Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
София 07.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 786 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по к. жалба,подадена от Ю. К. Ю. от гр. П. против въззивно решение № 1* от 24.10.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Окръжен съд Варна,с което е оставено в сила решение № 58 от 24.03.2007г.по гр.д. № 488 /2006г.на Районен съд П.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон- чл.19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като промени собственото,бащиното и фамилното име на касатора- на И. К. И.
Срещу така подадената к. жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна. Съображенията :
С обжалваното въззивно решение- Окръжен съд Варна е оставил в сила постановеното решение на районния съд,като не е уважил направеното искане за промяна на собственото,бащиното и фамилното име на ищеца/сега касатор/-от Ю. К. Ю. на И. К. И. Съдът е приел,че тъй като молителят е живял през периода от 1989г.до 2006г.в Република Турция,където е бил с турското си име,като след завръщането си в България е бил известен- както с името И. , така и с името Ю. – само личното му желание да носи българско име-не е достатъчно да обоснове наличие на „важни обстоятелства”по смисъла на чл.19 от ЗГР. Посочил е и че собственото, бащиното и фамилното име на молителя не са осмиващи,опозоряващи или обществено неудобни,за да се приеме,че те следва да се променят.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Касаторът оспорва гореизложените доводи на въззивния съд. Изтъква следните „важни обстоятелства”:1. Приятелите и близките му го познават и наричат И. К. И. ,като никой не го нарича- Ю. К. Ю. , 2. В част от документите,с които се легитимира е с името- И. К. И. ,3. Вътрешната му нагласа е да носи българско име, като причината да възстанови турското си име през 1990г.е била емоционална и е обусловена от оказания му семеен натиск и 4. Дублирането на имената – му причинява сериозни затруднения в общуването,както и му създава проблеми с държавни и общински органи.
Така изложените касационни доводи са неоснователни. Съображенията :
Касаторът е български гражданин,роден на територията на Република България, който-видно от извлечение от Регистър на населението – т.22 стр.105 е записан в издадения му Акт за раждане № 81 от 13.03.1963г.с настоящето си име- Ю. К. Ю.. В продължение на 22 години,той е бил с това име-до 1985г.,когато –видно от отбелязването в графа”бележки”на акта-името му е променено на И. К. И. С това име е бил до 1990г.,когато –по негова молба-с решение от 14.05.1990г.по гр.д. № 464/90г.на ПРС е възстановено рожденото му име,с което е и понастоящем. Следователно –в продължение само на пет години от живота си,сега четиридесет и шест годишният касатор е носил името И. К. И. При тези факти- настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в касационната жалба твърдения,че той е известен сред приятелите и близките си в България с името И. К. И. Показанията на свидетелите Н,съгласно които те се обръщат към него с името ”Ицо” не дават основание за друг извод,още повече,че свидетелят Ю установява,че независимо,че самият той се обръща към него с името”Ицо”,други в махалата му викат Ю.
Несъстоятелен е и довода свързан с обстоятелството,че част от издадените му официални документи са с името И. К. И. и че това му създава проблеми с държавни и общински органи. Единственият такъв документ, който е представен по делото е Свидетелството му за завършено основно образование. По делото не са събирани доказателства,а и не са наведени конкретни доводи относно характера на евентуалните проблеми. Свидетелството за завършено основно образование удостоверява степен на придобито образование и не е документ за самоличност,за да предизвика проблем при идентификацията на лицето.
Абсолютно недоказано е твърдението за дублиране на имена-което също е посочено като важно обстоятелство по смисъла на закона. Наличните по делото доказателства сочат,че името с което е известен касатора съвпада с това,на което са издадени документите му за самоличност и то е – Ю. К. Ю..
Превавилно въззивният съд е приел,че субективната нагласа на касатора да носи българско име,не е достатъчно основание за възстановяването на българското му име, тъй като не съставлява „важно обстоятелство”- по смисъла на закона. Настоящето име на касатора е рожденото му,като същото му е възстановено по негово искане през 1990г., като впоследствие не са настъпили обстоятелства, които да обосновават нова промяна.
Мотивиран от изложеното,пред вид липсата на наведени други касационни доводи,Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 24.10.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Окръжен съд Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.