1
Решение по т. д. № 2908/ 2014 г., ВКС, Търговска колегия, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. София 08.05.2015 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
А. Б.
при участието на секретаря Петя Кръстева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Райковска т. дело № 2908/2014 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 3 и 5 ЗМТА по искане на Едноличен търговец „С. 100” – П. Д., със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [населено място], за отмяна на постановено от Арбитражен съд при Б., [населено място] решение от 31.01.2014 г. по в. а. д. № 15/2012 г., с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 130625,84 лв. без ДДС, ведно със законната лихва считано от 27.11.2012 г.
Искането за отмяна се основава на тезата, че решението на арбитражния съд следва да бъде отменено, поради противоречието му с обществения ред на Република България, както и че АС при Б. в своето решение се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора.
Ищецът чрез своя процесуален представител адв. С. поддържа, като основание противоречие с обществения ред, тъй като съдът с решението си е нарушил основни принципи на правопорядъка на страната. Поддържа се нарушение на принципа на законност, тъй като арбитражният съд е квалифицирал едни и същи факти по несъвместим помежду им начин, което е довело и до постановяване на решение по предявените от страните искове – първоначален и насрещен на несъвместими и изключващи по между си основания. Счита се, че е осъществено безпринципно правораздаване, при което арбитражният състав грубо нарушил принципа на законност с постановяване на решението, основано не на единична неправилна квалификация, а на несъвместими правни изводи.
Твърди се, че е нарушен и принципа на равенство на страните, тъй като уважавайки исковете, съдът е приложил по различен начин закона спрямо двете страни, като се поддържа, че е налице съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо цялото решение, в резултат на което то е постановено в противоречие с обществения ред.
Според ищеца, арбитражното решение съдържало произнасяне и извън предмета на спора, защото предявеният насрещен иск от ответника в арбитражното производство е бил за претърпяна загуба и пропуснати ползи, и същият е правно квалифициран по чл. 82, във вр. с чл. 79 ЗЗД, т. е. като обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а подобна квалификация не била направена от ответника по делото.
Ответникът [фирма] оспорва иска, като в депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор и чрез адв. Б. в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на въведените от ищеца твърдения относно наличието на предпоставки по чл. 47, т. 3 и 5 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – АС при Б., [населено място], поради което е процесуално допустим.
По основателността на исковата претенция:
Разпоредбата на чл. 47, т. 3 ЗМТА предвижда две конкретни основания за отмяна на арбитражното решение: когато предметът на спора не подлежи на арбитраж или когато решението противоречи на обществения ред на Република България.
За да се счете, че е налице второто основание за отмяна – противоречие с обществения ред на Република България, на което именно се позовава ищецът, необходимо е при разглеждането на арбитражния спор да са нарушени онези правни норми, императивни и свръхповелителни по своя характер, в които са закрепени основните принципи на българското правораздаване, каквито са принципите на законност, на равенство на страните, за състезателност в процеса, за дирене на обективната истина и др. Следователно, поради своя повелителен характер тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство.
С понятието ”обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата.
В конкретния случай, с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива ”свръхповелителни“ правни норми, поради което същото не противоречи на обществения ред на Република България.
Твърдяното, според молителя, сместване на различни правни институти не би могло да се квалифицира като нарушение на обществения ред, а води до логическия извод за позоваване на неправилно приложение на материалния закон.
Всеки горепосочен принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае, както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му , чрез постановяване на решение, което му противоречи. Както ищецът в арбитражното производство, така и ответникът, предявявайки насрещния иск, са се позовали на неизпълнение на договорни задължения, установявайки причините и последиците от неизпълнението за всяка от страните. Ищецът се е позовал на такова неизпълнение на договора, което е довело и до преустановяване на договорната връзка и претенции за връщане на даденото по него, като арбитражният съд е обсъждал в своето решение елементите от фактическия състав и доказателствата, свързани с твърдяното неизпълнение на договорно задължение по изработка, като е уважил претенцията за връщане на даденото – авансово заплатена част от цената на неизпълнения договор, на отпаднало основание.
По насрещния иск в арбитражното решение е прието, че същият е основателен, предвид създаване на пречки от възложителя за изпълнение на задълженията на изпълнителя.Съдът е разглеждал и се е произнесъл по повод изпълнение/ неизпълнение на договорни задължения от всяка една от страните по сключен договор за изработка на обект „Фотоволтаична електрическа централа” и не е допуснал нарушение на принципа за законност, посредством квалифицирането на едни същи факти по несъвместим помежду им начин. Арбитражното решение е мотивирано по всеки един от исковете, обсъдени са относимите пред арбитражния съд доказателства и доводите на страните.
Оплакванията, свързани с приетите за установени факти и правните изводи въз основа на тях, по своята същност съставляват оплаквания за неправилност на арбитражното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални норми. Съдебната проверка в производството по отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА обаче не включва проверка на правилността на решението на арбитражния съд. В случай, че на страната е предоставена възможност да заяви становище пред арбитражния съд и ангажира доказателства, както и когато фактите и доводите са обсъдени в решението, то равенството и състезателността в гражданския процес и изискването за мотивиране на акта на решаващия орган са спазени. Евентуалните грешки на арбитражния съд при формиране на вътрешното му убеждение /нарушение на процесуалните правила/ или неправилното прилагане на материалните норми, не представляват основание за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
В производството пред ВКС е недопустимо извършване на преценка дали арбитражният съд законосъобразно е приложил определена материалноправна норма и доколко правилно съобразно правилата на логическото мислене и чл. 20 ЗЗД е обсъдил доказателствата, интерпретирал фактите и обстоятелствата по спора и е тълкувал договорните клаузи. Недопустимо е да се прави преценка относно правилността на мотивите на арбитражния съд, както и да се ревизира самия арбитражен процес. Следователно, не е налице несъвместимост на съдържанието на решението, както и на реда на постановяването му, с основните принципи на правораздаването, поради което същото не противоречи на обществения ред по смисъла на чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Не е налице и основанието по чл. 47, т. 5 ЗМТА. Определянето на правната квалификация по насрещния иск е част от решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по прилагане на материалния закон. Неправилната правна квалификация рефлектира върху правилността на арбитражното решение, която обаче не подлежи на ревизиране от ВКС в производство по чл. 48 ЗМТА. А. за това се съдържа в самия текст на чл. 47 ЗМТА, който изрично и изчерпателно посочва основанията за отмяна на арбитражното решение – единствено до проверката, до която се свежда правораздавателната компетентност на ВКС. Произнасянето по непредявен иск има за последица постановяване на недопустимо решение, но с оглед изчерпателната уредба на основанията по чл. 47 ЗМТА недопустимостта не може да бъде преодоляна по реда на чл. 48, във вр. с чл. 47 ЗМТА.
Не е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,тъй като съдът не се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от страните защита.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 4 200лв /четири хиляди и двеста лева/, съгласно представен списък на разноските и приложен с писмения отговор договор за правна защита и съдействие на адв. В. Б. с дата 08.01.2015 г.
Предвид изложеното, като счете, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираните по-горе основания, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „С. 100 – П. Д.”-П. Д. Д., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [населено място], [улица] против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 47, т. 3, пр. 2 и т. 5, пр. 2 от ЗМТА за отмяна на решение от 31.01.2014 г. по в. а. д. № 15/2012 г. по описа на Арбитражен съд при Българска стопанска камара.
ОСЪЖДА [фирма] – П. Д. Д., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 4200лв. /четири хиляди и двеста лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: