4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№384
С., 08.11.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5613 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. С., М. И. К., И. Ц. Ц. и Т. Я. Т., чрез пълномощника им адвокат И. С., против решение № 1146 от 24.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1479 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 715 от 25.02.2013 г. по гр.д. № 1935/2007 г. на Районен съд-Пловдив, ХІІІ състав за извършване на съдебна делба по реда на чл.292 ГПК-отм., като в общ дял на И. Г. С., М. И. К., И. Ц. Ц. и Т. Я. Т. е поставен поземлен имот с идентификатор 56784.505.344 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 627 кв.м., като същите са осъдени да заплатят на [община] сумата 1145.87 лв. за уравнение на дела й, а на [община] са възложени поземлени имоти с идентификатор 56784.505.345 с площ от 627 кв.м. и с идентификатор 56784.505.346 с площ от 627 кв.м.
Ответникът по касационната жалба [община] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
В. производство е образувано по жалба на И. Г. С., М. И. К., И. Ц. Ц. и Т. Я. Т. с доводи, че при наличие на три групи съделители /ищците са две съпружески двойки, всяка от които притежава правата си в СИО и [община]/ и три имота, неправилно всяка група съделители не е получила дял в натура. В. съд е констатирал, че с влязлото в сила решение от 12.07.2007 г., постановено по делото, е допусната съдебна делба между страните на празно дворно място, съставляващо УПИ ІІ – обслужващи дейности и търговия, от квартал 4 по плана на[жк], [населено място], целият с площ от 1835 кв. метра, при квоти-583/1835 ид.ч. общо за касаторите и 1252/1835 ид.ч. за [община]. В хода на производството пред районния съд е проведена процедура по чл.201, ал.3 ЗУТ и с влязла в сила заповед № РД-09-55/08.02.2008 г. на Кмета на Община – П. – р-н С. е одобрен проект за изменение на ПУП, като от УПИ ІІ-обслужващи дейности са образувани нови: УПИ ІІ-обслужващи дейности, търговия; УПИ ХІІІ-200, обществено и жилищно застрояване и УПИ ХІV-199, обществено и жилищно застрояване. Със Заповед № КД-14-16-267/06.03.2012 г. на Изпълнителния директор на А. е одобрено изменение на К. на [населено място], представляващо нанасяне на нови обекти в К.: Поземлен имот 56784.505.344 с площ от 627 кв.м., поземлен имот 56784.505.345 с площ от 627 кв.м. и поземлен имот 56784.505.346 с площ от 627 кв.м. Видно от представените скици, ПИ 56784.505.344 е идентичен на УПИ ХІІІ-200 от предходния план, ПИ 56784.505.345 е идентичен на УПИ ХІV-199 по предходния план, а ПИ 56784.505.346 е идентичен на УПИ ІІ- обслужващи дейности по предходния план. Според експертното заключение общата стойност на трите новообразувани имота е 158 506 лв., като ПИ 56784.505.344 е на стойност 51 505 лв., ПИ 56784.505.345 е на стойност 51 505 лв., а ПИ 56784.505.346 е на стойност 55 496 лв. При горните факти съдът е намерил за неоснователно искането на четиримата жалбоподатели, направено с въззивната им жалба, да се извърши делбата чрез разпределение, като на всяка група съделители – съпрузите К. от една страна, съпрузите Ц. и Т. от друга страна и Община – П., да бъде възложен имот в самостоятелен дял, а неравенствата в дяловете да се изравнят с пари. Изложени са съображения, че с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата правата на четиримата жалбоподатели са установени в обща квота в размер на 583/1835 идеални части от съсобствеността. При наличието на две групи съделители – съделителите – физически лица, жалбоподатели в настоящото производство от една страна и Община -П. от друга страна, и три новообразувани имота, тегленето на жребий неудобно. Делбата може да бъде извършена или чрез разпределение по реда на чл. 292 от ГПК /отм./, или чрез публична продан по реда на чл. 288 ал. 1 от ГПК /отм./. Следва да се отчете желанието на страните за спазване на принципа за получаване на дял в натура. Отчитайки, че стойността на дела на четиримата жалбоподатели по изчисления на съда на база квотата им в съсобствеността и стойността на трите делбени новообразувани имота, определена в заключението на вещото лице Й., възлиза на 50 359, 13 лв., а стойността на дела на Община – П. изчислен от съда въз основа на същите данни възлиза на 108 146,87 лв. и предвид стойностите на всеки от новообразуваните имоти – 51505 лв., 51 505 лв. и 55 496 лв., съдът е приел, че на жалбоподателите следва да се възложи само един от трите новообразувани имоти, а разликата в стойността да се изравни в пари, поради което е оставил в сила първоинстанционното решение.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като считат, че по въпроса: „следва ли всеки съделител да получи дял в натура, когато има достатъчно имоти за всички съделители в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН във връзка с чл.292 ГПК /отм./?”. В посочената практика на ВКС по решение № 60/26.07.2010 г. по гр.д. № 534/2009 г., І г.о. и решение № 634/4.10.2010 г. по гр.д. № 1378/2009 г., І г.о. се приема, че съгласно чл.69 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми на обособените дялове от тях. В случая въпреки данните по делото, че ищците Х. К. и М. К. от една страна и И. Ц. и Т. Т. от друга страна са придобили правата в съсобствеността на самостоятелно основание, въззивният съд е приел, че са налице две, а не три групи съделители, поради което решението му за възлагане на един имот в общ дял на две от трите групи съделители противоречи на практиката на ВКС и е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1146 от 24.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1479 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, гражданска колегия.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1007.18 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: