса за правната квалификация на иск за заплащане на извършени СМР по нищожен или при липса на сключен договор за изработка и съответно за стойността на изпълнените работи, които се дължат от обогатилото се лице, са постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 219/04.02.14г. по т.д.№ 871/12г. на І т.о., решение № 12/28.02.14г. по т.д.№ 1037/12г. на І т.о., решение № 89/17.08.15г. по т.д.№ 770/14г. на ІІ т.о., решение № 29/04.03.15г. по гр.д.№ 5189/14г. на ІІ г.о., решение № 254/13.03.15г. по т.д.№ 4121/13г. на І т.о. Дадените разрешения в практиката на ВКС обуславят основанието за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за начина на определяне на размера на обогатяването, респ. обедняването по претенция на заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е сключил договор за изработка със собственика на обекта.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1091.90 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 468/09.03.15г., постановено по т.д.№ 3011/14г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [община], [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1091.90 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.