О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
ГР. София, 20.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13 април през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2490/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на И. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2490/08 г., с което е уважен искът на Н. Т. срещу касатора с пр. осн. чл.31, ал.2 от ЗС – за сумата от 5 955 лв., обезщетение за ползите от съсобствения им апартамент, от които ищцата е лишена за времето от 2.10.03 г. до 1.10.06 г., предявен по реда на чл.286 от ГПК в делбеното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице са и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК, на които се позовава касаторът.
По делото е установено и безспорно, че апартаментът е ползван за целия исков период от ответника по иска и непълнолетното дете на страните, родителските права за което той упражнява. Поставеният материалноправен въпрос: дължи ли се обезщетение за ползваната от непълнолетното дете на страните площ от имота, е от значение за спора. Приетото от въззивния съд, че възражението на ответника в тази насока е ирелевантно, противоречи на посочената в изложението към жалбата практика със задължителен – ППВС №12/71 г., т.5 и без задължителен – ТР №46/65 г. на ОСГК, характер.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2490/08 г. в частта по иска с пр. осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
Дава възможност на касатора И. Б. да внесе държ. такса от 120 лв. в едноседмичен срок, след което делото да се докладва за насрочване или прекратяване, при невнасяне на таксата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: