1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№379
[населено място], 16.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3097 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1624/10.07.2017г. по т.д. № 6149/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1877/01. 11. 2016 г. по т. д. № 3636/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-21с. в обжалваните му части за отхвърляне възражението по чл. 66, ал. 6 З., подадено от касатора срещу решение на синдиците на [фирма] /н/ № З. 66-331/15. 01. 2016 г. за отхвърляне възражението на кредитора срещу неприемането на негови вземания в общ размер на 810 000 лв., заедно със законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност до окончателното му изплащане, произтичащи от рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци от 19. 12. 2012 г. и анекс № 411432/19. 12. 2012 г. за разплащателна сметка с IBAN [банкова сметка], и за осъждане на касатора да заплати по сметката на СГС сумата от 32 400 лв. държавна такса и 4050лв.- по сметка на САС.
Касаторът излага становище, че решението на САС е недопустимо, евент. неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор синдиците на [фирма] /н/ – А. Н. Д. и К. Х. М., оспорват основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че с депозираното пред съда възражение по чл. 66, ал. 6 З. касаторът е възразил срещу решение № З. 66-331 от 15. 01. 2016 г. на лицата, осъществяващи правомощията на синдик на банката, с което е оставено без уважение възражението му срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на банката в несъстоятелност досежно невключването в списъка на вземането за 810 000 лв., предмет на прекратен с обратна сила договор за цесия между цедента [фирма] и цесионер „Домтех Холдинг“АГ, с ред за удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 4 З. в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2015 г., както и на вземането за законна лихва за забава върху горната сума за времето от 22. 04. 2015 г. – датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката до окончателното му изплащане с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 З.. Не е било уважено искането на касатора за спиране на производството по делото предвид висящността на спорове по чл.439 ГПК и чл.59, ал.3 З. между цесионера и длъжника. Въззивната инстанция е намерила за спорни по делото въпросите относно възможността да бъде валидно прекратен/развален договорът за цесия, за действието на подобно разваляне по отношение на длъжника – банката в несъстоятелност и за действието на прихващането, изявлението за което е направено от цесионера преди твърдяното осъществяване на факти с прекратяващ правната връзка по договора за цесия ефект. От фактическа страна е било установено, че за сключения договор за цесия длъжникът е бил надлежно уведомен с уведомление вх. № 12109/20. 11 2014 г., изходящо от цедента [фирма]. След този момент за банката е съществувала забрана да изпълнява по отношение на цедента и задължение да осъществи дължимия резултат в полза на цесионера. Според апелативния съд договорът за цесия като всеки двустранен договор, за който не е изключена изрично възможност за отпадането му като източник на облигационна връзка, може да бъде развалян, прекратяван или отменян по взаимно съгласие на страните или на основанията, посочени в закона, вкл. и при сбъдването на предвидено в сделка по общо съгласие на страните прекратително условие. В случая то е било свързано с упражнено съобразно договора право на цедента да го прекрати поради неизпълнение на задължения на физическо лице, страна по споразумението, за даване на обезпечения на цедента за цената. Въззивният съд е приел, че фактите от значение за прекратяване на връзката по договора за цесия или сбъдването на прекратителното условие по сделката имат действие по отношение на страните по договора от момента на осъществяването им. За да се обвърже валидно длъжникът, в случая банката, с прекратяването на договора за цесия и да бъде задължен същият да изпълни по отношение на стария кредитор /цедента/, САС е счел, че следва длъжникът да бъде уведомен за прекратяването на цесионния договор от страна на новия кредитор /цесионера/ – в случая „Домтех Холдинг“АГ. На такова уведомление ищецът не се позовал и липсват данни да е било изпращано до банката–длъжник. В случая уведомлението изхожда от стария кредитор или от лице, което съобразно надлежно съобщената цесия, не е кредитор на длъжника и съответно за последния съществува забрана да изпълнява по отношение на това лице. Изводите на САС са основани на законовото разрешение, с оглед гарантиране сигурността на длъжника досежно замяната на стария му кредитор с нов, съобщението за цесията до длъжника да изхожда от цедента. Аналогично съобщението за прекратяването на цесията, свързано отново с промяна на лицето, по отношение на което длъжникът следва да изпълни точно, трябва да изхожда от кредитора, за който длъжникът е известен надлежно и чиито указания във връзка с изпълнението следва или от цесионера – нов кредитор при породила действие за длъжника цесия. При спор между цесионера и цедента относно титулярството на вземането / в процесния казус има предявяване пред синдика на едно и също вземане и от цесионера, и от цедента/ не следва да се поставя изискване пред длъжника да преценява на кого принадлежи вземането при разваляне/ прекратяване на цесията. При липса на съобщаване на длъжника за прекратяването на цесията, изходящо от цесионера, настъпването на прекратителното условие по отношение на цесията не обвързва банката-длъжник и за последната не съществува задължение за изплащане на средствата по депозитната сметка на [фирма].
Освен това САС е приел, че преди да бъде извършено прекратяване на договора за цесия по отношение на прехвърленото с него вземане е настъпило погасяване. Съобразил е, че с уведомление от 26. 11. 2014 г. от цесонера до длъжника-банка е отправено изявление за прихващане. Въззивната инстанция е намерила, че с достигането на изявлението на цесионера за прихващане с насрещни задължения към банката ефектът на прихващането е настъпил, поради което следва да се приеме за осъществил се правопогасяващият ефект на визирания погасителен способ, в частност прехвърленото от цедента на цесионера вземане по договор за банков влог в размер на 810 000 лв. е било погасено. В този случай длъжникът-банка по договора за влог не дължи изпълнение нито на стария , нито на новия кредитор и последиците от прекратяването на цесията засягат само страните по този договор. Решаващият съд е изложил съображения, че не споделя тезата на касатора, че с прекратяването на договора за цесия отпада с обратна сила и извършеното от цесионера прихващане. Прекратителният ефект на прихващането би отпаднал, ако сделката, от която произтича активното вземане, това на страната, която извършва прихващането, бъде впоследствие унищожена или развалена от насрещната страна, или настъпят условието или срокът, но само в случай на съвпадане на страните по сделката, източник на активното вземане, и страните по прихващането – лицето, извършващо прихващането, и насрещната страна. Процесната хипотеза е различна, тъй като банката-длъжник и кредитор на прихващащия „Домтех Холдинг“АГ не е страна по договора за цесия, от който последното дружество заедно с договора за влог на цедента извежда активното си вземане.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси: 1/Необходимо ли е при цесия длъжникът да бъде уведомен за развалянето, респ. прекратяването на договора за цесия от цесионера, за да се породят последиците на развалянето спрямо първия ? Уведомяването на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за цесия, задължително ли е да бъде извършено от цесионера или е възможно да бъде осъществено и от цедента?; 2/ Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отхвърлянето на искане за спиране на производството на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до решаване с влезли в сила решения на висящи преюдициални спорове по образувани дела? Необходимо ли е съдът да се мотивира, когато отхвърля искането за спиране на делото или е достатъчно бланкетното посочване на обстоятелството, че не е налице преюдициалност? Длъжен ли е съдът да спре производството на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато е налице висящ преюдициален спор по друго дело?; 3/ Когато страните по дадено висящо дело /обусловено дело/ са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по друго висящо дело /обуславящо дело/ и последното има значение за правилното решаване на обусловеното дело, налице ли са предпоставките за спиране на производството по обусловеното дело?; 4/Искът по чл.59 З. за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено прихващане, явява ли се преюдициално по отношение на производството по възражение по чл.66 З. относно вземането, с което е извършено прихващане?; 5/ При извършване на прихващане с цедирани вземания, отразява ли се развалянето, респ. прекратяването на договора за цесия на прихващането и неговия погасителен ефект? При разваляне, респ. прекратяване на договора за цесия с обратна сила, отпада ли с обратно действие и погасителният ефект на прихващането, извършено с цедираните вземания? Поражда ли правни последици прихващане, извършено с цедирани вземания по развален, респ. прекратен с обратна сила договор за цесия?; 6/ Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните в тяхната съвкупност?
Касаторът въвежда правните въпроси при обосноваване на следните допълнителни критери: по първи въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 291/18.11.2014г. по гр.д. № 2193/2014г. на ВКС, IV г.о., по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие с влязлото в сила Решение № 677/07.04.2014г. по в.т.д. № 427/2013г. на САС и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед значението на правния въпрос за точното приложение на закона и за развитие на правото; по втори въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ предвид противоречие на решението на САС с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 66/16.06.2014г. по гр.д. № 5605/2013г. на ВКС, I г.о.; по трети въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие с Определение № 102/08.03.2010г. по ч.гр.д. № 80/2010г. на ВКС, II г.о., Определение № 478/28.08.2017г. по ч.т.д. 766/2017г. на ВКС, II т.о. Определение № 398/28.07.2017г. по ч.т.д. № 1602/2017г. на ВКС, I т.о.; по четвърти въпрос – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие с влязлото в сила Определение № 3246/09.10.2017г. по ч.гр.д. № 4739/2017г. на САС; по пети въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 170/08.11.2016г. по т.д. № 3012/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 7/26.04.2016г. по т.д. № 3196/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 136/05.10.2016г. по т.д. № 2727/2015г. на ВКС, II т.о. и по шести въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 554/08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 409/28.02.2013г. по гр.д. № 59/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о., Решение № 298/28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, IV г.о.
Въпроси от втори до четвърти включително имат отношение към оплакването за недопустимост на решението на САС. Видно и от касационната жалба то се мотивира с доводи, че споровете по иск на „Домтех Холдинг“АГ срещу [фирма] /н/ по чл.36, ал.1 ЗОЗ вр.чл.439 ГПК, по който е образувано т.д. № 2445/2015г. на СГС и по иск на синдиците на банката срещу „Домтех Холдинг“АГ по чл.59, ал.3 З. за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от ответника прихващане, по който е образувано т.д. № 4844/2015г. на СГС, имат преюдициално значение за производството по чл.66,ал.6 З. и след като те са висящи последното подлежи на спиране. Доколкото касационната инстанция е длъжна и служебно да следи за евентуалната недопустимост на въззивното решение, то в рамките на своята компетентност съставът на ВКС след извършена служебна справка констатира, че към датата на настоящето произнасяне по реда на чл.288 ГПК споровете, за които се твърди, че имат преюдициално значение, вече са решени с окончателни актове. С определение № 585/18.10.2017г. по т.д. № 1054/2017г. на ВКС, II т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение по в.т.д.№ 3681/2016г. на САС за отмяна на решение по т.д. № 2445/2015г. на СГС и за отхвърляне на иска по чл.439 ГПК. Съобразно определение №731/04.12.2017г. по ч.т.д. № 1806/2017г. на ВКС, II т.о. за потвърждаване на определение за връщане на въззивна жалба по гр.д. № 1783/2015г. на САС решението по т.д. № 4844/2015г. за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/н/ на процесното прихващане на осн.чл.59, ал.3 З. е влязло в сила. Отпаднали са евентуалните пречки за развитие на процеса по чл.66, ал.6 З.. Поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на евентуалната му недопустимост.
Пети въпрос е поставен в контекста на хипотеза, при която е било извършено валидно прихващане с цедирано вземане, след което договорът за цесия е бил развален, респ.прекратен. С оглед на констатацията за влизане в сила на решението по иска по чл.59, ал.3 З., горепосочената хипотеза не е налице. Следователно обуславящо крайните правни изводи за неоснователност на възражението по чл.66 З. се явява даденото от въззивния съд разрешение по първия въведен от касатора правен въпрос. Изпълнено е и допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ . В обжалваното решение съставът на апелативния съд е приел, че за да породи действие развалянето на цесията спрямо длъжника следва за това да му се съобщи от цесионера, т.е. от последния известен на длъжника кредитор. В цитираното от касатора решение на САС по т.д. № 427/2013г. се дава отговор, че легитимирана да уведоми длъжника за развалянето на цесията е страната, в чиято полза е възникнало едностранното потестативно право да разваля и ако това право е упражнено от цедента, то той е легитимиран да уведоми длъжника за развалянето.
Поради което на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт по въпроса: Необходимо ли е при цесия длъжникът да бъде уведомен за развалянето, респ. прекратяването на договора за цесия от цесионера, за да се породят последиците на развалянето спрямо първия ?
По шести въпрос САС не се е отклонил от последователно поддържаното в задължителната практика на ВКС, обективирана и в цитираните от кастора решения, разрешение, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора е длъжен с оглед пределите на въззивното обжалване по чл.269, изр.2 ГПК по наведените във въззивната жалба и отговора на същата доводи на страните да извърши проверка на всички събрани по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, като се произнесе и по възраженията и твърденията на страните. В случая проблемът за обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност не е обоснован с конкретно оплакване, което да се твърди, че е довело до необоснованост на определени фактически констатации. Направени с въззивната жалба и писмения отговор доводи са подробно обсъдени от въззивната инстанция, а оплакванията на касатора във връзка с преценката им от съда могат да бъдат проверени само при произнасяне по същество на касационната жалба в рамките на оплакванията по чл.281, т.3 ГПК.
На осн. чл.612,ал.2 вр. чл.694, ал.7 ТЗ вр.чл.18, ал.2, т.2 Тарифа №1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът длъжи внасяне на държавна такса в размер на 4050лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1624/10.07.2017г. по т.д. № 6149/2016г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 4050 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: