5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София,06.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 983/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 238 от 27.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 319/2012 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 269 от 23.02.2011 по т. д. № 2644/2011 г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] – [населено място], иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 29 008.55 лв. по дебитно известие от 24.08.2011 г., обективиращо корекция на сметка за неправилно отчетена електрическа енергия за периодите 22.01.2011 г. – 30.06.2011 г. и 01.07.2011 г. – 20.07.2011 г. за обект в [населено място], [улица].
К. навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение като поддържа, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Излага доводи, че въззивният съд е интерпретирал неправилно заключението на съдебно – техническата експертиза и е приел за доказано реалното количество доставена, потребена и подлежаща на заплащане електрическа енергия, без в заключението да се съдържат констатации за този факт. Определя като незаконосъобразни изводите на съда във връзка с доказателственото значение на констативния протокол, с който е установена неизправността на средството за търговско измерване /СТИ/ и въз основа на който е извършена оспорената корекция на сметката за електрическа енергия, както и преценката, че протоколът доказва основанието на чл.38 от Общите условия на [фирма] за извършване на едностранна корекция на сметката за електроенергия. В жалбата са развити и съображения за неправилно приложение на чл.82 ЗЗД и чл.143 във вр. с чл.146 З. при произнасянето по защитните доводи на касатора за нищожност на клаузата на чл.38 от Общите условия, с която ответникът е обосновал правото си на едностранна корекция и възникването на оспореното с иска вземане.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото правен въпрос – за съществуването на законово основание /в рамките на релевантния за спора период/ за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена и ползвана през минал период електрическа енергия, в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ІІ т. о., решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ІІ т. о. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ – [населено място], оспорва като неоснователни искането за допускане на касационно обжалване и касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от [фирма] против [фирма] /сега „Енерго – Про Продажби/ АД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 29 008.55 лв. – коригирана стойност на доставена и потребена в обект на бул. С.” № 8, [населено място], електрическа енергия за периодите 22.01.2011 г. – 30.06.2011 г. и 01.07.2011 г. – 20.07.2011 г., съгл. дебитно известие от 24.08.2011 г., след като е приел, че спорната сума е начислена от ответника в резултат на корекция, извършена в съответствие с клаузата на чл.38 от приложимите в отношенията между страните Общи условия /ОУ/ на [фирма], към които препращат чл.24 и чл.25 от ОУ на [фирма] към договора за продажба на електрическа енергия, и с оглед на това ищецът дължи заплащането й. Изводът за възникване на предвиденото в ОУ основание за корекция на сметката на ищеца – потребител е мотивиран с представените по делото констативни протоколи от 20.07.2012 г. и 09.08.2011 г., съставени съответно от служители на [фирма] и на БИМ – ГД „Мерки и измервателни уреди”, и със заключението на съдебно – техническата експертиза. След преценка на протоколите, първият от които подписан и от представител на ищеца, е прието за доказано демонтирането на намиращото се в обекта на [фирма] средство за търговско измерване поради констатирана на място грешка в работата на уреда, предаването на СТИ за експертиза в БИМ – ГД „Мерки и измервателни уреди” и констатирането на метрологична грешка в работата на СТИ, свързана с поставяне на три броя допълнителни съпротивления на токов датчик. От заключението на експертизата са счетени за установени причинната връзка между допълнително монтираните в СТИ съпротивления и неправилното отчитане на реално консумираната електрическа енергия, а също и подлежащото на заплащане неотчетено количество електрическа енергия, изчислено като функция на отчетената грешка на базата на потребената такава с неизправното СТИ /чл.38, ал.3, т.1 от ОУ/. При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е обосновал становище, че констатираната по предвидения в чл.38 от ОУ ред нерегламентирана намеса в работата на СТИ, препятствала отчитането на ползваната електрическа енергия, е породила право за ответника да коригира сметката на ищеца и да начисли допълнително подлежащата на заплащане стойност на доставената електрическа енергия на база установеното реално потребление за предвидения в чл.38, ал.3, т.1 от ОУ максимален период от 180 дни в размер на оспорената с иска сума, отразена в издадената от [фирма] справка № 18412 и в съставеното от [фирма] дебитно известие от 24.08.2011 г.
Като неоснователен е преценен доводът на ищеца за отсъствие на уредена по законодателен път възможност за доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период. Въззивният съд е изложил съображения, че макар да не е изрично признато в нормативен акт, правото на доставчика на едностранна корекция в случай на неточно отчитане на електрическа енергия може да бъде изведено по аналогия от разпоредби на действащото законодателство, регулиращи отношенията във връзка с доставката и ползването на електрическа енергия, и от основните правни принципи, недопускащи неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на друга, които биха били нарушение чрез неточното отчитане и неплащане на количеството доставена енергия. Позовал се е и на последвалите изменения в Закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., с които е регламентирано правото на доставчика да коригира сметките за електроенергия в случай на неправомерно въздействие върху уредите за измерване при предполагане вината на потребителя за неточното отчитане на реално ползваната електроенергия. За неоснователен е счетен и доводът за нищожност по силата на чл.143 във вр. с чл.146 З. на клаузата на чл.38 от ОУ, послужила като основание за извършване на спорната корекция. Посочено е, че ищецът не отговаря на легалното понятие за потребител, ползващ се от закрила по З., и че по делото няма данни страните да са били лишени от възможност да договарят специални условия по договора за продажба съобразно правилата на чл.98а, ал.5 ЗЕ.
Постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставеният от касатора правен въпрос – за наличието или отсъствието на признато в действащото през исковия период законодателство право на доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е от значение за изхода на делото, тъй като отхвърлянето на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е обусловено от решаващия извод на въззивния съд, че извършената от ответника корекция, в резултат на която е формирано отричаното с иска парично задължение, не е лишена от законово основание.
Доказана е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на която е основано искането за допускане на касационно обжалване. На въпроса дали през релевантния и за конкретното дело период от време е съществувала призната в нормативен акт възможност за доставчика на електрическа енергия да извършва последваща корекция на сметките на потребителите чрез начисляване на допълнителни суми за доставена и потребена електрическа енергия е отговорено отрицателно в постановените по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна практика на ВКС решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ІІ т. о., решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. № 436/2011 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г., решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 255/2010 г. и др. Въззивното решение е постановено в отклонение от посочената задължителна практика, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено бланкетно и не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238 от 27.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 319/2012 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 580.17 лв. /петстотин и осемдесет лв. и седемнадесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :