О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№391
София, 19.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1094 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на ЕТ ”В“, гр. С. чрез процесуалния й пълномощник против въззивно решение № 1006/17.07.2009 г. по в. гр. д. № 1494/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което в процедура по чл. 251 ГПК съдът е допуснал тълкуване на решение № 15/09.05.2008 г. по в. гр. д. № 1494/2007 г. на Софийски апелативен съд в абзац втори на диспозитива на съдебния акт, като е приел, че изразът ”ведно със законната лихва, начислявана от 04.09.2002 г. до окончателното изплащане на сумата” да се разбира: ”ведно със законната лихва, изчислена съобразно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с ПМС № 72/1994 г.”.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, относим към начина на изчисляване на лихвата, предвид императивното правило на чл. 27 от К. СМR /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК предпоставки. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с тълкуването на част от диспозитива на съдебния акт, свързан с термина “законна лихва”, присъдена след датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. Посочва се, че апелативният съд е приел във влязлото в сила въззивно решение, че приложимият към процесното правоотношение материален закон е К. за договора за международен автомобилен превоз /СМR/, приел е, че искът е основателен и присъдил обезщетение на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2 от К. , присъдил и мораторна лихва върху главницата за времето от 06.09.2001 г. до 03.09.2002 г. и достигнал до извод, че се дължи и законна лихва върху главницата, начиная от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Според жалбоподателя, съдът не е конкретизирал, че тази законна лихва като акцесорно задължение следва режима на главното правоотношение и след като същото е обхванато от параметрите на специални правни норми, каквито са тези от К. , то и лихвата е следвало да бъде определена като такава по СМR /чл. 27 от К. /, а не по правилата на националното законодателство /чл. 86, ал. 2 ЗЗД/. Цитират се съдебни решения на ВКС, относими към казуси, по които е определен приложим закон по К. – Решение № 955/28.05.2001 г. на V г. о. на ВКС и Решение № 955/28.05.2001 г. по гр. д. № 2165/2009 г. на V г. о. на ВКС, като се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Поддържа се, че този въпрос, свързан и с тълкуване и приложение на чл. 27 от К. , е разрешен в противоречие с цитираните решения на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна – “И” А. чрез процесуалния си пълномощник заема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос, обуславящ изводите на въззивната инстанция по отношение искането за допускане на тълкуване на част от диспозитива на въззивното решение, свързан с дефиниране режима на законната лихва, предвид главното правоотношение и приложимия за случая закон, е значим за изхода на делото.
В мотивите на въззивното решение съдът е приел, че приложимият закон е К. за договора за международен автомобилен превоз /СМR/, посочил е, че обезщетението се определя по правилата на чл. 25 от К. , но не е изложил каквито и да е било аргументи за начина на формиране на лихвата. Тъй като предмет на тълкуване е единствено тази част от въззивното решение, в което се упоменава “законна лихва, начиная от датата на исковата молба до окончателното изплащане”, то апелативният съд е приел в Решение № 1006/17.07.2008 г. в производството по тълкуване по чл. 251 ГПК, че тази законна лихва следва да се счита като присъдена по чл. 86, ал.2 ЗЗД и да се изчислява при условията на ПМС№ 72/1994 г., тъй като и по отношение на мораторната лихва се прилагал режима на ЗЗД, независимо, че по основното правоотношение се прилагала К.
Въпросът за конкуренцията между законите, уреждащи сходни правоотношения, и за възможността отговорността по главното правоотношение да бъде определена по специалния закон, а претенцията за лихви да се определи по друг, общ закон, при хипотеза на наличие на изрична уредба в специалния закон и на отговорност за лихви при присъждане на обезщетение по К. за СМR, е значим за конкретния случай и обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице основанието по т. 2, тъй като представените решения на ВКС не са относими към този формулиран въпрос, а са свързани с присъждане на обезщетение по К. и не дават разрешение досежно начина на определяне на лихвите по присъдено обезщетение.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 15 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1006/17.07.2009 г. по в. гр. д. № 1494/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: