Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
София 11.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 861 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по к. жалба,подадена от Н. М. Н.-със с. адрес гр. Ш. процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение № 220 от 22.06.2007г.по в.гр.д. № 859 по описа за 2006г.на Окръжен съд Стара Загора,с което е оставено в сила решение № 125 от 8.07.2004г.по гр.д. № 1606 /1999 г.на Районен съд Стара Загора.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на постановения с. акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отделно счита и че решението е нищожно,тъй като е постановено от незаконен състав. Иска от съда да прогласи за нищожен постановения въззивен акт и да върне делото за ново произнасяне от надлежен състав на съда. Алтернативно-ако съдът прецени,че актът не е нищожен,а само неправилен- да го отмени и реши въпроса по същество като уважи предявените искове по отношение на всички ответници в претендирания размер,ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената к. жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание се явяват касатора,заедно с упълномощения му процесуален представител,както и представител на Прокуратурата,които съответно поддържат и оспорват подадената к. жалба. Останалите страни не се явяват и не вземат становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна. Съображенията :
Делото се разглеждане повторно по същество от ВКС,след като с решение № 1* от 17.10.2006г.по гр.д. № 1400/05г.въззивният акт е бил отменен и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания за преценка от въззивния съд за допустимостта на ищцовата претенция по отношение на трима от ответниците -О. п. С., В. с. с. гр. С. и М. на ф. , както и за да бъде изяснено –дали са настъпили твърдените от иищеца вреди и ако са настъпили-дали те са при и повод изпълнение на възложената работа от страна на ответниците, налице ли е виновно противоправно поведение и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди. В мотивите си – ВКС е приел за правилен извода на въззивния съд,че с поведението си Р. А. К. и Р. И. И. не са осъществили състава на чл.45 от ЗЗД,тъй като първият-е действал в рамките на своята компетентност като ръководител на О. п. С.,а втората-в изпълнение на издадена заповед,поради което не е налице противоправно поведение,което да е довело до причиняване на твърдените от ищеца вреди.
При така дадените указания- с обжалваното въззивно решение- Окръжен съд Стара Загора е оставил в сила постановеното решение на районния съд,с което е отхвърлен предявения от Н. М. Н. иск против О. п. С.,В. к. п., П. н РБ. ,В. с. с. гр. С.,М. на ф. ,Р. И. И.,и Р. А. К. за солидарно заплащане на сумата от 5 000лв,.представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва от датата на увреждането-27.12.1993г.до окончателното изплащане като неоснователен. За да постанови решението си –съдът е приел,че предявеният иск по чл.45 от ЗЗД срещу физическите лица- Р. А. К. / в качеството му на ръководител на О. п. С./ и Р. И. И. /в качеството й на касиер/ е неоснователен,тъй като те не са действали противоправно. По отношение на първия съдът,че приел,че това е така защото –преценката за това на кого да се изплатят отпуснатите суми за допълнително материално стимулиране и в какъв размер е на работодателя и тя не подлежи на с. контрол, а по отношение на втората-защото тя е действала в изпълнение на издадена заповед. Относно иска с правно основание чл.49 от ЗЗД- по отношение на ответниците-юридически лица – съдът е приел, че е допустим, като е счел,че не може да се говори за активна и пасивна процесуалноправна легитимация,а наличието или не на материалноправна легитимация е въпрос по същество. Приел,че искът е неоснователен,тъй като лицата на които е възложена работата / К. и И. / не са извършили действията виновно.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Възраженията на касатора се свеждат до следното:1. Обжалваният с. акт е постановен от незаконен състав,тъй като председателят на съдебния състав и докладчик е участвала по делото,като е постановила Определение от 5.12.1995г./впоследствие отменено/, с което е било прекратено производството, а един от членовете на съдебния състав- е приел с определение от 10.05.2003г.- направен отвод за разглеждане на първоинстанционното производство по това дело/на гр.д. № 1606/99г. РС Ст. Загора/., 2. Допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,изразяващи се –в непроизнасяне по направени искания за събиране на 5 броя доказателства с въззивната жалба, непроизнасяне във връзка с открито производство –с определение от 16.03.2001г. по оспорване на заповед № 71 от 16.12.1993г.,подписана от Р. К. – на основание чл.156 от ГПК /отм./, липса на мотиви на обжалвания акт,тъй като не е взето отношение относно наведени 28 броя доводи в подадената въззивна жалба и необсъждане на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и показанията на свидетелите Р,3. Нарушение на материалния закон. Според касатора-противоправното поведение на ответника К се изразява в незаконосъобразност на разпореждането му за неизплащане на полагащато му се допълнително материално стимулиране,с което е превишил властта си, в излагането на неверни и позорни обстоятелства като мотиви за решението си и в системно разпространяване сред обществеността,политическите сили,обществените организации и Синдикатите на факта,че касаторът е бил лишен от материално стимулиране. Според касатора-противоправното поведение на ответника И са изразява в демонстративен отказ за изплащане на полагащото му де допълнително възнаграждение за 1993г., направен с цел да бъде опозорено доброто му име и в разпространяване на това обстоятелство. Настъпили вреди се изразяват в „опозоряване на доброто му име,проваляне на неговата професионална,политическа,държавническа и обществена кариера,на личния живот,многобройни притеснения,духовни терзания, психически тормоз.” Наличието на причинно-следствена връзка счита, че е установена с показанията на свидетелите Р. Според касатора-противоправното поведение на ответниците В. с. с. и Държавата-в лицето на М. на фанансите- се изразява в това,че в качеството си на „държавни органи”са назначили ответника К на длъжността „прокурор”в бившата Главна п. и ответника И на длъжността”Административен секретар”в ОП С. и като такива са „възложители”на работата. Оспорва изводите на въззивния съд относно това, че преценката за дължимостта на отпуснатите суми за допълнително материално стимулиране не подлежи на с. контрол. Отделно-счита,че К. не е имал качеството на негов работодател и правомощието да определя размера на допълнителното материално стимулиране на ищеца,тъй като никъде не е регламентирано правомощието на Висшия с. с. да делегира подобни права на ръководителите и тъй като ръководител на районна п. е бил през този период ищеца,а ответникът само е бил командирован да изпълнява длъжността на окръжен прокурор и като такъв е притежавал права само по отношение на окръжните прокурори. В този смисъл издадената заповед до ответницата И за неизплащане на сумата за материално стимулиране в пълен размер на ищеца е нищожна /поради издаването й от некомпетентен орган/ и не е подлежала на изпълнение. Оспорва и извода на въззивния съд относно връзката между противоправното поведение на виновните лица и отговорността на юридическите лица- по иска по чл.49 от ЗЗД. Като се позовава на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК-твърди,че отговорността на Държавата, Висшият с. с. и Прокуратурата е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице при причиняването на вредите.
Така изложените касационни доводи са неоснователни. Съображенията :
Обжалваният акт не постановен от незаконосъобразен състав:
Съгласно чл.12 ал.2 от ГПК/отм./- вземането на участие при решаване на делото е основание за отстраняване на съдията. Има се пред вид –съдията да е взел участие при формиране волята на състава по съществото на спора. В случая-при постановяване на Определение от 5.12.1995г.за прекратяване на производството,–съдията-докладчик-се е произнесъл по процесуален въпрос,като не е взел становище по съществото на спора, поради което и за него не е съществувала законова пречка да участва в разглеждането и постановяването на обжалваното въззивно решение. Обстоятелството,че впоследствие това определение е било отменено- не е в подкрепа на тезата на касатора за предубеденост на съдията- докладчик, тъй като след отмяната от по-горната инстанция- по-долният съд е длъжен да разгледа спора по същество съобразно дадените му указания. Именно поради това- по-горната инстанция след отмяна на определението за прекратяване на производството – връща делото за разглеждане и произнасяне по същество на същия с. състав,който е постановил определението за прекратяване на производството.
Неоснователна е тезата на касатора за съмнение в безпристрастността на члена на съдебния състав,който с определение от 10.05.2003г.-е приел направен му отвод за разглеждане на първоинстанционното производство по гр.д. № 1606/99г. РС Ст. Загора. Посочените в касационната жалба – решения № 204 от 12.05.1999г.по н.д. № 18/99г.на І н.о.,решение № 14 от 27.01.1993г.по н.д. №14/93г. и решение № 245 от 8.05.1997г.по н.д. № 545/95г.на І н.о.-в случая са неприложими,първо-тъй като са издадени във връзка с прилагането на различна норма- тази на чл.25 от НПК/отм./,която предвижда други основания за отвод в сравнение с от тези по ГПК/отм./ и второ- тъй като в тях се разглеждат случаи,при които съдията сам си е направил отвод, поради собствена преценка за наличие на основание за отстраняване. Процесният случай е различен. В първата инстанция-съдията е приел направен му отвод,въпреки че не са съществували законни основания за отстраняването му. Именно поради това,че не са съществували законни основания за отстраняването му и тъй като в хода на въззивното производство- ищецът не е направил искане в тази насока–съдията,член на съдебния състав не се е отвел от разглеждане на спора.
Не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд.
Невярно е твърдението,че въззивният съд не се е произнесъл по направени искания за събиране на пет броя доказателства с въззивната жалба. Такова произнасяне –е налице. Отразено е на лист 29 от материалите на въззивно дело №859/2006г.на СтОС и с него е оставено без уважение искането,с мотиви- че „не се налага събирането им,с оглед дадените указания от ВКС”. Задължението на въззивния съд-съгласно чл.205 от ГПК/отм-/ е да се произнесе по направеното искане за допускане на доказателствата. За съда не съществува задължение да събира всички поискани от страната доказателства,а само нови и то съотносими,такива които са от значение за решаване на спора. Преценката за това е предоставена на съда. В случая въззивният съд е изпълнил задължението си за произнасяне.
Вярно е че във въззивния акт липсва изрично произнасяне във връзка с открито производство –с определение от 16.03.2001г. по оспорване на заповед № 71 от 16.12.1993г.,подписана от Р. К. Това обаче не съставлява съществено нарушение,тъй като волята на съда по отношение на истинността на този акт е ясна, пред вид изразения от него извод в мотивите на решението- за липса на събрани доказателства за противоправно поведение от страна на ответника К.
Не е налице липса на мотиви на обжалвания акт,защото съдът- в съответствие на задължението си по чл.188 от ГПК/отм./ е обсъдил всички съотносими доказателства по делото и въз основа на тях е правилно е формирал правните си изводи. Заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза не е обсъдено,тъй като то е свързано с правилността на преценката на работодателя за изплащане на средства за допълнително материално стимулиране,която правилно въззивния съд е посочел,че не подлежи на с. контрол. Относно показанията на свидетелите Р същите са целели установяване на причинени на ищеца вреди,която предпоставка по чл.45 от ЗЗД не следва да се установява при констатирана липса на някоя от другите комулативно установени в закона предпоставки –каквато в случая въззивният съд е приел,а именно- липсата на противоправно поведение от страна на ответниците.
Не е налице и твърдянето от касатора нарушение на материалния закон.
Предявената претенция е за солидарно осъждане на ответниците да заплатят претендираната от ищеца сума,поради което същият е следвало да установи по отношение на всеки един от тях наличието на всички предпоставки от състава на чл.45 /съответно чл.49/ от ЗЗД,т.е.-че всеки един от ответниците е извършил 1.виновно, 2.действие или бездействие,3.което е противоправно, и 4.с което е причинил вреда на ищеца,като следва 5.да е налице причинна връзка между вредата и деянието. Липсата на една от така изброените пет предпоставки – води до неоснователност на иска. В случая- правилно съда е преценил,че не е налице противоправно поведение на никой от ответниците и причинна връзка. Последната не се предполага,а се доказва.
Относно твърденията в касационната жалба,обосноваващи според касатора противоправното поведение на ответника К:
Съдебната практика е единна и непротиворечива,изразена включително и в решение № 451 от 29.06.1999г.по гр.д. № 18/98г.на ВКС,постановено по настоящето делото е – че изплащането и размерът на сумите,които произтичат от допълнително материално стимулиране се определят по целесъобразност от ръководителя в съответствие с приноса и тази преценка не подлежи на с. контрол. Касае се за указания,дадени от ВКС по прилагането на закона,които са задължителни. В тази връзка-твърденията за незаконосъобразност на разпореждането,за излагането на неверни и позорни обстоятелства и за превишаване на властта –не следва да се обсъждат. Тезата за системно разпространяване сред обществеността, политическите сили,обществените организации и Синдикатите на факта,че касаторът е бил лишен от материално стимулиране-остана недоказана. Свидетелите Р. и М. установяват, че в града е била известна тази информация, но не установяват кой именно я е разпространил.
Правилни са изводите на въззивния съд и по отношение на ответницата И. Тезата на касатора,че тя не е следвало да изпълнява заповедите на окръжния прокурор /какъвто по това време е бил К. /,а само неговите -в качеството му на пряк неин ръководител/районен прокурор/- е несъстоятелна пред вид централизираната структура на прокуратурата и обстоятелството,че в конкретния случай-ако това беше така,би било налице противоречие в интересите. Съгласно Закона за съдебната власт-преценката по административни въпроси,касаеща ръководителите на отделните звена в системата –се извършват от заемащият непосредствено по-горната ръководна длъжност.
Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд и по отношение исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД по отношение на останалите ответници.
Несъстоятелна е тезата на касатора за приложимост на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г.на ОСГК,тъй като то е издадено по конкретен повод, във връзка с решаването на спорни въпроси от приложението на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите. Прилагането му по аналогия е недопустимо,тъй като уреденият с него случай не е подобен на настоящия. В случая отговорността на Държавата, Висшият с. с. и Прокуратурата не е обективна,а е обвързана от наличието на вина у длъжностното лице при причиняването на вредите.
Мотивиран от изложеното,пред вид липсата на наведени други касационни доводи,Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220 от 22.06.2007г.по в.гр.д. № 859 по описа за 2006г.на Окръжен съд Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.