Решение №380 от по гр. дело №656/656 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                   О         П        Р        Е        Д        Е        Л        Е       Н        И        Е
 
                                                            №  380
 
                                          ГР. София,  16.04.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13 април през 2010 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №68/10 г.,
намира следното:
                    Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №102/08 г., с което са отхвърлени исковете й срещу „Спарта 2000” А. , гр. С. по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице е и основанието за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, на което се позовава касаторката. От значение за изхода на спора е поставеният материалноправен въпрос: налице ли е основанието по чл.325, т.1 от КТ за прекратяване на тр. правоотношение, при данните за заболяването /детска церебрална парализа, симптоматична епилепсия, органична психоза, с признати 91% инвалидност/ и поведението/ молба на бланка от 27.11.06 г. и ръкописна от 4.12.06 г./ на отправилата предложението ищца, от една страна и от друга – за качеството на взелото отношение по предложението за работодателя лице И. К. – пълномощник на изпълнителния директор на дружеството. Въпросът е разрешен в противоречие с представеното Р №1865/06 г. на ВКС. Там е посочено, че взаимното съгласие по см. на чл.325, т.1 от КТ, е с договорна същност; то следва да е свободно/осъзнато и действително желано/ и съвпадащо – като намерение и като елементи на предложението и приемането му между страните.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №102/08 г. от 25.02.09 г.
Държавна такса не се дължи.
Да се докладва за насрочване в о.з..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top