3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№388
[населено място], 11.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3905 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.10.2012г. на Софийски градски съд, ІV-б състав по гр.д. № 35/2011г., с което е отменено решение от 04.08.2010г. по гр.д. № 12/2007г. на Софийски районен съд, 31 състав и вместо това е отхвърлен предявения от [фирма]-гр.С. против [фирма], [населено място] иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху обекти, находящи се върху терен с площ 6 760 кв.м. на [улица] [населено място], а именно: офисна стая № 22 на първия етаж в сграда № 2, средно крило, със застроена площ 35 кв.м. и офисна стая № 15 на втория етаж в сграда № 3, крайно крило, със застроена площ 80 кв.м., състояща се от директорски кабинет, секретарска стая и стая за заседания.
Касационната жалба е подадена от [фирма] чрез пълномощника адв. К.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на противоречие на решението с практиката на ВКС по два въпроса: 1/ относно законовите предпоставки за придобиване на собственост върху недвижим имот в резултат на приватизационна продажба на дялове от капитала на търговско дружество с държавно имущество; 2/ за доказателственото значение на отбелязванията в акта за държавна собственост и счетоводните записвания за установяване предоставянето на определено имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие; 3/ за задължението на въззивния съд да допусне служебно необходимата за изясняване на спора експертиза, след като такава не е била допусната от първата инстанция. По първия въпрос се поддържа противоречие с Решение № 250 от 13.07.2010г. по гр.д. № 2955/2008г. на ІV г.о. на ВКС; по втория въпрос – противоречие с решение № 97 от 29.03.2011г. по гр.д. № 431/2010г. на ІІ г.о., а по третия – противоречие с т.10 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор обосновава липсата на основание за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск, предявен от [фирма]-гр.С. против [фирма], [населено място] относно две офисни стаи в сгради, построени на [улица], [населено място]. Ищецът твърди, че е собственик на терена и на сградите в него, включително и на двата спорни обекта, въз основа на апортна вноска, извършена през 2000г. от [фирма] като акционер в [фирма], като апортиращото дружество се явява правоприемник на [фирма] по силата на приватизационен договор от 11.01.2000г., а ищцовото дружество е правоприемник на [фирма].
Установява се от представен във въззивното производство акт за държавна собственост от 1994г., че като държавна собственост са били актувани седем броя сгради с общо застроено и незастроено място от 6 670 кв.м. в м.”М. ливади”, за които е направено отбелязване, че върху тях е отстъпено право на ползване на четири дружества: [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Според представения в първоинстанционното производство Акт за частна държавна собственост от 31.03.1997г. като държавни са актувани терен с площ от 6 760 кв.м. с находящите се върху него седем броя сгради – три двуетажни сгради, две метални халета и обслужващи постройки, които са предоставени за стопанисване и оперативно управление на [фирма], като е посочено и че имотът е включен в капитала на това дружество. Налице са данни, че този констативен акт е отменен със Заповед на Областния Управител на С. от 4.04.2000г.
Видно, че със Заповед на Министъра на търговията и туризма от 10.09.1999г. е наредено преобразуването на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] чрез сливането им и образуването на ново дружество – [фирма]. Новообразуваното дружество е поело всички активи и пасиви на сливащите се и преобразуващи се дружества по балансите им към 31.05.1999г. С Договор за продажба от 11.01.2000г. Министъра на икономиката прехвърля на [фирма] 65 925 броя поименни акции, представляващи 80 % от капитала на [фирма]. Въз основа на договора на дружеството са предадени недвижими имоти на [улица], представляващи земя с площ от 4 860 кв.м., три броя двуетажни административно-битови сгради със свързващи коридори между тях, пристройка-цех и два броя метални халета. Представени са доказателства, че през декември 2000г. е вписана непарична вноска в капитала на [фирма], внесена от [фирма], включваща терен в [населено място] на [улица], правото на собственост върху който е установено с акта за държавна собственост № 00182/31.03.1997г.
Ответникът от своя страна се позовава на Договор за приватизационна продажба на 67 573 броя поименни акции, представляващи 100 % от капитала на [фирма], сключен на 14.08.2003 г. между Агенцията за приватизация и [фирма] и на съставен преди сключването на този договор Информационен меморандум на [фирма], в който е описано притежаваното от дружеството недвижимо имущество, а също и на Разделителен протокол от 10.08.1990 г. на сградата, намираща се на [улица], подписан от представители на ДФ „Т.”, ДФ „Т.” и ДФ „Т.”. С разделителния протокол трите дружества са извършили доброволна делба на сградата като са определили процентен дял на всяко от тях: за ДФ „Т.” – 43,8 % , за ДФ „Т.” – 43,8% и за ДФ „Т.” – 12,4%, както и са посочили конкретните обекти, падащи се в дял на всяко от тях.
В. съд е отхвърлил иска като е приел за недоказано, че преди извършената през 2000г. приватизационна продажба недвижимият имот, включващ и процесните два обекта, е бил придобит от приватизираното дружество [фирма], респ. от купувача по договора [фирма]. Според съда са налице противоречиви данни в актовете за държавна собственост от 1994г. и от 1997г. относно обстоятелството на кое дружество имотът е бил предоставен за оперативно управление и стопанисване. При това положение, според съда, е следвало да се представят баланси, балансови отчети или приложенията на двата приватизационни договора. Съдът е изтъкнал, че не са налице предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/сега отм./ за придобиване на имота в резултат на преобразуване на държавни и общински предприятия, доколкото не е установено кое дружество е упражнявало правото на стопанисване и управление на недвижимия имот. Отделно от това, обект на извършения апорт е само терен, но не и сгради. Поради това съдът е заключил, че в патримониума на ищеца не е преминало правото на собственост върху процесните помещения.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По първия правен въпрос – за законовите предпоставки за придобиване на собственост върху недвижим имот в резултат на приватизационна продажба на дялове от капитала на търговско дружество с държавно имущество, се поддържа противоречие с Решение № 250 от 13.07.2010г. по гр.д. № 2955/2008г. на ІV г.о. на ВКС. Решението извежда фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ в три условия: а/вещта да е била предоставена за стопанисване и управление на приватизиращото се държавно или общинско предприятие; б/ да не е изрично изключена от акта за преобразуването; в/ да е включена в баланса на новообразуваното дружество, но последното не е нужно изрично да се вписва и в акта за преобразуване. Обръща внимание, че липсва изискване за реално фактическо използване на имуществото. Видно, че липсва противоречие с обжалвания акт на СГС, в който съдът е възприел същите предпоставки за придобиване правото на собственост при приватизация на държавни и общински предприятия, но е намерил за недоказана втората предпоставка – имуществото да е предоставено за стопанисване и управление на приватизиращото се предприятие.
Вторият правен въпрос е за доказателственото значение на отбелязванията в акта за държавна собственост и счетоводните записвания при установяване предоставянето на определено имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие. Представено е Решение № 97 от 29.03.2011г. па гр.д. № 431/2010г. на ІІг.о. В него се приема, че извършените в акта за държавна собственост отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и стопанисване и за последващо включване на имуществото в капитала на търговско дружество при преобразуване на държавното предприятие, извършени от длъжностно лице в кръга на правомощията му, се ползват с доказателствена сила до установяване на противното. В случая въззивният съд не е ценил по различен начин вписванията в акта за държавна собственост. Обсъждайки представените по делото два акта за държавна собственост с посочени различни дружества, упражняващи правото на стопанисване и управление, съдът е стигнал до логичния извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че имотът е бил предоставен единствено на неговия праводател.
Следващият поставен въпрос е свързан със задължението на съда служебно да допусне експертиза за установяване вписванията по балансите на дружествата, след като такава експертиза е била отказана от първоинстанционния съд. С исковата молба е поискана счетоводна експертиза, която да даде заключение по баланса на кое дружество са записани административните сгради, основанието за записването и промените в тези записвания относно предоставянето на ползването на сградите и включването им в капитала на ищцовото или ответното дружество. Съдът в съдебно заседание на 21.01.2008г. е отказал назначаване на експертиза като е счел, че тя е за установяване кому принадлежи собствеността, което е правен въпрос. В. съд в решението е счел, че за изясняване на спора е било необходимо да се представят копия от балансите или балансовите отчети на дружествата, за да се установи кому принадлежат сградите, респ. спорните помещения. При тези обстоятелства е налице противоречие с т.10 от тълкувателно решене № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС досежно правомощието на въззивния съд при действието на отменения ГПК служебно да назначи експертиза, което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.10.2012г. на Софийски градски съд, ІV-б състав по гр.д. № 35/2011г. по касационната жалба на [фирма].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 145,52лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: