О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 19.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1162 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. за с. контрол, гр. С. срещу въззивно решение № 601/03.08.2009 г. по гр. д. № 418/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 127/20.02.2008 г. по гр. д. № 1140/2007 г. на Окръжен съд гр. П., с което е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ против “В” А. , гр. П..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирал като значим за изхода на делото въпрос за допустимостта или недопустимостта за прилагане по аналогия на правото на правилото на чл. 735, ал. 2 ТЗ при търговец, обявен в несъстоятелност на основание чл. 632 ТЗ и последният да бъде заличен от Търговския регистър от регистърния съд, след изтичане на едногодишния срок, относим към възобновяване. Според жалбоподателя, цитираната правна уредба, относима към релевантния момент, не предполагала разширително тълкуване и не следвало да се прилага по аналогия по отношение на заличаването, и съществувала опасност от създаване на неточно прилагаща закона съдебна практика, което налагало произнасяне от ВКС по поставените въпроси и обосновавало приложно поле по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допустимостта и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил кой конкретен въпрос счита за значим, твърдейки, че разрешаването му би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Значението на поставения въпрос в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Налице е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което, с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В случая, за да отхвърли иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК Пловдивски апелативен съд е счел, че следва да се правоприлага по аналогия в конкретната хипотеза, тъй като ставало дума за законодателен пропуск в съдържанието на нормата на чл. 632 ТЗ, приложима в разглеждания казус. Направен е паралел с последвалата преуредба на отношенията и въвеждането на ал. 4 на чл. 632 ТЗ /ДВ, бр. 38/09.05.2006 г./ и е прието, че дори и при отсъствие на изрично правило за заличаване на търговеца при хипотезата на чл. 632 ТЗ, регистърният съд, съобразно чл. 735, ал. 2 ТЗ, като е постановил заличаване на търговското дружество след проверка на срока по чл. 744 ТЗ е постановил валиден съдебен акт, който не страда от пороци. Този извод е определил и крайните изводи на апелативния съд за това, че не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, нито нищожност на вписването. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, следва да налага по тълкувателен път изясняване на съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. В случая тези изисквания са налице ,както и допълнителния критерий – точното прилагане на закона да е от значение и за развитие на правото, което обосновава допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд по посочения по-горе въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 601/ 03.08.2009 г. по гр. д. № 418/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Указва на жалбоподателя А. за п. и с. контрол, гр. С. в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 3 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв., като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: