Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
гр. София, 26. 07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 434/2009 година
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Н. А. -процесуален представител на З. Б. Т. , К. Р. Т., В. Р. Н. , Г. Р. Т., М. Р. Т. , М. И. Т. и Б. Р. А. Т. и касационна жалба на адв. В. Д. процесуален представител на Н. И. К., Г. И. Д. и С. И. Г. срещу въззивно решение № 12 от 15.05.2002 г. и решение по чл. 193 от 21.11.2008 год. на Пловдивски апелативен съд, постановено по гр.д. № 658/2001 г., с което частично се отменя решение от 03.05.2001 год. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 473/1999 год. г.,с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собственост и предаване на владение на имот, представляващ нива с площ от 5.609 дка, м.”Т”, парцел ****, масив 50 по плана за земеразделяне на село Б. поле, Пловдивска обаст, предявен от Н. И. К., Г. И. Д. и С. И. Г. срещу М. Р. Т., Б. Р. Т. , В. Р. Н. , М. И. Т., К. Р. Т., Г. Р. Т.. Оставено е в сила първоинстанционното производство по отношение на иска на главно встъпилите лица и иска за обезщетение за ползване без основание.
В жалбата, подадена чрез адв. Н. А. , са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата, подадена чрез адв. В. Д. , са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение в частта относно иска за обезщетение за ползване без основание,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В срока по чл.218г ГПК/отм./ не е депозиран писмен отговор от ответниците по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба, подадена чрез адв. Н. А. , е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Касационната жалба, подадена чрез адв. В. Д. ,е процесуално недопустима,като подадена извън срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и същата следва да се върне.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на първоначалните ищци Н. И. К., Г. И. Д. и С. И. Г. като наследници по закон на Г. А. Д. им е възстановено правото на собственост чрез план за земеразделяне върху процесния имот. Имотът е възстановен с влязло в сила решение № 06363/03.12.1993 год. на ПК „Р”-Пловдив. От емлячния регистър се установява, че на името на Г. А. Д. има записани земеделски имоти в местността „Ч”. От приетата по делото експретиза се установява, че по план за земеразделяне местностите „И”, „Я” и „Ч” са обединени в една местност „Т”. Съдът е приел, че след издаване на скица по плана за земеразделяне и въвод, извършен с протокол от 13.04.1994 год.на наследниците на Г. А. Д. , ответниците по първоначалния иск владеят имот.
По отношение на ответниците и главно всътипилите лице се установява, че същите са наследници по закон на Р. И. Т. , Р. Д. Т. и И. Д. Тафров. Въззивният съд е приел, че посочените лица са притежавали 6 дка в местността „И” и този факт е установен с решения по гр.д. № 6714/93 год. на XVIII г.с на ПРС и по гр.д. № 5685/93 год. на XVII г.с. на ПРС. С тези съдебни решение, постановени по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, се признава по отношение на съответната ПК правото да се иска възстановяване на земеделски имоти. От приетата по делото експертиза се установява, че касаторите и главно встъпилите лица не са представили пре ПК влезлите в сила решения по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ преди изготвяне на плана за земеразделяне. От приета по делото допълнителна експертиза се установява, че има извършени корекции в плана за земеразделяне на село Б. поле, Пловдивска област, но те не касаят процесния имот и освен това на наследниците на Р. И. Т. е възстановена с план за земеразделяне нива с площ от 4.150 дка, местност „К”, село Б. поле, представляваща имот №4018 и намираща се на североизток от процесния имот.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че главния иск по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан. Ищците се легитимират с влязло в сила решение на ПК „Р”, с което процесния имот им е възстановен с план за земеразделяне. Техният наследодател е притежавал съгласно емлячен регистър нива в местността „Ч”. Съдът счита, че решението на поземлената комисия е съобразено с разпоредбата на чл. 17 ал.1 от ЗСПЗЗ и има конститутивно действие по отношение на собствеността. Прието е за безспорно, че ответниците владеят процесния имот. По отношение на ответниците и главно встъпилите лица е прието, че на същите е признато правото да се иска възстановяване на земеделски земи,но те обаче не са представили влезлите в сила съдебни решения пред ПК преди изготвяне и обнародване на плана за земеразделяне. С оглед на това съдът е приел, че не е завършена процедурата по възстановяване и в този случай собствениците се обезщетяват по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно. Основните доводи и възражения на касаторите са свързани с факта, че липсва идентичност между претендираната и процесната земя, че решението на ПК, с което е възстановен процесният имот е нищожно, тъй като противоречи на решенията по гр.д. № 6714/93 год. на XVIII г.с на ПРС и по гр.д. № 5685/93 год. на XVII г.с. на ПРС. В касационната жалба касаторите се позовават и на протокол № 0* от 14.04.19994 год. и протокол от 10.03.1998 год на ПК „Р”.
Възраженията са неоснователни. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото и е приложил правилно материалния закон. Ищците в производството се легитимират с влязло в сила решение на ПК”Р”- Пловдив, като след влизане на плана за земеразделяне в сила е издадена скица с посочена площ и границистановено е по делото, че техния наследодател е притежавал нива в местността „Ч”, а от приетата по делото експретиза се установява, че по план за земеразделяне местностите „И”, „Я” и „Ч” са обединени в една местност „Т”. Планът за земеразделяне е влязъл в сила за процесния имот и не е бил променян. Това означава по отношение на ищците, че фактическия състав по възстановяване на имота е завършен, като поземлената комисия се е съобразила с нормата на чл. 17 от ЗСПЗЗ, където се приема, че при възстановяване с план за земеразделяне по възможност имота се възстановява в местностите, къде се е намирала земята преди обобществяването. Следователно не е възможна идентичност между притежавания от ищците имот и процесния имот, тъй като същия се възстановява в нови реални граници. От събраните по делото гласни и писмени доказателства- заповеди по чл. 34 от ЗСПЗЗ, разпит на свидетели, безспорно се установява, че процесния имот се владее от ответниците, като този факт е оспорен от тях едва в касационната жалба.
Твърдението на касаторите, че решението, с което е възстановен процесният имот е нищожно, тъй като като противоречи на решенията на съда по гр.д. № 6714/93 год. на XVIII г.с на ПРС и по гр.д. № 5685/93 год. на XVII г.с. на ПРС е неоснователно. Посочените решения са с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ и с тях се възстановява само срока за заявяване на земеделски имоти, когато същия е пропуснат. С това решение не се възстановяват собственически права, а се поставя начало на административаната процедура по възстановяване. В този случай, след влизане на решението по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, касаторите е следвало да представят пред поземлената комисия същото и въз основа на него да се издаде решение по признаване и възстановяване на собствеността, придружено със скица, индивидуализираща имота. Без да има такова решение, процедурата по възстановяване не е приключила и касаторите не могат да се легитимират като собественици на претендирания от тях имот. Освен това същите се позовават на протокол № 0* от 14.04.19994 год. на ПК „Р” и протокол от 10.03.1998 год., с който на наследниците на Р. И. Т. е признато право на собственост върху нива с площ от 3 дка, но по делото такива протоколи не са представени. Същите са посочени от вещото лице в експертизата и са цитирани в касационната жалба, но не се съдържат в кориците на делото. Задължения на страната е когато се позовава на определени обстоятелства да събере доказателства в тази насока.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 12 от 15.05.2002 г. и решение по чл. 193 от 21.11.2008 год. на Пловдивски апелативен съд, постановено по гр.д. № 658/2001 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: