О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр.София, 18.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди и петнадесета гоодина в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 7436 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.08.2014г . по гр.д.№ 7152 / 2013г., с което ГС София е уважил искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят – „” Е., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът – К. С. С. и М. С. Л., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд,тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение частично, е уважил предявените от ищците К. и М. С. срещу ответника „” Е. частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 24 000 лева, платена на отпаднало основание по предварителен договор от 17.04.2008г., изменен с предварителен договор от 23.04.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.10.2011г. до окончателното плащане и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 000 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение съгласно чл. 18, вр. чл. 12, пр. 2 от същия договор, и в частта за разноските.
На основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на въззивното решение в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.92 ЗЗД с цена под 5000лева.
Установено е по делото, че на 17.04.2008г. между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка с характеристиките на предварителен договор за продажба и договор за изработка. По силата на договора ответникът ” Е. , в качеството си на продавач, е поел задължението да прехвърли правото на собственост на обекти, както следва: на ищеца М. С. – ап. на етаж, със застроена площ от 38.24 кв.м., заедно със 7.83 кв.м. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от дворното място, на ищеца К. С. – магазин , на етаж, със застроена площ от 27.13 кв.м., находящи се в изграждаща се сграда в [населено място] в степен на завършеност, уговорена в чл. 6 от ПД, за цена 60 000 евро за двата имота. Страните са уговорили, че цената ще бъде заплатена, както следва: 20 000 евро в деня на подписване на ПД и 40 000 евро на 18.04.2008г. Установено е също така, че ищците- ответници по жалба изцяло и в договорените срокове са заплатили уговорената цена от 60 000 евро.
Прието е по делото, че от представения предварителен договор от 23.04.2009г. /договора/ се установява, че страните по делото са изявили воля за замяна на закупуваните обекти, а именно ответникът да продаде на ищеца М.С. ап. 6, на втори етаж, с площ от 86.02 кв.м., заедно с 14.62 кв.м. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от дворното място, а на ищеца К.С. – магазин , на етаж от сградата, със застроена площ от 54.26 кв.м. , като се променят предмета на договора и цената, която следва да бъде заплатена, а именно 121 267 евро, като последната включва и стойността на степен на завършеност съгласно уговореното в чл. 6 от договора, ид.ч. от правото на строеж, ид.ч. от дворното място и общите части на сградата. Установено е, че купувачите дължат горната сума, както следва: 94 267 евро в деня на подписване на договора – 23.04.2009г. и 27 000 евро на етап акт обр. 15, както и че върху договора от 23.04.2009г. от ответника е оформена разписка, с която се признават заплатените суми по предварителния договор/ПД/ от 17.04.2008г. като такива, получени по новия ПД от 23.04.2009г. Прието е, че са платени и суми по представен ПКО от 20.04.2009г., неоспорен от страните, за заплатена на К.С. сума в размер на от 34000 евро и ПКО от 23.05.2009г. за заплатени на същия 5 000 евро. При тези данни съдът е приел, че купувачите са изпълнили изцяло поетите с ПД от 23.04.2009г. задължения за заплащане на сумите, предвидени съгласно чл. 3 от договора.
Прието е, че от представените по делото н.а. № 12/2009г. от 01.12.2009г. и н.а. № 22/2009г. от 10.12.2009г.. се установява, че ответникът е изпълнил поетото с договора задължение да завърши до груб строеж и покрив сградата и да прехвърли правото на собственост върху ап. на ищецът-ответник по жалба М.С. и на магазин на лицето Б. С.. Последното ищецът К.С. изрично признава да приема като изпълнение на задължението за прехвърляне на правото на собственост на магазин № , поето по отношение на него, като купувач, съгласно ПД от 23.04.2009г. Видно от съдържанието на представените нотариални актове, страните са се съгласили, че към м.12.2009г., обектите са изградени на етап груб строеж, а цената на процесния ап. във вид груб строеж към 01.12.2009г., възлиза на 48 000 лева. Съответно цената на магазин , също във вид на груб строеж, към 10.12.2009г., е 45 050 лева. Предвид изрично изразеното съгласие на страните при сключването на сделките, оформени в упоменатите два нотариални акта, че приемат, че цената на двата обекта, във вид на груб строеж, е общо 93 050 лева, респ. с равностойност 47 575.71 евро, настоящият съдебен състав приема, че разликата от 73 691.29 евро /между договорената цена от 121 267 евро и цената на етап груб строеж 47 575.71 евро/ представлява цена на СМР, които предстои да бъдат извършени в обектите, до степента на завършеност, съгласно уговореното в чл. 6 от договора.
По делото е установено, че за изграждащата се сграда не е издаден акт обр. 15 в срока, уговорен съгласно чл. 12 от договора , като такъв не е бил налице и към момента на разглеждане на делото.
Прието е за установено от представена нотариална покана от 02.08.2011г. от ищеца К.С. до дружеството, с която първият предоставя на последния 30-дневен срок да извърши уговорените съгласно договора довършителни работи и да се сдобие с акт обр. 15, като в същия срок претендира и неустойката по чл. 18, вр. чл. 12 от договора и в случай, че дружеството не изпълни горните задължения в дадения срок, ищецът го кани да плати сума в общ размер 248 102.96 лева, включваща надвнесените суми по договора /стойността на неизвършените СМР/ и договорната неустойка по чл. 18, вр. чл. 12 от договора. Установено е, че на гърба на нотариалната покана е налице удостоверителен запис на нотариуса, от който е видно, че на 04.08.2011г. на посочения в поканата адрес се намира строителен обект – незавършена сграда, като поканата е получена от Д. С. К. – единственото лице, намерено на строежа.
Въззивният съд е счел, че с отправеното изявление от страна на ищеца – ответникът да изпълни, като плати и неустойката или да върне сумите, получени за неизпълнените СМР, ведно с неустойката, е ясна волята на ищеца за разваляне на договора. Изложил е съображения за това, че независимо дали развалянето е станало с получаването на отправената нотариална покана или с депозирането на исковата молба в съда, съгласно константната съдебна практика, в т.ч. застъпена в решение № 37/2011г. гр.д. №920/2009г., IV г.о. и др. на ВКС, резултатът е един и същ – договорът, в частта за уговореното полагане на СМР, е такъв на продължително изпълнение и за неизпълнената част, а именно за неизвършените СМР, договорът е развален за в бъдеще – чл. 88, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Прието е, че с развалянето, с оглед отпадането на основанието, на което е получил сумата 73 691.29 евро, представляваща цена на СМР до степента на завършеност, съгласно уговореното в чл. 6 от договора, дружеството дължи връщането на получената сума на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и искът е основателен за сумата 24 000 лева.
Въззивният състав е счел за неоснователни въведените с въззивната жалба възражения, че в случая, развалянето на договора може да стане единствено по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като не става въпрос за разваляне на договор, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Изложени са съображения за това, че към датата на прехвърлянето на правото на собственост върху двата обекта, в състоянието им на груб строеж, видно от съдържанието на нотариалните актове, страните са се съгласили, че имотите имат цена от 47 575.71 евро, поради което съдът е приел, че разликата от цената по нотариалния акт до пълната уговорена в чл. 2 от договора цена от 121 267 евро, представлява стойност на довършителните работи, които следва да бъдат положени, за да имат обектите договорения съгласно чл. 6 от договора вид.
Съдът е счел, че е основателен и предявения иск за сумата 1000 лева, с правно основание чл.92 ЗЗД с оглед уговорената неустойка в чл. 12, пр. 2 от договора и предвид липсата на издаден акт обр. 15, в уговорения срок – най-късно до 30.09.2009г.,но в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане както бе просочено по-горе.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител подържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: следва ли въззивния съд да допусне и събере доказателства които страната не е представила в първата инстанция поради пропуск на съда при изпълнение на задълженията му по чл.146 ГПК и по конкретно да допусне експертиза за степента на завършеност на строителен обект. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представя решение от 08.05.2013г. по гр.д.№1152/2012г., ІV г.о. на ВКС, за задълженията на въззивни съд с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК, решение от 09.07.2012г. по гр.д.№398/2011г., ІІт.о. на ВКС, в което е прието, че липсата на достатъчна аргументация във въззивната жалба не освобождава въззивния съд от задължението да извърши самостоятелна преценка за относимостта и допустимостта на доказателствата и да се произнесе относно основанието на чл.266, ал.3 ГПК, като неизпълнението на посоченото задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство, в какъвто смисъл е и произнасянето в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 224 от 02.07.2010 г. по гр. д. 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение от 10.07.2013г. по гр.д.№814/2012г., І г.о. на ВКС за задължението на съда да допусне доказателства при наличие на предпоставките на чл.266 ГПК и решение от 18.05.2011г. по гр.д.№1919/2010г., ІV г.о. на ВКС за задължението на въззивния съд да събере доказателства, когато в резултат на нарушения допуснати в първата инстанция е пропусната възможността да бъдат събрани.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 21.08.2014г . по гр.д.№ 7152 / 2013г. в частта му, с която ГС София е уважил иск с правно основание чл.55 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „” Е. срещу същото решение в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 480 лева от „” Е. в седмичен срок от съобщаването му за това.
Определението може да се обжалва в частта му , с която е оставена без разглеждане касационната жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: