Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
София 07.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 812 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по к. жалба,подадена от И. Д. К. и Д. Б. П. качеството им на законни представители на малолетния им син – Б. Д. П. от гр. П. против въззивно решение № 1* от 18.10.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Окръжен съд П. ,с което е оставено в сила решение от 05.06.2007г.по гр.д. № 1402 /2007г.на Районен съд П.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон- чл.19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Искат от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като промени бащиното име на сина им-от Д. на Д.
Срещу така подадената к. жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от касаторите.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна. Съображенията :
С обжалваното въззивно решение- Окръжен съд П. е оставил в сила постановеното решение на районния съд,като не е уважил направеното искане за промяна на бащиното име на детето на ищците/сега касатори/-от Д. на Д. Съдът е приел,че формирането на бащиното име се подчинява на императивни правила, като в случая не са налице предвидените в закона изключения,тъй като собственото име на бащата позволява поставянето на окончанието-ов и така формираното име не противоречи на семейните,етническите или религиозните традиции на родителите. Посочил е и че бащиното име на детето не е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно, за да се приеме,че то следва да се промени.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Касаторът оспорва гореизложените доводи на въззивния съд. Като подчертава,че молбата е подадена на основание чл.19 ал.1 от ЗГР,а не –съгласно чл.13 от ЗГР-изтъква следните „важни обстоятелства”:1. Изборът на име на детето е субективно право и съобразно основните принципи на обществения морал и чл.8 т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи-родителите не могат да бъдат лишени от правото им на свободно определяне на бащиното име на детето им, 2. Записано като Д. име създава впечатление,че става въпрос за дете,на което е установена само майката.
Така изложените касационни доводи са неоснователни. Съображенията :
Няма важни обстоятелствата, които да оправдават желанието на молителите детето им – да носи бащино име,което да е формирано по начин,различен от законоустановения. Съгласно чл.13 от ЗГР – бащиното име на всеки български гражданин се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. В този смисъл –тезата,че посоченото правно основание по чл.19 ал.1 от ЗГР изключва приложението на принципа,установен в чл.13 от ЗГР е несъстоятелно. Правилно-въззивният съд е преценил,че желанието на родителите- детето им да носи бащино име- Д. е в разрез с българското законодателство. Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Допустимите,съгласно закона изключения при формирането на бащиното име – са : когато собственото име на бащата не позволява поставянето на горепосочените окончания или когато те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. В случая – собственото име на бащата-Д. ,позволява поставянето на окончание-”ов” и така формираното то- не противоречи нито на семейните,нито на етническите,нито на религиозните традиции на родителите. Що се касае до тезата,че записано като Д. име създава впечатление,че става въпрос за дете,на което е установена само майката- то тя е несъстоятелна,тъй като липсват обективни факти,които да обуславят подобна асоциация.
Позоваването на международни актове е неоснователно, тъй като в случая по никакъв начин не е нарушено правото на личен или семеен живот,жилище и тайна на кореспонденцията,които са прокламирани в посочения от касаторите чл. 8 т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не е нарушено и правото на избор на име,като не следва да се забравя,че упражняването на всяко субективно право следва да е в съответствие с действащите правила и норми. В случая- заявените обстоятелства не обосновават правна възможност за промяна на бащиното име, тъй като не са от кръга на законоустановените.
Мотивиран от изложеното,пред вид липсата на наведени други касационни доводи,Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 18.10.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Окръжен съд П.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.