О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С., 21.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.314 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №914 от 18.02.11г. по гр.д.№3760/07г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 10.12.04г. по гр.д.№5223/99г. на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Б. В. Н., А. В. Н., Л. П. Ш., Н. Г. П. и Н. П. И. срещу Р. С. И., А. Г. С., Р. К. М., В. С. Б., П. Д. Б., С. Д. Т., Т. Д. Т. /последните трима – заместени от наследниците си В. К. Т., М. А. Т., Е. С. Т., М. С. Т., С. Х. Б., Р. С. Б. и Т. С. Й./ и [фирма] иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за установяване на собствеността на ищците върху следния недвижим имот: имот пл.№2092, кад.лист №704 по кад.план на [населено място], местност „Ю. градска територия – ІІІ ч.”, с площ от 797кв.м., при граници: Б. шосе, от две страни наследници на Ц. Я. и Л. С., съставляващ понастоящем част от новонанесен имот пл.№2527 с обща площ от 6018 кв.м.
Спорният имот е бил възстановен в стари реални граници на ответниците-физически лица, в качеството им на наследници на Г. С. М., с решение №426 от 14.01.93г. от ПК С., като част от по-голям имот с площ от 6018 кв.м. Същевременно същият имот, който е предмет на спора по настоящото дело, е бил възстановен и на ищците, в качеството им на наследници на П. А. Ш., с решение №5316/19.09.96г. на ПК С.. Възстановяването е извършено при прилагане на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ – т.е. възстановен е не имотът, който П. Ш. е притежавал при образуване на ТКЗС – две ниви в местността „Ш.”, а процесният имот в местността „Б. път”, за който поземлената комисия е приела, че е получен от П. Ш. при замяна от Т. комисия през 1958г.
Въззивният съд е отхвърлил предявения иск за собственост, при упражнен косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК С., с което се легитимират ищците.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че са били налице всички предпоставки на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на техния наследодател именно върху спорния имот. Като отказал за зачете решението на поземлената комисия, с което те се легитимират за собственици на имота, въззивният съд постановил неправилно решение. По този начин се стабилизирали правата на ответниците върху спорния имот, въпреки че техният наследодател го е продал още преди образуване на ТКЗС на трети лица, а впоследствие имотът е бил и предмет на замяна по ЗТПС /отм./, която остава в сила съгласно чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС: подлежи ли на възстановяване имот, който е бил продаден от бившия му собственик преди образуване на ТКЗС и е внесен в стопанството от новите му собственици, както и на кого следва да се възстанови собствеността на имота, получен при замяната по ЗТПС, при наличие на всички предпоставки на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Ответниците в производството В. К. Т., Р. К. М., Т. С. Й. и [фирма] оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Вторият от поставените въпроси, свързан с прилагането на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, е обуславящ за изхода на делото, доколкото ищците обосновават собствеността си върху спорния имот на решение на поземлената комисия, основано на тази разпоредба. По поставения въпрос има противоречива съдебна практика, което обуславя допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №914 от 18.02.11г. по гр.д.№3760/07г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 225,20 лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: