О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
Гр.С., 23.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.7014 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.953/1.10.14г. по г.д.№.1393 на Окръжен съд Стара Загора е потвърдено определение №.2287/8.08.14г. по г.д.№.3114/14г. на Районен съд Стара Загора – с което производството по делото е прекратено и е изпратено на Административен съд Стара Загора за разглеждане по компетентност. С обжалваното определение е прието, че доколкото с исковата молба се претендират вреди /разноски за адвокатско възнаграждение/ във връзка с обжалване на издадено и впоследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, компетентен да се произнесе по претенцията, предвид чл.1 ал.1 З., е административният съд по реда на АПК.
Постъпила е частна касационна жалба от В. Л. Р., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „на кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления” в противоречие с други влезли в сила актове /опр. от 25.06.12г. по т.д. №.1671/12г. на Окръжен съд Пловдив, VІс., опр. №.1492/26.05.14г. по г.д.№.1398/14г. на Окръжен съд Пловдив, като в тази връзка е включен и като един от въпросите, по които е образувано т.д.№.2/14г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС/.
ОД на МВР Стара З. не взема становище.
С определение №.7/6.01.2015г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателно дело №.2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Тълкувателно дело №.2/2014г. е приключило с приемане на тълкувателно постановление №.2/2014г. от 19 май 2015г. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът претендира вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на издадено и впоследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.
Исковете за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са с правно основание чл.1 З. и са подсъдни на административните съдилища. За квалифицирането им като такива по чл.1 ал.1 З. определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо от това, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 З. е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност – което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.1 ал.1 З. е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно постановление 2/2014 от 19 май 2015г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Като се има предвид, че обжалваното определение е постановено в съответствие с вече уеднаквената с горепосоченото постановление противоречива практика, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010 на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.953/1.10.14г. по г.д.№.1393 на Окръжен съд Стара Загора.
Копие от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.