2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София,29.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1100/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „А.” – [населено място], срещу решение от 02.08.2010 г. по гр. д. № 9492/2009 г. на Софийски градски съд, ІV Б състав, с което е потвърдено решение № ІІ-ІІІ-18 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 19092/2008 г. на Софийски районен съд, 60 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от дружеството – касатор против [фирма] иск, квалифициран с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.2 от ЗЗ /отм./ във вр. с чл.402 от ТЗ /отм./, за заплащане на сумата 14 313.89 лв., включваща 10 000 лв. – главница, 547.30 лв. – разноски по исково производство, 2 882.92 лв. – лихва върху главницата към 17.08.2006 г., 243.13 лв. – пропорционална такса върху лихвата, 10 лв. – разноски по издаване на втори изпълнителен лист, и 630.54 лв. – разноски по съдебно изпълнение, претендирана по силата на договор за презастраховане от 07.01.2000 г. във вр. с комбинирана полица №[ЕИК]/28.02.2001 г. по застраховка „Гражданска отговорност” на [фирма], и са присъдени разноски на ответника [фирма] в размер на сумата 400 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното с иска вземане, произтичащо от сключен между страните договор за презастраховане. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището, че погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя започва да тече от момента, в който застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото лице по презастрахования риск „Гражданска отговорност”, а не от момента на настъпване на застрахователното събитие, както е приела решаващата въззивната инстанция. Позовава се на неправилно тълкуване на клаузите на т.4.2 и т.9.3 от презастрахователния договор като сочи, че същите не уреждат началния момент на погасителната давност, а периода и условията за носене на отговорност от презастрахователя.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с поставените като обуславящи за изхода на делото материалноправни въпроси за предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор; основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност относно вземането на застрахователя към презастрахователя по договора за презастраховане. Касаторът релевира основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и твърди, че въведените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя влезли в сила решения на Софийски районен съд, постановени по гр. д. № 18487/2008 г., гр. д. № 16796/2008 г. и гр. д. № 17537/2008 г., и на Софийски градски съд по гр. д. № 3144/2009 г. и по гр. д. № 11262/2009 г. Наред с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, е наведено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за сумата 14 313.89 лв., формирана като сбор от суми, изплатени от [фирма] на трето увредено лице в изпълнение на задължение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, и претендирана от ответника по силата на сключен между двете дружества договор за презастраховане от 07.01.2000 г. във вр. с комбинирана полица №[ЕИК]/28.02.2001 г., решаващият състав на Софийски градски съд е възприел изводите на първостепенния съд за основателност на противопоставеното от ответника възражение за погасяване по давност на защитаваното с иска вземане. След анализ на събраните доказателства е счетено за доказано наличието на валидно сключен договор за презастраховане от 07.01.2000 г., с който [фирма] в качеството на презастраховател е поел задължение към [фирма] в качеството на застраховател срещу отстъпване на застрахователна премия да поеме съответната част – 50 %, от риска по сключените или подновени от застрахователя застраховки „Гражданска отговорност” за периода на действие на договора, заедно с половината от разноските по гражданските и изпълнителни дела и лихвата върху дължимите от застрахователя обезщетения. Като безспорни са преценени обстоятелствата, че в изпълнение на влязло в сила съдебно решение ищецът – застраховател е превел на 28.09.2006 г. по изпълнително дело № 20067890400201 на ЧСИ Н. сумата 23 767.68 лв., представляваща сбор от присъдено с решението застрахователно обезщетение, лихви, такси и разноски за съдебното и изпълнителното производство, в полза на трето увредено лице по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” във връзка с настъпило на 07.11.2001 г. застрахователно събитие. При така установената фактическа обстановка по делото е направен извод, че с оглед клаузите на т.8 и т.9.1 от презастрахователния договор презастрахователят дължи на застрахователя половината от изплатените по повод на застрахователното събитие от 07.11.2001 г. суми, а именно – исковата сума от 14 313.89 лв. Независимо от това искът е отхвърлен по съображения, че вземането на застрахователя е погасено с изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, като за начален момент на давността е приета датата на реализиране на покрития със застраховаката и прехвърлен с презастрахователния договор застрахователен риск, т. е. датата на настъпване на застрахователното събитие – 07.11.2001 г. За неоснователен е приет довода на ищеца, че изискуемостта на вземането е започнала да тече от по-късен момент – този на изплащане на застрахователното обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност” на третото увредено лице /28.09.2006 г./, и е прекъсната с предявяването на иска на 21.04.2008 г.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на касационно обжалване на атакуваното с касационната жалба на [фирма] въззивно решение.
С оглед решаващите мотиви на въззивния съд, с които е аргументирано отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск, поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси за предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя, са обуславящи за изхода на конкретното дело и отговарят на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация.
Представените с изложението съдебни решения доказват тезата на касатора, че значимите за делото въпроси се решават противоречиво от съдилищата, тъй като в част от решенията като начален момент на погасителната давност относно вземането на застрахователя към презастрахователя е приета датата на настъпване на застрахователното събитие по сключения от застрахователя договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а в други – датата, на която застрахователят е обезщетил увреденото лице за вредите от събитието. Независимо от това въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради обстоятелството, че към настоящия момент противоречивата съдебна практика е преодоляна с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о. В посоченото решение, което според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е прието, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател, като моментът на плащането поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя. Създадената задължителна практика изключва достъпа до касация и на алтернативно въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но същевременно сочи на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на което въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, предвид отклонението на даденото с него разрешение на значимите за спора материалноправни въпроси от практиката, изразена в решението по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението от 02.08.2010 г., постановено по гр. д. № 9492/2009 г. на Софийски градски съд, ІV Б състав.
УКАЗВА на касатора Застрахователно акционерно дружество „А.” – [населено място], едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 286.28 лв. /двеста осемдесет и шест лв. и двадесет и осем ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :