3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№383.
гр. София, 14.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 31 май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №627/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Велико Т. срещу решение № 251 от 04.11.2016 г. по в.т.д. № 24/2016 на ВТАС, с което е отменено решение № 275 от 13.05.2015 г. по т.д. № 738/13 на Великотърновския окръжен съд и вместо него е постановено решение по спора, с което касаторът е осъден да заплати на Д. Й. М. сумата от 30 000 лева-част от стойността на дружествения й дял на основание чл.125 ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските по частично предявен иск до размера на присъдената сума на посоченото основание. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл. 125 ал.3 от ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищцата е била съдружник в [фирма] и членството й е било прекратено , поради изключването й като съдружник по решение на ОС на съдружниците, проведено на 15.11.2011 г., за което страните не спорят, а и това се установява от приетите съответни писмени доказателства. При това положение имуществените последици помежду им следва да се уредят по междинния счетоводен баланс на ответното дружество към 30.11.2011 г.. При определяне на размера на стойността на дружествения дял на изключения съдружник, съдебният състав се е позовал на допълнителното заключение на тройната счетоводна експертиза, прието в рамките на въззивното производство, в което, са взети в предвид реалните активи /Д. и К./ на дружеството отразени в междинния баланс към 30.11.2011 г. в размер на 2 284 821,50 и от тях са извадени съответните пасиви по баланса, а стойността на дружествения дял е определен съгласно дяловото участие на ищцата в капитала на дружеството, съотнесен към чистата стойност на активите като е прибавена и дяловата вноска от 2 500 лева, с която ищцата е участвала в капитала на дружеството.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора въпроси: правилно ли е определена равностойността на дружествения дял, според метода на чистия актив, може ли съдът по свой почин да променя задачата на икономическата експертиза и следва ли към стойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ да се прибавя и размера на дяловата вноска на съдружника.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси само третият: следва ли към стойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ да се прибавя и размера на дяловата вноска на съдружника, се явява обуславящ изхода по спора правен въпрос. По същия произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, а именно: Р №100 от 07.02.2013 г. по т.д. №665/2011 г. на ВКС,ТК, І т.о.. Следователно е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК: противоречие в произнасянето по релевантния за изхода на спора правен въпрос на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС.
Първият въпрос касае правилността на съдебното решение, а не тълкуването на конкретна разпоредба, с оглед извличането на съдържащата се в нея правна норма. Въпросът, може ли съдът по свой почин да променя задачата на икономическата експертиза е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС: т.3 от ТР №1/13 на ОСГТК.
С оглед изложеното, съдът намира, че въззивното съдебно решение следва да се допусне частично до касация-до размера на присъдената като част от стойността на дължимата стойност на дружествения дял дялова вноска в размер на 2500 лева.
Водим от горното, настоящият съдебен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 251 от 04.11.2016 г. по в.т.д. № 24/2016 на ВТАС, само в частта, с която е отменено решение № 275 от 13.05.2015 г. по т.д. № 738/13 на Великотърновския окръжен съд, в частта с която е бил отхвърлен искът за сумата от 2 500 лева и вместо него е постановено решение по спора, с което касаторът е осъден да заплати на Д. Й. М. тази сума като част от 30 000 лева- стойност на дружествения й дял на основание чл.125 ал.3 ТЗ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 251 от 04.11.2016 г. по в.т.д. № 24/2016 на ВТАС в останалата част.
УКАЗВА на касатора [фирма]-гр. Велико Т. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.