Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
София,27.11.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1185 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. Л. Е. срещу решение № 216 от 30.06. 2015 г. по внохд № 330/15 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. По същество се отправят алтернативни искания- делото да се върне за ново разглеждане, подсъдимият да бъде оправдан или да се намали размера на наложеното наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:
С присъда № 42/ 16.12.2013 г. по нохд № 498/13 г. Врачанският окръжен съд признал подсъдимия Я. Е. за виновен в това, че на 07.03.2013 г. без надлежно разрешително държал с цел разпространение 1056.506 гр. високорискови наркотични вещества- съцветия на коноп, с концентрация на активното вещество ТХК 0.2 % на стойност 4226.02 лв. и на основание чл. 354а ал.1, пр.4 и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 г. и 4 м. и глоба в размер на 5000 лв. Признал го за виновен и в това, че от неустановена дата до 07.03.2013 г. , без надлежно разрешително засял и отглеждал 59 бр. саксии с растение от рода на конопа с общо тегло на изсушената листна маса от 996.633 гр. на стойност 3986.53 лв., с концентрация на активното вещество ТХК 0.2 % и на основание чл. 354в, ал.1 и чл. 58а от НК го осъдил на 1г. и 4 м. лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв.
На осн. чл. 23 от НК съдът определил общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца, търпимо при първоначален „общ режим” и глоба в размер на 5000 лв.
С присъда № 18/ 09.05.2014 г. по внохд № 143/ 14 г. Софийският апелативен съд оправдал подсъдимия по повдигнатите обвинения. С решение № 444/ 14.04.2015 г. по к.д. № 1060/14 г. ВКС, ІІІ н.о отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане на апелативния съд.
С решението, предмет на настоящото касационно производство, Софийският апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Жалбата е неоснователна.
Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с доводите, че при обосноваване на фактическите си изводи съдът се е позовал на доказателствени средства, които не са изготвени по реда на НПК, както и че в материалите по делото не са приложени пликовете, в които са били запечатани иззетите от дома на подсъдимия веществени доказателства, поради което не може да се установи дали предмет на обвинението са точно тези наркотични вещества. Изложени са и съображения, че в мотивите на въззивната инстанция не е даден отговор на направеното пред нея възражения за липса на годен предмет на престъплението.
Възраженията на защитата са неоснователни. Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал фактите, отразени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. При това положение е недопустимо да се оспорват признатите съставомерни факти- че именно той е засял, отглеждал, набрал и изсушил намерените в дома му растения и суха листна маса, представляващи канабис с 0.2 % активно вещество тетрахидроканабинол. Безспорно е, че предмет на обвинението са именно намерените в дома на Е. наркотични вещества, чието притежание той не отрича, видно от обясненията му, дадени на досъдебното производство. Тези обяснения могат да бъдат ценени от съда при установяване на фактите по делото, тъй като са част от годните доказателствени средства, събрани по време на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия в процедурата по чл. 371 т.2 от НПК. Няма никакво съмнение за идентичност между иззетите от дома на подсъдимия растения и суха листна маса и изследваните от експерта представителни проби от тях. Пробите са взети в присъствие на поемни лица, след оглед на двата броя хартиени чували, съхраняващи цялото иззето при огледа количество, запечатани са в бели хартиени пликове / с подписи на участващите лица/, предадени са на експерта, изготвил химическата експертиза и са изследвани от него. Белите хартиени пликове са налични по делото, а останалото количество, заедно с големите хартиени чували е изпратено за унищожаване на Централното митническо управление, видно от постановление на прокурора / л. 36 ДП/. Затова касационният състав намира за лишено от основание възражението, че не е ясно дали иззетите от дома на касатора наркотични вещества са идентични с тези, за които е признат за виновен.
Не може да бъде споделено и оплакването, че въззивният съд не е дал отговор на съществени възражения на защитата. На лист 7-8 от мотивите САС подробно е обсъдил всички доводи на подсъдимия за липса на годен предмет на престъплението поради ниското процентно съдържание на активното вещество и е изложил съображенията си за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд прие, че въззивното решение отговаря на изискванията по чл. 339 ал.2 от НПК и липсват основания за неговата отмяна.
Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Софийският апелативен съд законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпленията по чл. 354а, ал.1 пр.4 и по чл. 354в от НК, като е изложил убедителни правни съображения, които изцяло се споделят и от настоящия състав. Защитата неоснователно твърди, че след като активният компонент в засятите, отглеждани и изсушени конопени растения е 0.2%, то те не представляват високорискови наркотични вещества и случаят следва да се разглежда като административно нарушение. Същите по съдържание доводи са обсъдени от предходния касационен състав, като дадените в решението задължителни указания по приложението на материалния закон са съобразени и изпълнени от САС. Материално – правните норми, по които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, не поставят като елемент от обективната страна на деянието концентрацията на активния компонент на наркотичните вещества. Предмет и на двете престъпления са високорисковите наркотични вещества, каквото без съмнение е и канабисът /конопът/, който е включен в Приложение №1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /Списък І/. Тяхното производство и държане без съответно разрешително- лицензия е забранено, съгл. чл.7 от ЗКНВП. Изключение от правилото въвежда чл. 29 ал.1 от закона, който дава възможност за отглеждане, семепроизводство, внос и износ на растения и семена от рода на конопа /канабис/ със съдържание под 0.2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, но само след съответно разрешение, издадено при условията и по ред, определен с наредба на министъра на земеделието. Подсъдимият няма такова разрешение, нито намерените в дома му растения и суха листна маса канабис са с процент на активното вещество под 0.2%. Тези наркотични вещества са годен предмет на престъпленията, за които е осъден, поради което искането за оправдаване на касатора не може да бъде удовлетворено. Софийският апелативен съд правилно е приел наличието на квалифициращия признак по чл. 354а, ал.1 пр.4 от НК, изхождайки от количеството на държаните наркотични вещества /общо около 2 кг./ и от откритите технически средства за тяхното отглеждане. Подробен отговор на доводите за необходимост от отправяне на преюдициално запитване до СЕС се съдържа в атакуваното решение на апелативния съд и в отменителното решение на ВКС, ІІІ н.о, поради което настоящият състав не намира за необходимо отново да ги обсъжда.
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието предвид начина на изтърпяването му. Изложените в решението съображения в тази посока изцяло се споделят и от настоящия касационен състав. Количеството на инкриминираните вещества, начина и мястото на отглеждането им, създадените специални условия и използваните технически съоръжения за получаване на повече и по- качествени добиви от засетите растения са фактори, сочещи на завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът правилно е преценил, че за постигане на целите на специалната и генералната превенция на наказанието е необходимо ефективното му изтърпяване. Искането за приложение на чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216/ 30.06.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 330/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.