5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
С.,06.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 903/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 126/2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 342 от 16.03.2010г. по гр. д. № 101/2009 г., е отхвърлен предявеният от същото дружество срещу И. А. С. от [населено място] частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 60 000 лв., като част от общата сума 273 816. 20 лв. /равностойност на 140 000 евро/.
К. моли за отмяна на въззивното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Несъгласието си с извода за недължимост на исковата сума аргументира с твърдението, че същият е резултат от необсъждането на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и с недопустимост на събраните гласни доказателства относно факта на предаване на процесната сума.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първото основание – противоречие с практиката на ВКС /конкретно посочена и приложена към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ се поддържа по отношение на процесуалноправните въпроси за задължението на съда да изгради своите изводи въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и за разпределение тежестта на доказване на отрицателен факт. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието наличие е обосновано с твърдението за липса на съдебна практика, е заявено по въпроса за допустимостта на свидетелските показания за установяване плащане на сума над 5 000 лв., извършено от пълномощника спрямо упълномощителя, която сума първият е изтеглил в брой от банковата касета на втория и в частност: може ли да се приеме, че задължението на пълномощника за плащане е възникнало въз основа на писмен акт по смисъла на чл. 3 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи /отм./ и ако се приеме, че не е възникнало въз основа на писмен акт, то допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва плащането по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба – И. А. С. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на поддържаните основания, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 06.06.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 342 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 101/2009 г. и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу И. А. С. от [населено място] иск, като е счел, че правното основание на същия е чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не приетото от първоинстанционния съд правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцовото дружество, че ответницата по иска И. А. С. не му е предала изтеглената на 07.05.2008 г. от неговата банкова сметка при [фирма], филиал Слънчев бряг, въз основа на изрично пълномощно, сума в размер на 140 000 евро. Въз основа на показанията на свидетелката Я. П., които е кредитирал като последователни, логични и незаинтересовани, решаващият съдебен състав е преценил за установено, че още в деня на изтеглянето на сумата в брой от банковата сметка на ищцовото дружество /07.05.2008г./ ответницата С. е оставила същата на съхранение в банкова касета на свидетелката П. в посочената банка, за ползването на която последната е издала пълномощно на ответницата, както и че още на следващия ден /08.05.2008 г./ тази сума е била взета обратно от банковата касета от ответницата и е била предадена и изнесена от лицето Т. Б. /управител на дружеството/.
Настоящият състав намира, че е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по отношение на поставения от него процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Същият е от решаващо значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като е обусловил отхвърлянето на иска. Изграждането на правните изводи по предмета на спора само въз основа на показанията на свидетелката П., без същите да бъдат обсъдени в съвкупност с всички останали доказателства, в т. ч. показанията на свидетелката Ж. Ж., допусната във въззивното производство, е в противоречие с установената трайна и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и такава, имаща задължителен характер – ППВС № 7/1965 г., ТРОСГК № 1/2001г. и множество решения, постановени по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, каквито са и посочените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о. и решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ІV г. о.
По отношение на останалите два въпроса касационният контрол не следва да бъде допуснат.
Липсва твърдяното от касатора противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС /решение № 394 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о./ по въпроса за разпределението на доказателствената тежест в процеса за установяване на отрицателен факт. В случая, спорният по делото въпрос се свежда до това, дали ответницата е предала изтеглената от нея от сметката на ищцовото дружество сума 140 000 евро на неговия управител. Следователно, предмет на доказване е положителният факт на предаване на сумата, който факт именно е приет за установен от показанията на свидетелката П.. Непостъпването на сумата в касата на дружеството не е посочено от съда като факт, подлежащ на доказване от ищеца, както неправилно се твърди в касационната жалба.
Настоящият състав намира, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано по въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване предаването на изтеглената от ответницата сума. На първо място, следва да се отбележи, че в хода на производството пред инстанциите по същество изобщо не е поставян въпросът, дали задължението на ответницата за предаване на сумата е възникнало въз основа на писмен акт по смисъла на чл. 3 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи /отм./, поради което и този въпрос, като необсъждан от въззивния съд, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на конкретното дело. От друга страна, неоснователно е и становището за липса на съдебна практика по приложимостта на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК /аналог на разпоредбата на чл. 133, б. „в” ГПК /отм./. По отношение допустимостта на гласни доказателства в обхванатите от тази норма хипотези е формирана богата съдебна практика, в т. ч. и по реда на чл. 290 ГПК, имаща задължителен характер, което изключва наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това, доколкото конкретният случай касае отношения между роднини по съребрена линия от посочената в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК степен, то установената в закона забрана за свидетелски показания е неприложима, поради което и поставеният във връзка с нея процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 126/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 200 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: