О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 13.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 7705/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Ц., подадена чрез адв. М.М., срещу въззивно решение от 23.07.2013г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 148/2013год. С това решение е потвърдено решението на Районен съд – [населено място], постановено на 30.04.2013г. по гр.дело №40/2013г. С последното са отхвърлени предявените от Ц. Т. Ц. искове против [фирма] за признаване на уволнението му, извършено на осн. чл.328, ал.1, т.5 от КТ със заповед № 81/ 19.11.2012 г. за незаконно и отмяна на същата заповед; за възстановяване на заеманата преди уволнението работа “настройчик-оператор” в ответното дружество ; за заплащане от ответника на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, в размер на сумата 5140 лв.; за заплащане “неоснователно удържана санкция” в размер на 20 лв.; за заплащане “тринадесета заплата” в размер на сумата 450 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от предявяване на исковата молба, като неоснователни.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Счита, че такъв е въпросът – “липсват ли качества на ищеца Ц. Т. Ц. за ефективно изпълнение на работата като настройчик – оператор при ответника [фирма] ”. Обосновава наличието на посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оплакването, че постановеното от въззивния съд решение е необосновано и неправилно поради допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Касаторът не е обосновал тезата си защо смята, че произнасянето на касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна [фирма] взема становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 900лв. съгласно приложен договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима : подадена е от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове и обусловени от тях оценяеми искове, по отношение на които с оглед връзката на обусловеност нормата на чл.280 ал.2 ГПК е неприложима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е сключен трудов договор от 15.11.2010г. със срок на изпитание за шест месеца, уговорен в полза на работодателя, по чл. 70 от КТ, съгласно който ищецът заел длъжността “настройчик – оператор” в ответното дружество. Със заповед № 81/ 19.11.2012 г. това трудово правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1 т. 5 от КТ, считано от същата дата, като връчването на заповедта е удостоверено с подписите на двама свидетели, деклариращи отказа на ищеца да я получи. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение в атакуваната заповед е посочено, че „ … служителят не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, а именно не умее да написва програмира машините за обработване на детайл на базата на работен чертеж, тъй като не проявява необходимата схватливост, предприемчивост и сръчност, което води до неефективно изпълнение на работата по отношение необходимото качество, количество и срочност при спазване на установената технология …”. След подробен анализ на гласните доказателства е кредитирал дадените показания от свидетелите на ответника като обективни и безпристрастни, подробни, изчерпателни, вътрешно непротиворечащи и взаимно допълващи се. Приел е, че не следва да кредитира показанията на останалите свидетели, посочени от ищеца, тъй като същите са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, като е отчетено и обстоятелството, че тези свидетели също са уволнени от ответника и се намират в съдебен спор с него. Въз основа на доказателствата съдът е обосновал извод, че процесната заповед № 81/19.11.2012г. на управителя на ответното дружество е законосъобразна предвид факта, че е доказана липсата на професионални знания, умения и навици на работника, каквито са необходими за ефективно изпълнение на работата му. Посочил е, че за да е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, следва да са налице три елемента – липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях, както и, че в процесния случай безспорно е установено наличието и на трите предпоставки.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед посочената дефинитивност не може да се третира като релевантен поставеният от касатора въпрос в изложението, тъй като той няма правен характер по смисъла на ТРОСГТК № 1/2009г., а е формулиран от касатора в контекста на становището му, изведено от доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неправилен анализ на доказателствата, имащ за последица неправилни и необосновани изводи на решаващия съд. Тези доводи са ирелевантни към производството по чл. 288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл. 281 ГПК.
В обобщение следва да се посочи и това, че въпросът на касатора се свежда до неаргументирано оспорване на фактическите и правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпроса си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставен въпросът е свързан с фактите, подлежащи на доказване, и не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставлява оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК.
При липсата на общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване ВКС не дължи произнасяне по наличието или не на специфичните такива, поддържани от касатора. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че основание за допускане на касационно обжалване на основание т.3 на чл.280 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и в полза на ответника по касационната жалба, тъй като липсват доказателства договореното с договора за правна помощ възнаграждение в размер 900лв. реално да е заплатено.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.07.2013г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 148/2013год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: