4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 377
гр. София, 15.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3867 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба № 7220/21.05.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Бургас, подадена от С. В. К., чрез адвокат Л. Д. К. против решение № ІV – 33 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 1893/2017 г. на БОС /Бургаски окръжен съд/, четвърти граждански въззивен състав.
Ответникът „СИЧЕС ПОЛСКА Сп.з.о.о., гр. Бургас не е взел становище.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационен контрол решения по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по изчерпателно изброени в текста искове, извън които са решенията по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на претенцията под 5000 лв. Въззивното решение в посочената част е постановено по такива претенции – иск по чл. 224 КТ, предявен за сумата 3453.67 лв. за периода от 29.08.2013 г. до 31.10.2014 г., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 828.86 лв., мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224 КТ за периода от 31.10.2014 г. до 09.03.2017 г. и затова в тази част съставлява необжалваем съдебен акт. Жалбата против решението в същата част, следва да се остави без разглеждане, а в останалата част е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат.
ВКС, след като разгледа изложението на основанията, поддържани от касатора по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приема, че са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част, поради следните съображения:
Предмет на разглеждане е въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 1845 от 15.11.2017 г. по гр. дело № 1734/2017 г. на БРС /Бургаски районен съд/ – ХL гр. състав, в частта с която са отхвърлени следните искове, предявени от С. В. К. против „СИЧЕС ПОЛСКА Сп.з.о.о., гр. Бургас: иск за заплащане на възнаграждения за извънреден труд, положен за времето от 29.08.2013 г. до 31.10.2014 г., включващ сумата 8250.38 лв. за 314.5 часа в работни дни, сумата 9104.06 лв. за 311 часа в почивни дни, сумата 2261.94 лв. за 60.5 часа в празнични дни; иск за обезщетения за забавено плащане на тези суми в размер на сумата 4932.78 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.03.2017 г. до окончателното им изплащане. За да постанови този резултат БОС е приел за неоснователно оплакването на въззивника, че БРС е следвало на основание чл. 161 ГПК да приеме за доказан факта на полагане на извънреден труд от ищеца, тъй като изложените в жалбата оплаквания нямат отношение към спецификата на първоинстанционното решение. Направен е извод, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установява полагането на извънреден труд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Допустимо ли е събирането на гласни доказателства чрез свидетелски показания за установяването на положен извънреден труд от страна на работник по трудово правоотношение?“. Обосновано е разбирането, че с недопускането на гласни доказателства въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тълкувателните изводи на ВКС в решение по гр. дело № 405/2011 г. на състав на ІV г.о. Цитирани са приетите в акта на касационния съд правни разрешения, съгласно които в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски, както и че неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ, като въпрос на конкретна преценка, с оглед становището на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или неустановяването на положен извънреден труд.
Поставеният въпрос е релевантен, като относим към процесуалните действия на въззивния съд, с които се е произнесъл по искането на въззивника за допускане на гласни доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. С определение от 31.01.2018 г. БОС е оставил без уважение искането на жалбоподателя Кмиечик, въведено във въззивната жалба за допускане до разпит на свидетели /искането е направено по чл. 614 ГПК, вр. чл. 163, ал. 1 ГПК за разпит на свидетели от полския съд/, като е мотивирал отхвърлянето на искането с „очевидното несъответствие на въззивната жалба с обжалвания съдебен акт“, без да обоснове приетото „несъответствие“, както в цитираното определение, така и в предхождащите го разпореждане № 5670/21.12.2017 г. и разпореждане № 149/16.01.2018 г. От данните по делото при първоинстанционното разглеждане на спора се установява, че същото искане е направено още с исковата молба и е отхвърлено от БРС по съображение, че не е необходимо за правилното решаване на делото и би забавило съществено разглеждането му /определение № 3513/25.05.2017 г./, както и поради разбирането, че извършването на разпит на свидетели по делегация не би било удачно, „с оглед принципа за непосредственост при събиране на доказателства – в чл. 11 от ГПК“ /протоколно определение от 27.09.2017 г./. Отхвърлянето на искането за събиране на доказателства е направено от БРС в отклонение от цитираните по – горе разрешения в практиката на ВКС. Във въззивното производство ищецът се е позовал на допуснато от БРС нарушение, посочено по – горе и БОС е следвало да предприеме процесуални действия по събиране на относими по делото доказателства, което е било пропуснато да се проведе в първата инстанция, поради непълнота на дадените указания /в този смисъл доказателствената дейност на БОС е реализирана в отклонение от разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. Процедирането на въззивния съд в противоречие с разрешенията в цитираното касационно решение формира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената по – горе част по отношение, на която обжалването е процесуално допустимо.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 7220/21.05.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Бургас, подадена от С. В. К. против решение № ІV – 33 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 1893/2017 г. на Бургаски окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявените от С. В. К. против „СИЧЕС ПОЛСКА Сп.з.о.о., гр. Бургас искове – по чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата 3453.67 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава при изпълнение на парично задължение в размер на сумата 828.86 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3867/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV – 33 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 1893/2017 г. на Бургаски окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав в останалата обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане в едноседмичен срок от връчване на копие от определението на страните. В частта, с която е допуснато касационно обжалване определението не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на определението по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: