4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София,10.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1453/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „София Портфолио” Б. В. – частно търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Х., срещу решение № 1902 от 30.11.2012 г., постановено по т. д. № 3190/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е отменено решение № 1204 от 02.07.2012 г. по т. д. № 5531/2011 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност [фирма] е определена датата 20.05.2010 г., и за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.12.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че въззивният съд е игнорирал разпоредбата на чл.608, ал.2 ТЗ като е определил началната дата на неплатежоспособност единствено на база установените чрез заключението на съдебно – икономическата експертиза икономически показатели /коефициенти/ за ликвидност и автономност, без да вземе предвид положителните резултати от търговската дейност на длъжника след 31.12.2007 г. и извършените след тази дата плащания към кредитори. Навеждат се оплаквания, че съдът не е изследвал момента на спиране на плащанията, в който се е проявило обективно състоянието на неплатежоспособност и който е от значение на определяне на началната дата на неплатежоспособността. По съображения в жалбата се прави искане въззивното решение да бъде отменено и като начална дата на неплатежоспособност да се определи датата 20.05.2010 г., когато е настъпил падежът на непогасените от длъжника задължения по договор за кредит № 627/2008 г., легитимиращ касатора като кредитор в производството по несъстоятелност.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на коефициентите за ликвидност. К. твърди, че поставеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени определение № 497/17.07.2009 г. по т. д. № 320/2009 г. на ВКС, І т. о., решения на Варненски апелативен съд № 242/07.12.2009 г. по т. д. № 565/2009 г. и № 78/27.04.2009 г. по т. д. № 94/2009 г., решение № 135/17.11.2008 г. по т. д. № 237/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност [фирма] е определена датата 20.05.2010 г., и да определи за начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2007 г., Софийски апелативен съд се е позовал на заключението на назначената от първата инстанция съдебно – икономическа експертиза за финансово – икономическото състояние на длъжника през периода 2007 г. – 2011 г. От заключението е прието за установено, че от края на 2007 г. до края на 2011 г. показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството – длъжник са се движили в границата 0.06 – 0.92, коефициентът за финансова автономност – в границата 0.02 – 0.005, а коефициентът за финансова задлъжнялост е бил съответно 39.11 през 2007 г., 317.42 през 2008 г. и 170.61 през 2009 г. Въззивният съд е взел предвид обяснението на вещото лице, че поради неосигурен достъп до счетоводството на длъжника не може да се отговори на въпроса за датата и размера на последните извършени плащания към кредитори, но е счел за правно – ирелевантно отсъствието на данни и доказателства за конкретния момент, в който длъжникът е спрял трайно да плаща на кредиторите си. Като е изходил от безспорно установените чрез експертизата факти, че считано от края на 2007 г. икономическите показатели за ликвидност на длъжника са под единица и че притежаваните от него дълготрайни материални активи са обект на учредени ипотеки и залози, Софийски апелативен съд е направил извод, че състоянието на трайна неплатежоспособност се е проявило още в края на 2007 г., когато ответното дружество е загубило финансовата си автономия, станало е изцяло зависимо от кредиторите си и се е оказало в положение на невъзможност да обслужва задълженията си към всички свои кредитори. Поради това е приел, че от 31.12.2007 г. длъжникът е в състояние на неплатежоспособност. С мотив, че релевантен за началната дата на неплатежоспособност е моментът, от който длъжникът обективно не е в състояние да обслужва задълженията си към всички свои кредитори, а не само към някой/някои от тях, въззивният съд е преценил като неправилно становището на първоинстанционния съд за настъпване на неплатежоспособността на 20.05.2010 г. – датата, съвпадаща с падежа на непогасените задължения на длъжника към молителя по договор за кредит № 627/2008 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на икономическите показатели /коефициенти/ за ликвидност при установяването й отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Първото посочено основание предполага противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност, а второто основание се свързва с необходимост от създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби, промяна на създадена поради неточно тълкуване на законите съдебна практика или осъвременяване на практиката с оглед промени в законодателството и обществените отношения /т.3 и т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай не е изпълнено нито едно от тези изисквания, тъй като по реда на чл.290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС, с която е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата и са изяснени правилата, релевантни за определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в открито производство по несъстоятелност. Задължителната практика е обективирана в решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на І т. о. и др. С цитираните решения Върховният касационен съд се е произнесъл, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да изпълнява изискуемите си парични задължения към всички кредитори, се определя с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, установено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съпоставено с най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. Изследването на момента на спиране на плащанията и на финансово – икономическото състояние на длъжника към този момент се извършва с помощта на вещо лице, което няма пречка да бъде назначено по служебен почин на въззивния съд – решение №153/13.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на ВКС, І т. о., постановено при действието на чл.290 ГПК. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от цитираната задължителна практика, с което е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1902 от 30.11.2012 г., постановено по т. д. № 3190/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
УКАЗВА на касатора „София Портфолио” Б. В. /с посочен в касационната жалба съдебен адрес/ в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125.00 лв. /сто двадесет и пет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :