О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София,23.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 218/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. Ч., Х. И. Ч. и М. И. Ч. – чрез процесуалния им представител адв. П, срещу решение № 1* от 19.11.2009 г. по гр. д. № 2280/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-7 състав, решение от 15.07.2008 г. по гр. д. № 158/2007 г. за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК „Български имоти” АД субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликите съответно над 50 000 лв. до 120 000 лв. – за В. Ч. , и над 30 000 лв. до претендираните размери от по 100 000 лв. – за Х. Ч. и М. Ч.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не е съобразил обстоятелствата и критериите, значими за прилагане на критерия „справедливост” в конкретния случай, в резултат на което им е присъдил обезщетения за неимуществени вреди в занижени размери. Позовават се на незаконосъобразност на решението в частта за разноските предвид неприсъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител съобразно уважената част от исковете. По съображения в жалбата правят искане за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковете в пълен размер, ведно с присъждане на разноските.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. В молба – изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на спора – за размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди и приложението на чл.52 от ЗЗД, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд, обективирана в ППВС № 4/1968 г., и е разрешаван противоречиво от съдилищата в Република България.
Ответникът по касация ЗК „Български имоти” АД – гр. С. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 01.03.2010 г. Изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на сочените от касаторите основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С атакуваната част на въззивното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд по гр. д. № 158/2007 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Ч. , Х. Ч. и М. Ч. против ЗК „Български имоти” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над сумите 50 000 лв., 30 000 лв. и 30 000 лв. до претендираните размери от 120 000 лв., 100 000 лв. и 100 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на И. Ч. – съпруг на първата ищца и баща на другите двама ищци, настъпила в резултат на ПТП от 02.06.2006 г., причинено виновно от водач на превозно средство, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество. За да отхвърли исковете за посочените разлики, въззивният съд е приел, че с оглед степента на доказаност на претърпените неимуществени вреди присъдените от първоинстанционния съд обезщетения са справедливи по смисъла на чл.52 от ЗЗД, а претенциите за по-високи размери на обезщетенията са неоснователни.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната от касаторите част на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси, свързани с размера на дължимите обезщетения и с приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД, са значими за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешаването им от въззивната инстанция е обусловило частичното отхвърляне на исковете с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, с което е изпълнено основното изискване за достъп до касационен контрол.
Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на обуславящите въпроси е в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД, обобщена в ППВС № 4/1968 г. Противоречието произтича от несъобразяването на указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по конкретното дело и следва да бъдат съблюдавани от съда при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по правилото на чл.52 от ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е неоснователно предвид наличието на цитираната задължителна съдебна практика, даваща отговор на поставените от касаторите материалноправни въпроси. Представените с изложението съдебни решения по гр. д. № 2550/2007 г. на Софийски градски съд, І-6 състав, и по гр. д. № 2877/2006 г. на Софийски градски съд, І-1 състав, не подкрепят тезата за осъществяване на визираните в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставки, доколкото са постановени при друга фактическа обстановка, специфична за всяко от делата, респ. при други обстоятелства, релевантни за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта.
Поради освобождаването на ищците от заплащане на държавна такса по исковете за обезщетения за неимуществени вреди, същите не дължат държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за производството по разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 19.11.2009 г. по гр. д. № 2280/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :