5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№396
София 12.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1539/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1408 от 29.11.2012 г. по в.т.д. № 1214/2012 г. на Апелативен съд – П., в частта, с която е потвърдено решение № 429 от 16.07.2012 г. по т.д. № 405/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане, на основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, на [фирма] да заплати на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване, [населено място] сумата 196 647.26 лева – дадена на отпаднало основание след разваляне на договор от 04.09.2009 г., както и за осъждане на ответното дружество да заплати и сумите 19 739.21 лв. – неустойка по раздел IV, чл.16 от договора и сумата 1 122.80 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 12.11.2009 г. до 26.01.2010 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и по подробни съображения, изложени в нея, се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски, алтернативно – връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: „ 1. Налице ли е валидно разваляне на договор, без да са реализирани всички елементи от фактическия състав, очертан в чл.87 ЗЗД; 2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички изложени във въззивната жалба възражения и доводи; 3. Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за правилното приложение на императивни материалноправни норми; 4. Дължи ли се неустойка за забава, уговорената като процент от неизпълнението за всеки ден закъсняло изпълнение, за период през който са били налице обективни причини, възпрепятстващи изпълнението, които стоят извън волята на длъжника и не могат да му се вменят във вина и 5. Дължи ли се неустойка да неизпълнение на договорно задължение в хипотезата на развален поради неизпълнение договор”. По първия въпрос е налице позоваване на решение № 196 от 11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г.,II т.о. на ВКС; по втория въпрос – на решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г., III г.о. решение № 450 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 3547/2008 г., II г.о., решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр.д. № 4112/2008 г., решение № 796 от 0202.2010 г. по гр.д. № 1660/2009 г. и др. /приложени към изложението/ ; по третия въпрос – на решение № 250 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 1061/2010 г., IV г.о.; по четвъртия въпрос – на решение № 65 от 24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г., II т.о. и на решение № 53 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 734/2009 г., IV г.о; по петия въпрос – на решение № 17 от 09.03.2010 г. по т.д. № 414/2009 г., I т.о.
Допълнителното изложение на основанията за касационно обжалване, постъпило във ВКС с вх.рег. № 3210/28.03.2013 г., като подадено след срока за касационно обжалване, е процесуално недопустимо и не следва да се преценява.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П., след преценка на релевантните за спора факти и доказателства, е приел, че валидно сключения между страните договор от 04.09.2009 г., по силата на който ответното дружество е следвало да достави и монтира жп стрелки на гара С., гара Т. К. и гара Б., при договорени параметри, на които е следвало да отговарят стрелките, не е изпълнен в уговорения срок – до 18.09.2009 г. по вина на ответника. По отношение на изпълнената от ответното дружество работа в гара С., решаващият съд е направил извод за неприемането й по предвидения в договора ред – с тристранен протокол, подписан от възложител, изпълнител и инвеститор. Отчетено е, че протоколът от 23.09.2009 г. е подписан само от жп секция – П. и е в смисъл, че извършеното не се приема, а от друга страна, неприемането е потвърдено и от събраните гласни доказателства, установяващи, че доставените и монтирани стрелки са били употребявани, а не нови, със съответен сертификат, както е било договорено, като впоследствие подменените части също не били нови. Преценено е, че протокол от 22.10.2009 г. не е тристранно подписан и също не установява извършване на работата в договорения срок и качество. С оглед общите правила по ЗЗД за едностранно преустановяване на договорната връзка, от страна на кредитора, поради неизпълнение, въззивният съд е приел договора за прекратен след получаването, на 11.11.2009 г., от страна на ответника, на изходящо от кредитора писмо.
За неоснователни са счетени доводите на ответника/сега касатор/, че за неизпълнението са налице обективни причини – разпореждане на прокуратурата, съпоставяйки срока за изпълнение на договорните задължения, който е изтекъл към момента на спиране на изпълнението във връзка с разследване, извършвано от РУ”Полиция” [населено място].
Въззивният съд не е възприел и възраженията на изпълнителя за частично изпълнение на договора, чрез доставяне на траверси и на гара Т. К., предвид липсата на данни за тяхната стойност, но е направен и категоричен извод, че по този начин не се изпълнява договорния ангажимент за този обект.
С оглед пълното неизпълнение от страна на [фирма], което не се дължи на обективни причини и настъпилото прекратяване на облигационната връзка, преведената от ищеца авансова сума от 196647.26 лв., като платена на отпаднало основание по см. на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, е присъдена изцяло, ведно със законната лихва от изтичане на едноседмичния срок, считано от връчването на нотариалната покана на 19.01.2010 г., като за периода от 27.01. до 15.02.2010 г. това акцесорно вземане е определено в размер на 1122.80 лв. Срещу отхвърлителната част на въззивното решение – за разликата над 1122.80 лв. до 5 653.88 лв. по иска по чл.86 ЗЗД, не е подадена въззивна жалба.
По отношение на предвидената от страните неустойка за неизпълнение, въззивният съд е възприел изцяло изводите на първата инстанция за основателност на тази искова претенция, чийто размер е установен от приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси не могат да обосноват наличието на основната, обща предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция. В случая решаващият съдебен състав е извел своите фактически и правни изводи, след конкретна преценка на релевантните факти и доказателства. Като съд по съществото на спора, въззивният съд, макар и да е потвърдил първоинстанционното решение, е осъществил самостоятелна правораздавателна дейност, в резултат на която е формирал собствени изводи по предявените кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, вр. с чл.16 от договора. В мотивната част ясно е отразено становището на съда както по отношение на виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на дружеството – изпълнител, така и относно наличие на предпоставките по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договора с едностранно изявление на изправната страна – кредитор и последиците от развалянето. Доколко това становище е правилно/законосъобразно и обосновано/ не би могло да се преценява в рамките на настоящото производство по чл.288 ГПК.
Формулираните от касатора правни въпроси не биха могли да обосноват приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Видно от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което частично припокрива съдържанието на касационната жалба, е, че част от правните въпроси/ по р.1, 4 и 5/ са изведени и основани на твърдяни от самия касатор факти, които не са възприети от въззивната инстанция, а от друга страна всички въпроси са обосновани с оплакванията за неправилност на решението. Предпоставките за допускане на касационен контрол са ясно очертани от законодателя и е недопустимо припокриването им с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, в какъвто смисъл са постановките на цитираното ТР № 1/2010 г.
След като не е доказана основната предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценява поддържаното от касатора допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1408 от 29.11.2012 г. по в.т.д. № 1214/2012 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: