О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 376
гр.София, 21.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 782 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6725/ 09.10.2017 г. по гр.д. № 6782/ 2017 г., с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № 5299/ 06.03.2017 г., поправено с решение № 105 958/ 28.04.2017 г., по гр.д. № 43237/ 2016 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, по исковете на Н. Д. В. срещу [фирма]:
· признава за незаконна и отменя заповед № 1963/ 11.05.2016 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение за длъжността „управител на офис Б. 2“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· осъжда [фирма] да заплати на Н. Д. В. за периода 01.06.2016 г. – 01.12.2016 г. сумата 8 305.16 лв. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от [фирма] (от Банката) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроси, чието обобщаване и синтез се свежда до следния (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Кои са юридическите факти (материално-правните предпоставки), които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ (закриване на част от предприятието), когато работодателят е банка? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ обжалваното решение, а допълнителното основание от чл. 288, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довода, че е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакванията по същество са, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата за релевантни факти – събраните, които доказват, че офисът в [населено място] е имал статут на самостоятелно структурно звено, чиято дейност към връчване на заповедта за уволнение е преустановена с решение на управителните органи на банката (съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК), а това е причината да приложи неправилно чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация Н. Д. В. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като са получили отговор с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, а решението им съответства. Възразява, че е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по трудов спор, но исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 3 КТ осъществяват изключението по чл. 280, ал. 3, т. 3, пр. 1 ГПК. Касатор е ответникът по уважените искове, а жалбата е от процесуално легитимирана страна. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанието от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията са следните:
То е постановено по жалба от ответника, а сега касатор, срещу първоинстанционното решение, с което исковете са били уважени; осъдителният – частично. Като основателни са квалифицирани оплакванията във въззивната жалба, че за законосъобразността на упражненото от работодателя право на уволнение при основанието от чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – закриване на част от предприятието – е без значение, дали с протокол от 28.03.2016 г. (циркулярно писмо № 8) управителният съвет на Банката е взел решение да закрие всичките 49 локации (офиси) на [фирма], търговското предприятие на която Банката купува на 29.02.2016 г. и тяхната самостоятелна обособеност на осъществяваната банкова дейност (като съвкупност). Въззивният съд е приел, че събраните доказателства за това към 01.03.2016 г. на територията на [населено място] да има два офиса на Банката: Б. 2 (бивш офис на [фирма]) и Б. ФЦ 143 (собствен), а към уволнението на Н. В. от 01.06.2016 г. дейността на банката да продължава в офис в Б. към „Р. – ФЦ 148“ (запазен), налагат конкретна преценка за предпоставките на основанието.
Въззивният съд я извършва, като преценя, че към това звено на банката след 02.06.2016 г. продължават да работят петима служители, единият от които „ръководител офис“. Обобщил е, че когато на определена територия (в [населено място]) работодателят продължава да извършва чрез свое звено същата дейност като тази на закритото (банкова дейност), не са осъществени предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Това е достатъчно за да приеме, че уволнението на Н. В. е незаконно. Потвърдил е първоинстанционното решение поради съвпадане на крайните изводи. Не е обсъждал доказателствата за това, дали Б. 2 (бивш офис на [фирма]) е осъществявал самостоятелни организационно-управленски функции преди вземане на решението да бъде закрит от управителните органи на Банката.
Настоящият състав намира, че въззивното решение противоречи на решенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК и в частност, на решение № 144/ 08.08.2016 г. по гр.д. № 122/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. В решението се приема, че отговорът на въпроса, дали финансовия център (офис) към банка представлява самостоятелно структурно звено или не, е всякога конкретен и е в зависимост от установените по конкретния спор факти. Съдът, който разглежда спора по същество, трябва да даде отговор на този въпрос, след като извърши преценка на изложените от страните твърдения и събраните доказателства. При тази преценка той е длъжен да съобрази дали закритият финансов център притежава характеристика на самостоятелно обособено звено в предприятието на банката. Основната характеристика на относителната самостоятелност на съответното обособено звено е организационно-управленската. З. следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието и да притежава относително самостоятелно ръководство. Освен тази основна характеристика съдът е длъжен да прецени, дали същата се съчетава и с някой от останалите критерии за такава обособеност, а именно териториалния (по отношение на населено място, регион, област на извършване на дейността), финансово-икономическия (по отношение наличието на собствени приходи или самостоятелна разходна сметка) и функционалния (по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието). В своето решение въззивният съд неглижира основния критерий – организационно-управленския, а е придал базово значение на допълнителните – териториалния и функционалния. Не е забелязал и това, че обективното ни материално право не допуска банката да осъществява различна от банковата (стопанска) дейност. Настоящият състав споделя отговора на въпроса, даден с цитираното решение на ВКС и не намира основание да я променя. Доколкото обжалваното решение му противоречи, то следва да бъде допуснато до касационен контрол по повдигнатия материално-правен въпрос при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6725/ 09.10.2017 г. по гр.д. № 6782/ 2017 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса 185.70 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.