О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 22.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 88/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. за с. к. и „В” ЕООД, гр. К. срещу решение № 226 от 11.12.2008 г. по в. т. д. № 289/2008 г. на Варненски апелативен съд, поправено с решение № 39 от 05.03.2009 г.
С въззивното решение, след частична отмяна и потвърждаване на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 84 от 12.12.2007 г. по т. д. № 86/2006 г., поправено с решение № 53 от 18.04.2008 г., предявеният от А. за с. к. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по приватизационен договор от 25.01.2002г. е уважен частично за сумата 1 192 326 лв., като е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер – 1 225 000 лв.
Касаторът А. за с. к. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е тълкувал клаузите на процесния приватизационен договор относно задължението за извършване на инвестиции в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че при преценката за изпълнение на това задължение следва да бъдат взети предвид и текущите разходи за поддържане на въжените линии, независимо, че същите не водят до увеличаване стойността на ремонтираните активи. Липсата на изпълнение на задължението за инвестиции в пълен размер е обосновано и с безспорно установения по делото факт, че всички изразходвани средства, признати от въззивния съд за инвестиции, са средства на самото приватизирано дружество „А” АД, а не на купувача по приватизационната сделка „В” ООД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК посоченият касатор е обосновал допускането на касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната от него част с твърдението, че същото съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а при условията на евентуалност се поддържа и че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Като такъв е формулиран въпросът: кои разходи следва да се отчитат като изпълнение на поетото с приватизационен договор задължение за извършване на инвестиции – разходите за придобиване или обновяване на дълготрайните активи на дружеството или и текущите разходи, направени за обикновената поддръжка на съществуващи активи на приватизираното дружество. В подкрепа на релевираните основания са представени множество първоинстанционни и въззивни решения, както и решения на отделни състави на Върховен касационен съд.
Касаторът „В” ЕООД, гр. К. обжалва постановеното от Варненски апелативен съд решение в осъдителната му част с оплаквания за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, допуснати при разглеждането на делото в първата инстанция и необсъдени впоследствие от въззивния съд. Като такива са посочени: осъждането на дружество „В” ООД, каквото не съществува в правния мир; неправилна преценка на фактите по делото; незаконосъобразно формиране състава на тройната икономическа експертиза с участие на вещото лице, изготвило единичната експертиза; отказ да бъде отложено разглеждането на делото в последното съдебно заседание пред Варненски окръжен съд; допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка с решението от 12.12.2007 г. Несъгласие е изразено и с извода на решаващия състав, че неизвършването на инвестициите не се дължи на обективни причини.
Посоченият касатор е обжалвал и постановеното от Варненски апелативен съд решение от 05.03.2009 г., с което е допусната очевидна фактическа грешка на постановеното по делото основно решение, с което диспозитивът на същото е приведен в съответствие с изразената в мотивите воля на съда за потвърждаване на първоинстанционния акт в осъдителната му част.
Допускането на касационното обжалване на атакуваната от „В” ЕООД част на въззивното решение, а също и на допълнителното решение, се поддържа на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл „по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси”, които обаче касаторът не е посочил конкретно.
Нито една от страните не е заявила становище по подадената от другата страна касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Всички касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови частично отхвърляне на предявения от А. за с. к. срещу „В” ЕООД, гр. В. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата от 1 192 326 лв. до пълния му размер 1 225 000 лв., въззивният съд е приел за частично изпълнено поетото с процесния приватизационен договор задължение за инвестиции. По-конкретно, преценено е, че разходите, направени във връзка с обслужване техническата годност на въжените линии, макар и да са отчетени като текущи ремонти, по съществото си са свързани с предмета на дейност на приватизираното предприятие и съответстват на предложената от купувача инвестиционна програма. Поради това, решаващият състав е възприел втория вариант на заключението на тройната икономическа експертиза, според който неизпълнението възлиза на сумата 2 384 652 лв. и съответно дължимата неустойка е в размер на 1 192 326 лв., а не както е приел първоинстанционният съд – 1 225 000 лв.
По отношение на останалата му част, Варненски апелативен съд е счел иска за основателен, предвид липсата на доказателства за изпълнение на задължението за инвестиции. Без уважение е оставено направеното в тази връзка основно възражение на ответника-купувач по приватизационната сделка, че неизпълнението се дължи на обективни причини и по конкретно – на непреодолима сила, каквато според него представлява установената законова забрана за извършване на строителство в района на парк „В”. Съдебният състав е отчел факта, че статутът на „природен”, а впоследствие и на „национален” парк по отношение на В. , е бил известен на купувача преди сключването на договора, а и предложената от него инвестиционна програма не е обвързана от евентуално разрешаване или забрана за строителство – тя предвижда реновация и удължаване на съществуващата въжена линия, писти за сноу-борд и др., а не ново строителство на хотелски обекти, каквото в действителност е било предприето.
Поради обстоятелството, че в диспозитива на решението съдът е пропуснал да се произнесе по отношение приетата за основателна част от претенцията и по повод изрично направеното в тази насока искане от страна на А. за с. к. , въззивният съд е постановил допълнително решение от 05.03.2009 г., с което е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 1 192 326 лв.
С оглед мотивите на обжалваните решения, настоящият състав намира следното:
По касационната жалба на А. за с. контрол:
Същата следва да бъде допусната до разглеждане, тъй като са осъществени императивните законови изисквания за допускане на касационен контрол. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е значим за конкретното дело, тъй като е обусловил извода на въззивния съд за частична неоснователност на предявения иск. По отношение на този въпрос е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК влезли в сила въззивни решения, постановени от Бургаски апелативен съд, Великотърновски апелативен съд и Варненски апелативен съд, доказват твърдението на агенцията-касатор за съществуващо противоречие в практиката по поставения от него въпрос. Ето защо, касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната от А. за с. к. част следва да бъде допуснато.
Доколкото основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа евентуално – същото не следва да бъде обсъждано.
По касационната жалба на „В” ЕООД:
И двете жалби, подадени от този касатор, не следва да бъдат допуснати до разглеждане. Напълно достатъчно основание за това, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е обстоятелството, че същият не е посочил конкретно кои, според него, са материалноправните и процесуалноправните въпроси, по отношение на които твърди, че са осъществени всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Представените от касатора изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представляват буквално повторение на оплакванията за неправилност на обжалваните решения, съдържащи се в самите касационни жалби. Тези оплаквания, обаче, са относими към основанията за касиране на обжалваните актове, но не могат да бъдат преценявани едновременно и като основания за допускане на касационния контрол. Липсата на формулирани въпроси води до невъзможност да бъде извършена преценка както относно наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – значимостта на въпросите за конкретното дело, така и относно допълнителните предпоставки на всяко от предвидените в закона основания за допускане на касационното обжалване. Тези основания в случая биха били и напълно недоказани, тъй като дружеството-касатор не е посочило, респ. представило съдебна практика в подкрепа на твърденията си за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Липсва също и аргументация на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – в какво се изразява значението на решените от въззивния съд въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че не е налице и вероятна недопустимост на въззивното решение, която би обосновала допускането на касационния му к. съобразно указанията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение. Макар да не е изложил конкретни мотиви по поддържаното във въззивната жалба оплакване във връзка с пасивната легитимация на ответника по иска, в действителност съдът е съобразил същото, като е разгледал делото с участието именно на дружеството-касатор – „В” ЕООД, т. е. допуснатият от първоинстанционния съд пропуск е бил преодолян във въззивното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 226 от 11.12.2008 г. по в. т. д. № 289/2008 г. на Варненски апелативен съд само в обжалваната от А. за с. к. част, с която е отхвърлен предявеният срещу „В” ЕООД, гр. К. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата от 1 192 326 лв. до пълния му размер – 1 225 000 лв.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 226 от 11.12.2008 г. по в. т. д. № 289/2008 г. на Варненски апелативен съд в обжалваната от „В” ЕООД, гр. К. част, както и на постановеното по същото дело допълнително решение № 39 от 05.03.2009 г.
УКАЗВА на А. за с. к. , в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 653.48 лв. При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: