5
Р Е Ш Е Н И Е
№39
С., 14.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 758 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Делото е висящо по молбата на С.-В.” АД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 944 от 6.07.2010 г. по гр.д. № 839/2010 г. на Окръжен съд-Варна и оставеното с него в сила решение № 684 от 1.03.2010 г. по гр.д. № 1902/2007 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против Ж. Т. А. и Д. Т. Я. установителен иск за собственост по отношение реална част с площ от * дка от ПИ * по КП на КК”Ч.-ІІ ч.” на [населено място].
Ответниците по молбата за отмяна Ж. Т. А. и Д. Т. Я. оспорват основателността й. Претендират възстановяване на направените разноски.
В молбата е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
Съдебното производство е образувано по предявен от [фирма], [населено място] установителен иск за собственост, основан на твърденията, че имотът е бил държавна собственост съгласно А. № */*г., стопанисван от МЗ чрез Л., а в последствие включен в капитала и баланса на [фирма], като сградите и земята съставлявали един комплекс; държавата, чрез МЗ е продала своите акции от дружеството на трето лице с договор от 15.05.2001 г. и дружеството е преобразувано в АД, като към момента на продажбата сградите и прилежащата към тях площ са били включени в капитала и баланса на дружеството; ответниците по силата на съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ са си възстановили част от двора на дружеството в размер на 1,565 дка, въпреки че не били собственици и не са били налице условията за реституиране на имота, който не представлява земеделска земя, а попада в прилежаща площ на комплекс от лечебни заведения и са налице пречки по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ поради извършване на благоустройствени мероприятия.
С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е прието, че процесната реална част, представляваща част от имот пл.№ * по КП на КК”Ч.” от * г., е била отчуждена по силата на благоустройствен закон – З. и включена в площадката на почивен дам на Аптечно управление. Съгласно разпоредбите на З. уличнорегулационните планове и дворищнорегулационните планове имат отчуждително действие и са основание за придобиването на право на собственост от държавата върху имоти, отредени за съответното мероприятие, като на основание чл.39 от З. отчуждаването на имоти по уличнорегулационен план се счита за извършено от деня на обезщетяване на собственика по правилата на П.. В тежест на ищцовото дружество е да установи този факт, чието осъществяване предпоставя пораждането на правото на собственост на държавата по отношение на отчуждената част, но същото не е ангажирало доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че по делото не е доказано придобиването на правото на собственост от държавата.
Прието е и, че не се установява и придобиването на процесната реална част в собственост на дружеството при настъпилото преобразуване. За имота е бил съставен А. № */* г., от който е видно, че имотът е бил предоставен първоначално на Държавно аптечно обединение и Д. Ф.. С А. № 2656/99 г. права върху имота са предоставени на МЗ – Л. –В.. Съгласно действащата към този момент редакция на З. е предвидено, че съществуващите публични санаторно-курортни и лечебно-оздравители и здравни заведения се преобразуват в еднолични търговски дружества с държавно имущество със заповед на министъра на здравеопазването до 01.09.2000 г. В чл.104, ал.1 З. е посочено, че с преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, чл.102, чл.103 от закона, предоставеното за стопанисване и управление недвижимо имущество – държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, преминава в собственост на дружествата. По делото е представена заповед от 21.06.2000 г. на Министъра на здравеопазването, по силата на която е преобразувано Л. –В. в [фирма], като изрично вписано, че последното поема активите и пасивите на Л. по баланса към 30.09.1999 г. Ищецът не е ангажирал доказателства, че към баланса на Л. към 30.09.1999 г. е бил включен имота, предмет на А. 2656/99 г. Едва с включването на имота в баланса на съответното здравно заведение се счита за осъществен факта на предоставянето му на заведението за стопанисване и управление, а от там и възможността да се придобие в собственост от дружеството. За ирелевантни са счетени възраженията на ищцовото дружество, че ответната страна не е доказала правото си на собственост върху процесния имот, тъй като предявеният иск е положителен установителен за собственост и правата на ответниците не са предмет на изследване в производството
Към молбата са отмяна са приложени два протокола от 28.03.1962 г. на Т.-комисия /т.12/ за извършена замяна като наследници на В. А. К. са получили 3 дка лозе в м.”Зл.п.” при граници К. Д., шофьор и почивна станция „А. управление”; писмо с вх. № 14717 от 1.11.1962 г. на аптечно управление до Г., протокол № 38 от 16.11.1962 г. на С. при Г.-В., с който се взема решение за допускане изменение на уличната регулация на площадката на почивния дом на Аптечно управление, като се включи в нея част от имот пл. № *, заповед № 562/20.03.1963 г. на ИК на Г. за одобряване изменението на уличната регулация и уведомително писмо до наследниците на В. А. К. за решението за изменение на уличната регулация по протокол № 38 от 16.11.1962 г. Молителят счита, че новооткритите доказателства са от съществено значение за делото, тъй като доказват твърдението, че ответниците по иска не са имали основание да получат по реституция имота, тъй като същият в резултат на последващи разпоредителни действия е бил притежаван не от техния праводател, а от трети лица, от които е бил отчужден и които биха имали легитимация да претендират права по отношение на него и спрямо които е извършена отчуждителната процедура, поради което и липсват доказателства за обезщетяване на ответниците.
Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е приложимо, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права или пък на процесуално нарушение на съда.
В случая новооткритите доказателства са свързани единствено с мотивите на съда, че не е установено надлежно отчуждаване на имота по улично-регулационния план и придобиването му от държавата, тъй като не е установено изплащане на обезщетение. Същите обаче са неотносими към другия решаващ извод за отхвърляне на иска, а именно, че имотът не е бил включен в баланса на праводателя на ищеца към 30.09.1999 г. въз основа на който е извършено преобразуването в ЕАД и е придобито държавното имущество. Същевременно поддържаните и в хода на процеса доводи, че ответниците не са доказали правото си на собственост, включително и че праводателят им е бил собственик на имота, изрично са приети от съда за ирилевантни за изхода на делото.
С оглед изложеното следва, че представените новооткрити доказателства не са от съществено значение за изхода на спора, поради което не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение и молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна.
М. следва да възстанови направените от Ж. Т. А. и Д. Т. Я. разноски в настоящото производство в размер на 1200.00 лв.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], к.к.”Златни пясъци”, сп.”Ж.” за отмяна на влязлото в сила решение № 944 от 6.07.2010 г. по гр.д. № 839/2010 г. на Окръжен съд-Варна и оставеното с него в сила решение № 684 от 1.03.2010 г. по гр.д. № 1902/2007 г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], к.к.”Златни пясъци”, сп.”Ж.” да заплати на Ж. Т. А., ЕГН [ЕГН] и Д. Т. Я., ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.*, адвокат К. К. разноски за настоящото производство в размер на 1200.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: