4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7257/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 18.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 7257/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 51/13.06.2014 год. по в.гр.дело № 105/2014 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 354/16.01.2014 год. по гр.дело № 566/2012 год. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне предявения от Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството иск по чл.108 от ЗС срещу кооперация „К.”, ЕИК[ЕИК]/предишно наименование „К.”/ за недвижим имот: находящ се в [населено място], [улица] кадастрален № 501.1459, за който е образуван УПИ ХІV в кв.92 по ПУП-ПРЗ на [населено място], одобрен с Протокол от 30.09.2004 год. на ОбС-К., с площ 236 кв.м., при граници и съседи: [улица].9600 на [община], [улица].9609 на [община], ПИ с идентификатор 36525.501.1458 на Д. В. Р. и др., ведно с построената в имота масивна двуетажна сграда № 36525.501.1459.1, с площ 115 кв.м.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, който чрез главен юрисконсулт С. Й. Х.-Д. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпросите:
1. „Приложимо ли е основанието по § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА за преобразуване на държавната собственост в общинска спрямо обекти, предназначени за задоволяване на административни нужди на държавни органи?”
2. „Приложимо ли е основанието по § 10, ал.1 от ПЗР на ЗОбС в сила от 01.06.1996 г. за преминаване на държавната собственост в общинска спрямо обекти, които не са изградени с държавни средства, предоставени на бившия народен съвет, или с доброволен труд и средства на населението?”
3. „Следва ли да се счита за възстановено по силата на § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г.(отм.) имуществото на прекратените по нормативен път популярни банки в полза на субект, който не е доказал по исков ред правоприемството си спрямо прекратена кооперация?”
4. „Имат ли право регистрираните на основание чл.4 от ЗК от 1991 г.(отм.) кооперации да получат по реда на чл.2, ал.3 от ПМС № 192/1991 г.(отм.) имотно обезщетение за одържавеното им вследствие прекратяването имущество, след като при влизане в сила на ЗК и ПМС № 192/1991 г., те не съществуват в правния мир?”.
Всички въпроси са наведени с оглед задължението на съда да обсъди в решението си всички събрани доказателства, доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите фактически и правни изводи.
Ответникът по касация Кооперация „К.” ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страната по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че по делото са приети като доказателства два акта за държавна собственост (АДС) като с първия от 1950 год. сградата е актувана като бивша собственост на БНБ, според втория АДС от 1975 год. имотът се актува като бивша собственост на Д. без да е записан ползвател, а с протокол от 06.08.1975 год. имотът е предаден безвъзмездно на ОГНС-гр.К.. Взето е предвид решение по гр.дело № 92/1999 год. на Карнобатския районен съд, по което е направен отказ от иска по чл.108 от ЗС на ответната кооперация за предаване на имота тъй като е влязла във владение, но против Поземлена комисия [населено място] и М. като решението е обезсилено на основание чл.119, ал.2 от ГПК(отм.) определение № 80/10.04.2008 год. по гр.дело № 683/2007 год. на Петчленен състав на ВКС. Отчетено е, че имотът се е намирал в оперативно управление на [община], която го е употребявала за задоволяване на свои административни нужди, а с оглед предназначението на имота при наличие на предпоставките на § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА държавната собственост се е трансформирала в общинска, при което държавата не е доказала наличието на предпоставките на ал.2 от същата разпоредба. Взето е предвид, че с влизане в сила на § 10 от ПЗР на ЗОбС по силата на чл.9 от ЗНС(отм.) народните съвети, провеждайки държавната, стопанската и социално-културната политика на своята територия като местни органи на държавна власт и народно самоуправление след 1991 год., имуществото им не става държавно, а общинска поземлена комисия не е орган на държавна власт тъй като съгласно чл.33 от ЗСПЗЗ се образуват при общинските народни съвети. Направен е извод, че държавата по силата на закона е загубила правото си на собственост върху имота, поради което без правни последици са направените възражения относно валидността на придобивното основание на ответната кооперация.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. е сравнил отделни случаи по съдебни актове, обосновал е противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното въззивно решение противоречи на представените съдебни решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 от ГПК:
На първо гражданско отделение: № 779/06.01.2011 год. по гр.дело № 1723/2009 год., № 97/25.02.2010 год. по гр.дело № 99/2009 год. и № 1147/11.12.2008 год. по гр.дело № 4446/2007 год.;
На първо търговско отделение: № 86/24.06.2009 год. по т.дело № 76/2009 год.;
На второ гражданско отделение: № 178/15.05.2010 год. по гр.дело № 68/2010 год.;
На трето гражданско отделение: № 238/19.03.2010 год. по гр.дело № 4989/2008 год.
Налице са хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51/13.06.2014 год. по в.гр.дело № 105/2014 год. на Бургаския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на сумата 561,64 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от Държавата чрез министъра на регионалното развитие, за което да се представят доказателства, след което делото да се докладва на Председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ