О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№390
[населено място], 14.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 346 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 124 от 15.11.2010 постановено от Р. окръжен съд по гр.д. № 331/2010г., с което е отменено решение от 05.07.2010г. на И. районен съд по гр.д. № 361/2009г. в частта му, с която са определени дяловете на съделителите, участващи в делбата на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 61710.502.3677 по кадастралната карта на[населено място] с административен адрес:[населено място], [улица], състоящ се от 390 кв.м. дворно място и построените в него гараж с площ 19 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ 117 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с площ 53 кв.м. като са определени следните дялове: 12/36 ид.ч. за М. А., по 6/36 ид.ч. за М. С., С. А. и И. А. и по 3/36 ид.ч. за А. С. и Д. У.. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за делба спрямо П. А. С. и в тази част то е потвърдено от въззивната инстанция.
Жалбоподателите А. П. С. и П. А. С., чрез пълномощника им адв. В., намират решението за неправилно. В изложението за допускане на касационно обжалване сочат няколко правни въпроса, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Първият въпрос е касае задължението на съда да разпредели доказателствената тежест и да извърши цялостна преценка на събраните доказателства, вкл. и на признанията на страните. По този въпрос са посочени три решения на ВКС. Следващите въпроси са свързани с приложението на чл. 79 ЗС. Те се свеждат до това дали декларирането на имот и заплащането на данък за него представлява действие, което прекъсва придобивната давност, текла в полза на владелеца и може ли това действие да бъде противопоставено на всички други, осъществени от владелеца действия, насочени към придобиването на имота по давност. Твърди, се че по този въпрос решението противоречи на решение на П. районен съд и на решение на Върховния касационен съд.
Ответниците по жалбата Д. У. и М. С. считат подадената касационна жалба за основателна.
Останалите ответници не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството по съдебна делба във фазата по допускането й. Страните по делото, с изключение на П. С., са наследници по закон на И. С. Ц., починала на 31.03.1989г. Предмет на делбата са земеделски имоти, както и дворно място с жилищни сгради в[населено място]. Относно делбата на земеделските имоти първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. Досежно имота в[населено място] е установено, че наследодателката приживе се е разпоредила с 1/3 ид.ч. от него в полза на внучката си А. С. срещу задължение за издръжка и гледане, при което собственик на тази част е станал и съпругът на приобретателката П. С.. Безспорно е, че двамата съпрузи живеят в имота от 1980г., т.е. отпреди прехвърлителната сделка, и го владеят и ползват до настоящия момент. Съдът е приел, че съпрузите са собственици на придобитата чрез договора 1/3 ид.ч., а останалите 2/3 ид.ч. са обект на наследяване и са собственост на наследниците по закон. По делото е налице признание на правото на собственост на касаторите, заявено от съделителите Д. У. и М. С.. Независимо от това, съдът е отхвърлил наведеното от А. и П. С. възражение за придобиване на 2/3 ид.ч. от имота по давност като е изтъкнал, че не е доказано те да са афиширали намерението си да владеят имота изцяло само за себе си след смъртта на наследодателката през 1989г. Счел е, че те не са отблъснали правата на останалите наследници и не са се противопоставили на декларирането на имота от М. А. в данъчната служба, извършено през 1998г., а напротив – приели си извършваното от него погасяване на данъчните задължения. Отделно, според съда, до месец март 1990г. е било невъзможно придобиването на имота по давност поради забраната на чл. 29 ЗСГ. Тъй като с исковата молба е поискана делба само на наследствените 2/3 ид.ч. от имота съдът е допуснал делба именно само на тези части като е изтъкнал, че делбата ще се извърши при условията на чл. 345 ГПК.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по двата посочени въпроса. Поставеният първи въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения на страните, не представлява правен въпрос, от значение за спора, разрешен от съда в решението по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане до касационен контрол. Съгласно тълкуването, дадено в ТРОСГКТК № 1/2009г., т.1, правният въпрос следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и да е обусловил правните изводи на съда. Несъмнено съдът е длъжен по силата на закона – чл. 188, ал.1 и 2 ГПК/отм./ и чл. 235, ал.2 ГПК да обсъди събраните доказателства, изтъкнатите от страните доводи и възражения, за да постанови обоснован съдебен акт. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на съдопроизводствените правила и е касационно основание за обжалване на решението съгласно чл. 281, т.3 ГПК, което обаче може да бъде проверявано само ако са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване по посочения първи въпрос.
По въпроса за придобиването на имот по давност от сънаследник в поставения от касаторите аспект не се установява противоречива практика на съдилищата. В Решение № 578 от 12.06.2009г. по гр.д. № 1600/2008г. на ІV г.о. си приема, че ищецът е придобил имота чрез явно, непрекъснато и спокойно владение, продължило повече от 10 години като съдът е счел за ирелевантно обстоятелството, че ответникът е декларирал своята част от имота пред данъчните власти и е заплащал данъци и такси за него. По това дело обаче е било установено, че владелецът е демонстрирал чрез действията си намерение да своене и е отблъснал претенциите на другия сънаследник, което обстоятелство по настоящето дело не е доказано. В решение № 10 от 22.02.2008г. по гр.д. № 1742/2007г. на П. районен съд се приема, че заплащането на данъци и такси за имота, макар и да е действие на управление на имота, не прекъсна придобивната давност, тъй като не е насочено към защита на правото на собственост или опазване на неговия обект. Няма данни решението да е влязло в сила, поради което същото не съставлява част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Независимо от изложеното настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението служебно предвид съществуващо съмнение относно допустимостта му. Предмет на делбата са 2/3 ид.ч. от недвижим имот при условията на чл. 345 ГПК, но съдът не е съобразил, че останалата 1/3 ид.ч. е собственост не на трето лице, както сочи цитираната разпоредба, а на един от наследниците, който притежава дял и в останалите 2/3 ид.ч. от имота по наследство. Без значение, че тази част представлява съпружеска имуществена общност между сънаследника и съпруга му. С оглед на това следва да се извърши преценка дали е допустимо решение за делба на идеална част от недвижим имот когато имотът не е съсобствен с трето лице, а с един от сънаследниците, макар и в условията на съпружеска имуществена общност.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 15.11.2010 постановено от Р. окръжен съд по гр.д. № 331/2010г. по касационната жалба на А. П. С. и П. А. С., двамата от[населено място].
Указва на жалбоподателите А. П. С. и П. А. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет/лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: