5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№381
гр. София,03.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.06. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3129/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Велико Т. срещу решение №189 от 14.07.2014 г.на Великотърновски апелативен съд по т.д. №68/2014 г.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното №207/27.12.2013 по т.д. №946/12 г. на ОС-Велико Търново, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „МБАЛ Д-р С. Ч.”-гр. Велико Т. за сумата от 1 154 742,96 лева –стойност на извършени строително-монтажни работи /СМР/ от страна на ищеца по договор между страните от 26.05.2008 г., както и предявеният евентуален иск за същата сума на основание чл.59 ал.1 ЗЗД-неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца до размера на стойността на извършените от втория СМР в обект-собственост на ответника „МБАЛ Д-р С. Ч.”-втори и трети етаж от сграда в УПИ-І , кв. 240 по ПУП на В.Т. ,бивше А., находящ се в [населено място], [улица] , както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за недопускане до касация. Претендира присъждане на разноски в размер на 28 253, 83 лева-адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен искът на касатора срещу „МБАЛ Д-р С. Ч.”-гр. Велико Т. за сумата от 1 154 742,96 лева –стойност на извършени строително-монтажни работи /СМР/ от страна на ищеца по договор между страните от 26.05.2008 г., както и предявеният евентуален иск за същата сума на основание чл.59 ал.1 ЗЗД-неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца до размера на стойността на извършените от втория СМР в обект-собственост на ответника „МБАЛ Д-р С. Ч.”-втори и трети етаж от сграда в УПИ-І , кв. 240 по ПУП на В.Т. ,бивше А., находящ се в [населено място], [улица], съставът на въззивния съд се е позовал на следните релевантни за спора факти:
Между страните по делото: ответника „МБАЛ Д-р С. Ч.”-гр. Велико Т. като наемодател и ищеца [фирма]-гр. Велико Т. като наемател е сключен на 26.05.2008 г. договор, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за ползване като клиника по кардиология описаните по-горе части от недвижим имот срещу заплащане на уговорената между страните наемна цена за всеки месец. В договора –чл.11 страните изрично са изразили своята воля и постигнатото съгласие наемателят за своя сметка и със свои средства да извърши необходимите СМР, подробно изброени и необходими с цел преустройството на обекта, с оглед използването му по договорното предназначение. В уговорката в чл.21 от съдържанието на договора, страните са се споразумели, че срещу така извършените разходи на наемателя,последният не дължи плащането на наемна цена за първите 15 месеца . На 12.08.2008 г. обектът е въведен в експлоатация, съобразно новото си предназначение. С допълнителни анекси действието на наемния договор е продължено до 26.03.2012 г. , като дължимият наем е завишен. Съгласно приетите по делото фактури и актове обр.19 и заключенията на вещите лица , съдът е констатирал, че общата стойност на разходите за преустройство възлиза на сумата от 1 025 322,04 лева без начислен ДДС.
С оглед така приетите факти, съдът е преценил, че отношенията между страните се основават на описания по своето съдържание договор за наем, в който изрично и недвусмислено страните са уредили и отношенията си относно разпределението на разходите по преустройството на съответните помещения за нуждите във връзка с използването им като клиника по кардиология- наемателят за своя сметка и със свои средства да извърши необходимите СМР срещу което последният се освобождава от заплащането на наемна цена за първите 15 месеца. Следователно липсва основание наемателят да иска, на основание същия този договор, да му се заплати стойността на извършените с негови средства СМР, след като веднъж вече в самия договор е изразил съгласие за обратното. Именно така възникналото договорно правоотношение между страните с изложеното съдържание изключва и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД , на което ищецът основава предявеният евентуален иск за същата сума като дължима на основание неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца до размера на стойността на извършените от н3егова страна СМР. Без значение е несъответствието по размер на дължимата наемна цена за периода със стойността на договорените и извършени СМР, доколкото такава е изрично изразената в договора воля на страните.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК се сочат като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1. дължи ли наемодателят стойността на подобренията на основание чл.59 ал.1 ЗЗД, когато за тях не е уговорено възнаграждение, 2. при наличие на уговорка в наемния договор на пълно преустройство на наетата вещ, с оглед привеждане в състояние за отдаване под наем според нейното договорно предназначение, има ли тази уговорка характер на договор за изработка, 3. представляват ли процесните СМР дребни поправки по смисъла на чл.231 ал.1 ЗЗД, 4. за задължението на съда да обсъжда релевантните за спора доказателства, 5. очевидната липса на еквивалентност на насрещните престации противоречи ли на добрите нрави и 6. дали уговорката за „сметка на наемателя” е равнозначна за съгласие за еквивалентност и дали подобна конструкция съдържа дарствен елемент.
Съгласно т.1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на същия, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Отговорите на първите три от така поставените от касатора въпроси са изцяло в зависимост от съдържанието на конкретното правоотношение основано на съдържанието на съответния договор. В този смисъл тези въпроси не са правни, т.е. по тълкуването на закона с оглед приложението на общовалидна правна норма, а фактически, доколкото отговорите им са различни в зависимост от съответното съдържание на конкретния договор като правопораждащ факт.
Въпросът за задължението на съда да обсъжда релевантните за спора доказателства, както и дали нарушението на това задължение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е обуславящ изхода по спора, тъй като не се свързва с конкретно допуснат от съда пропуск да обсъди съответно доказателство за конкретен факт.
Останалите въпроси: дали очевидната липса на еквивалентност на насрещните престации противоречи ли на добрите нрави и , дали уговорката за „сметка на наемателя” е равнозначна за съгласие за еквивалентност и дали подобна конструкция съдържа дарствен елемент също не са обуславящи, доколкото се повдигат за пръв път в настоящото производство пред ВКС и в този смисъл не са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, тъй като въззивният съд не е изградил правораздавателната си воля въз основа на отговорите им. Отделен е въпросът, че те също са фактически,а не правни, тъй като се основават на фактите по конкретния спор.
С оглед изложеното, липсва първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от касатора правен въпрос, който да се явява от значение за изхода по конкретния правен спор. Липсата на посочен от касатора релевантен за спора правен въпрос, който да се явява и обуславящ изхода по конкретния спор само по себе си е пречка за допускане на касация-т.1 от цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
В полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски в претендиран размер на 28 253 ,83 лева-адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени надлежни доказателства за извършено плащане-платежно нареждане или разписка, а представените списък на разноските и фактура не удостоверяват факта на самото плащане, като предпоставка за присъждането на сумата като реално направени съдебни разноски .
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №189 от 14.07.2014 г.на Великотърновски апелативен съд по т.д. №68/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
„ `