О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 376
гр. София, 26.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 63 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л., Н. Н. Л. чрез пълномощника им, адвокат Х. М. В. и на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му, адвокат И. С. И. срещу решение № 355 от 18.10.2012 г. по гр. дело № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
По касационните жалби – вх. № 11060/23.11.2012 г. и вх. № 10228/02.11.2012 г. на М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л., Н. Н. Л.:
Касационната жалба вх. № 11060/23.11.2012 г. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 3581/2011 г. на Великотърновски районен съд относно частичното отхвърляне на исковете по чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на М. Х. Н. за разликата между 13280 лв. и 80000 лв., на С. К. Б., М. К. М. – на всяка една от тях за разликата между 5780 лв. и 80000 лв., на М. Р. Л. за разликата между 20000 лв. и 80000 лв. и на Н. Н. Л. за разликата между 4000 лв. и 80000 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на [фирма], [населено място]. За да постанови този резултат въззивният съд се е позовал на фактическата обстановка, посочена в мотивите на първоинстанционното решение и изводите, изложени в първоинстанционния акт, към които препраща на основание чл. 272 ГПК. По приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, решаващият състав е отразил само едно съображение, за релевантност на наложения от пострадалия начин на издигане и транспортиране на процесния панел. Относно заболяването на починалия работник, наследодател на ищците, съдът е отразил в мотивите, че в тежест на работодателя е да изисква информация за здравословното състояние на работника, още по време на назначаването му, а при липсата на доказателства за изпълнение на това задължение, съответно за „укриване” на заболяване от страна на починалия работник, а от там и за съпричиняване в степен по – голяма от възприетата от първостепенния съд, не може да се говори.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че „въззивният съд е разрешил съществен процесуалноправен въпрос, от значение за формиране на решаващата му воля и изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС, установена в т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС и неговите решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК”. Изброени са решения, на които касаторите се позовават, за да обосноват становището си по въпроса: при изрично направени оплаквания във въззивната жалба за нарушение на материалния закон относно спора за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по същия спор, изразено в заличаване на допусната съдебно – медицинска експертиза, липсата на анализ на доказателствата при препращане към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, съставлява ли „собствени мотиви”. Поддържа се, че този начин на процедиране не е излагане на собствени мотиви. Действително налице е противоречие в правните разрешения относно процедирането на въззивния съд в хипотезата на чл. 272 ГПК, приети от него и свеждащи се до липсата на собствен анализ на доказателствата по делото и извеждани на правни изводи по посочените въпроси и разясненията в т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, приложима и по новия съдопроизводствен ред относно формирането на собствени фактически и правни констатации по делото. В съответствие с цитираното ТР на ОСГК на ВКС е и приложената практика по чл. 290 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира по поставения въпрос, че съдът е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика, според която въззивната инстанция разглежда спора по същество и трябва да изготви собствени мотиви въз основа на самостоятелна преценка на всички доказателства, доводи и възражения на страните. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение в обжалваната част.
Касационната жалба вх. № 10228/02.11.2012 г. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но с изложените в нея материалноправни въпроси не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК . За да е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо изводите в обжалваното решение и приложените съдебни актове по чл. 290 ГПК да съдържат различни и взаимноизключващи се разрешения на идентичен правен въпрос. С оглед на направената по – горе констатация по поставения процесуалноправен въпрос, че съдът е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика, изискваща изготвянето на собствени мотиви въз основа на самостоятелна преценка на всички доказателства, доводи и възражения на страните по посочените спорни въпроси се налага извода, че окръжният съд при възприет друг начин на процедиране при изготвяне на мотивите, при който отсъства собствена преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните, не е могъл да обективира правни разрешения в отклонение от възприетите в приложената от касаторите практика. Ето защо с поставените материалноправни въпроси не е обосновано наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси, подробно отразени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити с оглед на правни разрешения, приети от първоинстанционния съд, чието решение не може да бъде предмет на касационен контрол, поради което произнасянето му в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика е ирелевантно за преценката на ВКС по наличието на касационни основания в производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че по тази касационна жалба не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Касационната жалба вх. № 11236/28.11.2012 г. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 3581/2011 г. на Великотърновски районен съд относно частичното уважаване на исковете по чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на М. Х. Н. до размер на сумата 13280 лв., на С. К. Б., М. К. М. – на всяка една от тях до размер на сумите по 5780 лв., на М. Р. Л. до размер на сумата 20000 лв. и на Н. Н. Л. до размер на сумата 4000 лв., ведно със законните лихви върху тези суми от датата на смъртта на наследодателя до окончателното им изплащане, както и в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати разноски и държавна такса. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, както се отрази по – горе, че са налице предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на ответното дружество, както и предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ и се е позовал на чл. 272 ГПК относно излагане на фактически и правни констатации по спора от районния съд, посочил е, че възприема фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че районният съд се е произнесъл по следните въпроси: налице ли е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО; настъпилата смърт в резултат на груба небрежност ли е от страна на пострадалия; присъденото обезщетение, справедливо ли е по смисъла на чл. 52 ЗЗД; еднакво ли следва да бъде обезщетението за всеки един от наследниците. Отразено е становището, че по същите въпроси е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображения за наличие на неправилна или неактуална съдебна практика, както и доводи за преодоляването й в желаната от касатора насока, съответно за липсата на практика при посочване на конкретни норми, които според касатора са непълни, противоречиви или неясни не са посочени. Според жалбоподателя, ВКС следва да се произнесе по следните въпроси, които въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС: по какви критерии следва да се определи приноса на пострадалия в причиняване на вредоносния резултат; във връзка с тези критерии, как да се определя / в проценти, в дробна част или по друг начин / справедливото обезщетение, определяно със степента на съпричиняване.
Както се вижда от подробно изброените по – горе въпроси, същите по естеството си са материалноправни. Направеният по – горе по касационната жалба на ищците вх. № 10228/02.11.2012 г. извод, че въззивният съд не е могъл да обективира правни разрешения в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по посочените спорни въпроси, тъй като при процедирането си по изготвяне на мотивите на решението се е отклонил от задължителната съдебна практика, изискваща въззивният съд да прави собствена преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните, важи и за касационната жалба на [фирма], [населено място]. Същото е поставило материалноправни въпроси, развити с оглед на правни разрешения, приети от първоинстанционния съд, чието решение както се посочи и при разглеждане на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на другите касатори, не може да бъде предмет на касационен контрол, поради което произнасянето му в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика е ирелевантно за преценката на ВКС по наличието на касационни основания в производството по чл. 288 ГПК. Освен това, както вече се посочи, съображения за наличие на неправилна или неактуална съдебна практика, както и доводи за преодоляването й в желаната от касатора насока, съответно за липсата на практика при посочване на конкретни норми, които според касатора са непълни, противоречиви или неясни не са посочени. Предвид изложеното следва да се приеме, че с въведените материалноправни въпроси не е обосновано наличие на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а тяхната липса изключва наличието и на специални основания по нормата, защото общите основания се развиват в хипотезите на специалните основания. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, тъй като са друг вид касационни основания, проверявани от ВКС при допускане на касационен контрол и разглеждане на жалбата по същество. С оглед на всичко изложено по – горе ВКС в настоящият си състав намира, че по касационната жалба на [фирма] не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в обжалваната част. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 18.10.2012 г. по гр. дело № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 3581/2011 г. на Великотърновски районен съд за частично отхвърляне на предявените от М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л., Н. Н. Л. против [фирма], [населено място] искове по чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на М. Х. Н. за разликата между 13280 лв. и 80000 лв., на С. К. Б., М. К. М. – на всяка една от тях за разликата между 5780 лв. и 80000 лв., на М. Р. Л. за разликата между 20000 лв. и 80000 лв. и на Н. Н. Л. за разликата между 4000 лв. и 80000 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на [фирма], [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 18.10.2012 г. по гр. дело № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд в останалата обжалвана част.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: