Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
София, 12,05,2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1146/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община – Р. „П”, подадена от пълномощника юрисконсулт А. М. , срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „Г” ВО, от 13.12.2007г., постановено по в.гр.д. № 3630/2005г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 47 с-в от 25.03.2005г. по гр.д. № 6820/2002г. в частта относно прилежащия терен към магазин за хранителни стоки, и вместо него с въззивното решение е признато за установено на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС по отношение на Столична община, че П. кооперация „П” е собственик на част от парцел ****Х в кв. 12 по плана на с. Д., с площ от 210 кв. м., индивидуализирана на скица на вещо лице, съставляваща неразделна част от решението. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен установителният иск на кооперацията относно магазина за хранителни стоки с площ от 74 кв. м, построен в същия имот.
Ответникът по касация П. кооперация „П” с. П. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният магазин е записан като основно средство на кооперацията в инвентарната книга 7-ма за 1972г. Построен е през 1973-74г. със средства и труд на членове на кооперацията. Помещението представлява масивна едноетажна тухлена сграда и полумасивен склад, с обща площ 66 кв. м. За построяването им липсват строителни книжа, но е представено разрешение от 1973г. за изграждане на водопровод от П. кооперация „Девети септември” към обекта. На основание чл. 2, ал. 3 ЗОС съдът е приел, че сградата като построена от кооперативната организация преди 13.07.1991г. е станала нейна собственост, независимо от липсата на учредено от държавата право на строеж. Площта на прилежащия терен към магазина, необходима за нормалното функциониране на сградата и осигуряваща транспортен достъп до склада, съдът е определил въз основа на заключението на вещо лице.
Срещу така постановеното решение касаторът Столична община п. оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и за необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Излага съображения, че решението е постановено на основание отменена законова разпоредба – чл. 2, ал. 3 ЗОС, площта на магазина е по-малка от приетата от съда 74 кв. м, не е уточнено дали прилежащата площ включва и застроената площ или само свободното пространство около магазина.
Решението е правилно.
Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон предвид отмяната на чл. 2, ал. 3 ЗОС с изм. по ДВ бр. 101/2004г. Искът на П. кооперация „П” е предявен през 2002г. – по време действието на посочената разпоредба. Разпоредбата е материалноправна и отмяната й не води до отпадане на придобитите от кооперацията права.
Не е налице твърдяната необоснованост относно площта на сградата. Действително вещото лице И. Д. е измерило разгърнатата застроена площ на сградата, заедно със складовото помещение и тоалетната, общо 66 кв. м, но имотите се индивидуализират не само с площта, а основно с границите си. Не е установено допълнително пристрояване на помещения към основната сграда след 13.07.1991г. Поради това правилно искът е уважен за цялата сграда, съгласно събраните по делото доказателства за построяването й през периода 1973-74г. от П. кооперация „Девети септември”, преименувана през 1993г. в П. кооперация ”П”.
Неоснователни са доводите относно определянето на прилежащия терен. Площта му е определена с помощта на заключение на вещо лице и включва минимално необходимото пространство около сградата, осигуряващо функционирането й съгласно предназначението. В заключението ясно е посочено, че 210 кв. м са необходимата площ за функционирането на сградата. Прилежащата площ е обозначена на скицата на вещото лице П. П. , която е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от решението, като по този начин е обезпечено точното изпълнение на съдебния акт.
По изложените съображения решението на Софийски градски съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „Г” ВО, от 13.12.2007г., постановено по в.гр.д. № 3630/2005г.
Председател:
Членове: