Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
София 12.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1106/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Ц. от гр. Р. и Й. Д. М. от с. Щ., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 668 от 13.12.2007г., постановено по в.гр.д. № 825/2007г., с което е отменено решение № 30 от 20.04.2007г. по гр.д. № 5456/2006г. на Русенския районен съд, и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от М. и Й. Д. против Българската държава иск за собственост на недвижим имот, представляващ ПИ 1731 в кв. 127 по плана на с. Щ., обл. Русе, с площ от 1744 кв.м.
Ответникът по касация държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не са установили техният наследодател М да е придобил правото на собственост върху закупения от него на публичен търг през 1928г. недвижим имот. Съгласно дадените с ТР № 51/1967г., ОСГК на ВС указания, прехвърлителното действие на такива търгове настъпва едва със снабдяването на купувачите с нотариален акт. То не може да се придобие по давност и исковете за признаване право на собственост на купувачи, които не са се снабдили с нотариални актове, не могат да бъдат уважени. По делото липсват твърдения и доказателства, че наследодателят на ищците М се е снабдил с нот. акт за закупения на търг имот, поради което предявеният иск за собственост е неоснователен. Щом правото на собственост не е принадлежало на наследодателя на ищците към момента на одържавяването, то безпредметно е да се обсъжда дали одържавяването е извършено без законово основание и в нарушение на закона.
Срещу така постановеното решение касаторите правят оплаквания недопустимост на съдебния акт и за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Оплакването за недопустимост обосновават с твърдения, че искът е предявен за парцел **** в кв. 127 по плана на с. Щ., представляващ сега част от ПИ № 1* а съдът се е произнесъл за целия ПИ 1731, включващ и парцел ****Х-1416, който не е предмет на спора. Като неправилни сочат изводите на съда по прилагането на ТР № 51/67г. ОСГК на ВС, което според тях има за предмет случаите, когато документацията за проведени търгове е унищожена. Считат, че в случая посоченото ТР е неприложимо, тъй като тръжните книжа не са били унищожени, а освен това фактът на одържавяване на имота за неплатени данъци и снабдяването с нот. акт № 47/85г. за парцел ****Х-1416, който е част от същия имот, са индиция, че наследодателят им е придобил правото на собственост.
Жалбата е основателна в частта относно допустимостта на съдебния акт. Предмет на спора е частта с площ от 700 кв.м от ПИ № 1* по кадастралната карта на с. Щ., одобрена със заповед от 15.02.2002г., съставляваща парцел **** по обезсиления регулационен план на селото. Неправилно въззивният съд е постановил решение за целия ПИ № 1* останалата част от който не е предмет на спора.
Предвид изложеното въззивното решение следва частично да се обезсили и за яснота да се постанови нов диспозитив само относно спорната част от ПИ 1731.
В останалата част решението е правилно.
В съгласие с правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ въззивният съд е разпределил доказателствената тежест като е приел, че ищците следва да докажат твърдяното право на собственост на техния праводател. В съответствие с указанията, дадени в ТР № 51/1967г., ОСГК на ВС е приел, че правото на собственост не е доказано от представените по делото документи. За установяване на твърденията си ищците /касатори/ са представили удостоверение от 1950г. на Щ. общински народен съвет, от което се установява, че наследодателят им М. С. Р. през 1928г. е закупил ч. публичен търг празно общинско дворно място с площ от 1766 кв.м. От ответника са представени и други доказателства – протокол от 11.05.1928г. и наддавателен лист, за проведения търг, както и разписен лист, че имот 1416 е бил записан на М. Р. Не е представен и не се твърди да е съставен нот. акт за закупения на търг имот, който съгласно действащото към този момент законодателство легитимира купувача като собственик. Правилно в тази насока съдът е възприел разрешението, дадено с ТР № 51/67г., съгласно което правото на собственост върху държавен или общински по смисъла на законите, действащи преди Закона за собствеността, недвижим имот, възложен на търг, преминава върху купувача след издаването на нотариалния акт. Тълкувателното решение е постановено по няколко въпроса, един от които е относно момента на преминаване на правото на собственост върху недвижими имот, възложени на публичен търг преди действието на Закона за собствеността. Предвид гореизложеното неоснователни са доводите на касаторите, че индиция за придобиване на правото на собственост е последващото одържавяване на имота и снабдяването им през 1985г. с нот. акт за собственост по давностно владение за останалата част от ПИ 1731.
По изложените съображения решението на Русенския окръжен съд относно спорните 700 кв. м е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 668 от 13.12.2007г., постановено по в.гр.д. № 825/2007г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за разликата над 700 кв. м от ПИ 1731 по плана на с. Щ. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. Д. Ц. от гр. Р. и Й. Д. М. от с. Щ. иск за признаване за установено по отношение на Българската държава, че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 700 кв. м., съставляващ част от ПИ 1731 в кв. 127 по плана на с. Щ., целият с площ от 1744 кв.м, представляващ парцел **** по обезсиления регулационен план на същото село.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: