О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 377/10.06.2014
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2447 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 9/ 03.01.2014 г. по гр. д. № 845/ 20013 г, с което Пернишки окръжен съд, като частично потвърждава решение № 730/ 11.07.2013 г. по гр. д. № 7779/ 2011 г. по описа на Пернишки районен съд, отхвърля иска срещу [фирма], че [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от З. е собственикът на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „Рудничар № 1” със застроена площ от 31 кв. м., с идентификатор 55871.504.976 по КК на [населено място], кв. Рудничар, ул. 1-ва.
Недоволна от решението е [община], която го обжалва в срок със становището, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, вторият материално-правен от които допълнен и уточнен при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания, а именно : 1. Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? 2. Законът за електростопанството от 1975 г. (отм), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ех lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала? и 3. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на ал. 2 на § 7 З., създавайки задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл. 14, ал. 1 ЗНА не й е придал такова действие? По същество касаторът счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон (§ 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСА) и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] възразява, че поставените въпроси нямат претендираното значение. По същество намира решението правилно.
Настоящият състав на Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. и касационната жалба е от ищеца. Следователно тя има допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Подадена е в срок. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, макар и само по двата материално-правни въпроса.
Въззивният съд е приел, че според придобивния способ (§ 7, ал. 1, т. 7 З.) и фактът, за който страните не спорят да е осъществен (процесният трафопост е съоръжение, заварено към датата на влизане в сила на З.), предпоставките, от които ищецът черпи своята легитимация, са положителна и отрицателна: 1) енергийният обект като част от националната електроразпределителна система да обслужва само територията на съответната община и 2) да не е включен в уставния фонд на [фирма] със седалище в [населено място], регистрирано като търговец с решение от 28.12.1991 г. по ф. д. № 29 869/ 1991 г. СГС на основание разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на министър-председателя на Република България. Въззивният съд е изключил и двете. Положителната – при неблагоприятни за ищеца последици на доказателствената тежест. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, че крайните потребители са различни лица и е счел за недоказано всичките енергийно обслужвани от трафопоста обекти да се намират на територията на [община]. Така е направил извода, че трафопостът не обслужва само територията на общината. Отрицателната предпоставка – по причина, че разпоредбите на Закона за електростопанството от 1975 г, отменен, но заварен към датата на влизане в сила на З., е основание да се приеме, че всички мрежи и съоръжения, които съставляват националната електроразпределителна система, еx lege са включени в уставния фонд на [фирма] и от това търговско дружество ответникът черпи изначално своето право на собственост на трафопоста. По отношение на ал. 2 на § 7 ПЗР на З. въззивният съд е изложил мотиви, че макар разпоредбата да е приета по-късно, тя поражда действие едновременно с § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е така, защото законодателят е уредил отрицателна предпоставка, която е обща за всички държавни имоти, преминали по силата на З. в собственост на общините.
Следователно и двата материално-правни въпроса обуславят въззивното решение и е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. По процесуално-правният въпрос общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК липсва. § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З. самостоятелно и още към влизането на закона в сила предвижда отрицателната предпоставка мрежата или съоръжението от техническата инфраструктура на общината да не е включено в уставния фонд на търговско дружество. Следователно за действието на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З. приетата по-късно ал. 2 на § 7 е без регулативен потенциал.
При тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 9/ 03.01.2014 г. по гр. д. № 845/ 2013 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса от 69. 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд
Делото да се докладва при представяне на платежния документ за насрочване в открито съдебно заседание или при изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.