Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
София, 08.05. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 796 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационните жалби на Р. С. С. и В. С. С., и двамата от гр. Д., срещу въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 27.ІХ.2007г. по гр.д. № 120/2007г.
Ответникът по касационните жалби Е. В. И. от гр. Д., действащ като едноличен търговец под фирма „Е”, е заел становище за тяхната неоснователност. Претендира разноски.
Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество – неоснователни, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Д. окръжен съд е оставил в сила решението на Д. районен съд от 05. ХІІ.2006г. по гр.д. № 1006/2004г., с което е обявен за недействителен по отношение на Е. „Е” договорът за дарение от 11. Х.2004г., предмет на нот.акт № 88/2004г., с който В. С. дарил на сестра си Р. С. правото на собственост върху ? ид.част от апартамент в гр. Д., ул.”Х” № 8 ет.2 ап.5, със застроена площ 47.52 кв.м, ведно с изба № 3 и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради извършване на дарението във вреда на кредитора, до размер на вземанията на последния за сумата 7786.82лв. по изп.д. № 461/2004г. по описа на СИС и за сумата 11193.18лв. по изп.д. № 103/2004г. на СИС при БРС.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с определение от 04. Х.2004г. по ч.гр.д. № 1417/2004г. ДРС издал в полза на ищеца изпълнителен лист срещу ответника В. С. по силата на запис на заповед от 10.ІІ.2003г. с падеж на 31.VІІ.2003г. за 7178лв., 1043.82лв. обезщетение за забава от датата на падежа до 29.ІХ.2004г., законната лихва от 29.ІХ.2004г. до окончателното изплащане на главното задължение и 565лв. съдебни разноски. С определение от 26.VІІІ.2004г. по ч.гр.д. № 1259/2004г. ДРС издал срещу отв. С. и изпълнителен лист на основание запис на заповед от 10.ІІ.2003г. с падеж 31.VІІ.2003г. за сумата 9070лв., 1223лв. обезщетение за забава от датата на падежа до 23.VІІІ.2004г., законната лихва от 23.VІІІ.2004г., 220лв. съдебни разноски и 680лв. адвокатско възнаграждение. По двата изпълнителни листа са образувани изп.д. № 461/2004г. и № 103/2004г. на СИС при БРС.
С нот.акт № 88/11. Х.2004г. В. С. дарил на сестра си Р. С. процесният имот.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД за отмяна на договора за дарение. С него се намалява имуществото на длъжника – ответник /няма данни по делото В. С. да притежава друго имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори/, което затруднява удовлетворяването на кредитора – ищец и в този смисъл го уврежда. Ответникът е знаел за увреждането. Твърдението му, че поради дългия период от време той не знаел, че има задължения към ищеца и считал отношенията си с него за уредени, е оценено като необосновано. За период малко по-дълъг от година ответникът не би могъл да забрави за задълженията си в значителен размер, още по-малко да ги счита за уредени. Като ирелевантно е оценено знанието или не на надарената за задълженията към ищеца на своя праводател с оглед безвъзмездността на сделката.
Касационните жалби на В. и Р. С. срещу така постановеното решение съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК /отм/. Твърди се неправилно приложение на чл.135 от ЗЗД, тъй като не е налице фактическият състав на разпоредбата. Вторият ответник – надарената нито е знаела, нито е имала представа за наличието на задължения на В. С. П. също не е знаел за такива и е действал с убеждението, че се касае за отдавна уредени отношения с ищеца предвид дългият изтекъл срок от издаването на записа на заповед. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационните жалби основания, намира, че то е правилно.
Законосъобразен и в съответствие с данните по делото е изводът на въззивния съд за основателност на предявения отменителен иск. Несъмнено установено е, че атакуваната в настоящото производство сделка – дарение е извършена от В. С. след издаването от него в полза на ищеца на записи на заповед за парични суми и след настъпването на 31.VІІ.2003г. на техните падежи, с което е намалил имуществото си и е затруднил удовлетворяването на кредитора си – ищец, което уврежда последният. Несъмнено установено е в тази връзка и че до приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд дължимите по записите на заповеди суми не са били изплатени, включително и по принудителен ред въз основа на издадените срещу В. С. изпълнителни листове.
Неоснователен е доводът на касаторите за незнанието им за задълженията на В. С. към ищеца. Правилно въззивният съд е приел, че по аргумент от разпоредбата на чл.135 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД знанието или незнанието на надарената е без значение с оглед безвъзмездността на сделката. А с оглед липсата на твърдения, че записите на заповед не са издадени и подписани от В. С. , както и че той е знаел към 29.ІХ.2004г., а следователно и към момента на дарението на 11. Х.2004г., за образуваното срещу него изп.д. № 103/2004г., видно от изявленията в жалбата му срещу действията на съдия изпълнителя, вх. № 31/01. Х.2004г., правилно е приетото и че е налице знание за задълженията му към ищеца и че с прехвърлителната сделка го уврежда. Доказателства за обратното не са представени по делото, а тежестта за това по силата на чл.127 ал.1 от ЗЗД е била на С.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Д. окръжен съд, ГО, постановено на 27.ІХ.2007г. по гр.д. № 120/2007г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: