Р Е Ш Е Н И Е
N 387
София ,12. 05. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 379 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК /отм./.
Ц. И. М. е подала касационна жалба срещу решение № 313 от 2.01.2008 г., постановено по гр.д. № 330 от 2007 г. на Габровския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 165 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Габровския районен съд . Подържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано.
Ответниците община “., М. Х. И., Е. т. “С“ не са взели становище.
Касационата жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за нея и в едномесечния срок , предвиден с разпоредбата на чл.218в , ал. 3 ГПК/отм./.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Габровския окръжен съд е отхвърлил предявените от касаторката и М. Х. И. против община “., Е. т. “С“ иск по чл.108 ЗС за дворно място с площ от 420 кв.м., съставляващо им. пл. № 5747а и алтернативно предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 920 лева , представляващо равностойността на имота по неговата пазарна стойност. Последният иск е недопустим , тъй като възможност за присъждане на обезщетение за недвижим имот , несъществуващ към датата на реституцията е създадена по административен ред по ЗОСОИ и не може да се претендира по пътя на общото гражданско производство.
Приел е, че ищците не са доказали правото си на собственост по реда на пълното и главно доказване върху ревандикираният терен.
По делото е било установено, че ищците касаторки са наследници на И. К. Д. /у-ние № 2* от 23.05.2006 г./ , починал на 25.02.1975 г. и И. И. П. / у-ние № 2* от 23.05.2006 г. /, поч. на 2.08.1966 г. , които са били собственици на СД”У“, гр. Г.. Съдружниците имат и други наследници , които не са предявили искова молба.
Това търговско дружество е национализирано по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия . Национализацията е извършена по съставения нарочен баланс на дружеството , в който е отбелязано дворното място от 550 кв.м. и изградените постройките на фабриката. Фабриката е била построена в терен за който се представя н.а. № 1* т.02, рег. № 9* н.д. № 380 от 1937 г., установяващ собственост на трето лице П. И. П. . В баланса празното дворно място с площ от 550 кв.м. не е било индивидуализирано, но от начина на изброяването на “постоянното” имущество на събирателното дружество следва да се направи извод ,че мястото и сградите са свързани . В акта за държавна собственост № от 30.12.1962 г. не е било вписано мястото с площ от 550 кв.м. като свободна площ, но е отразен терена върху които са изградени сградите. Назначените единична и тройна техническа експертизи установяват, че терена върху който е била реализирана фабриката е бил с площ от 550 кв.м. като в нея се включват и застроените площи на отделните стопански сгради. При тези данни е направен извода, че ищците не са установили да притежават и друг имот извън този по акта за държавна собственост, нито пък са индивидуализирали претендираният от тях недвижим имот със съответните идентификационни данни , които да са валидни и към настоящия момент. От анализа на раздел “А” , т.І ”П“ от Нарочния баланс , изготвен на 18.11.1948 г. се вижда, че събирателното дружество е притежавало земя с площ от 550 кв.м. и 4 бр. сгради. В последствие с акт № 2* от 30.12.1962 г. са актувани също четири броя сгради и терена върху която са застроени с площ от 466 кв.м. Следователно и двата документа имат предвид един и същ терен , върху който е била изградена тъкачната фабрика.
С влизането в сила на ЗВСВОНИ този имот е бил възстановен по силата на закона в имуществената сфера на наследниците на лицата И. Д. и И. П. и е бил деактуван със заповед № 1* от 23.07.1992 г. , която има декларативно значение. В посочените документи липсва информация, че от фабриката е било отчуждено и друго място. Впоследствие ищците и другите наследници са продали имота на третия ответник ЕТ”С“ с н.а. № 33, т.02, рег. № 4* н.д. № 182 от 7.10.2002 г. Липсата на конкретизация на претенцията не позволява да се направи извод относно обстоятелството ответниците упражняват ли фактическа власт и на какво основание и върху какъв имот, извън този който е описан по-горе . Всичко изложена налага заключение, че решението е правилно и касационната жалба е неоснователна.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 313 от 2.01.2008 г. постановено по гр.д. № 330 от 2007 г. на Габровския окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: