5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. София 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 21 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 3836 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 11199/05.06.2018 г. от ищцата К. Г. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 322/06.03.2018 г. по гр.дело № 4134/2016 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Мотивираните основания за отмяна са по чл.303,ал.1,т.5 ГПК –молителката – страна по делото, вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Според молителката решението, чиято отмяна е поискана е постановено след проведено последно съдебно заседание на 16.11.2017 г., за което не е била редовно призована. Искането е за отмяна на решението на състава на ВКС и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ВКС. В съдебно заседание молителката поддържа твърденията в молбата за отмяна. Постъпила е и писмена защита молителката и от адв. М. Е. и адв.К. Б..
Ответникът по молбата за отмяна П. А. Л., чрез адв.И. Н. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата. В съдебно заседание адв.И. Н. поддържа доводите в писмения отговор за неоснователност на молбата за отмяна.
С определение № 396/06.11.2018 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:
Молителката К. Г. Д. е поискала отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 322/06.03.2018 г. по гр.дело № 4134/2016 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. С посоченото решение е обезсилено въззивно решение № 236/01.06.2016 г. по гр. дело № 148/2016 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която П. А. Л. е осъден да заплати на К. Г. Д. обезщетение за причинени й неимуществени вреди „от последващи действия на ответника за париране законните опити на ищцата да бъде възстановена на работа”, отменено е въззивно решение № 236/01.06.2016 г. по гр.дело № 148/2016 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която П. А. Л. е осъден да заплати на К. Г. Д. обезщетения за причинени й от незаконна заповед за уволнение, издадена от П. А. Л. за работодателя Великотърновски университет „Св.Св.К. и М.” както следва – 11 375.10 лв. имуществени вреди и 3000 лв. неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД, ведно с компенсаторна лихва, считано от 14.06.2011 г. и вместо това са отхвърлени исковете, предявени от К. Г. Д. против П. А. Л. за заплащане на обезщетения за причинени й от незаконна заповед за уволнение № 413/14.06.2011 г., издадена от П. А. Л. за работодателя Великотърновски университет „Св.Св.К. и М.” както следва – 11 375.10 лв. имуществени вреди и 3000 лв. неимуществени вреди на осн.чл.45 ЗЗД, ведно с компенсаторна лихва, считано от 14.06.2011 г. и е осъдена К. Г. Д. да заплати на П. А. Л. сумата в размер на 2 404.80 лв., представляващи разноски, направени по делото за всички инстанции.
Производството по гр.дело № 4134/2016 г. на ВКС, IV г.о. е образувано по подадена касационна жалба от ответника П. А. Л. срещу въззивно решение № 236/01.06.2016 г., постановено по гр.дело № 148/2016 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която той е осъден да заплати на К. Г. Д. обезщетение по чл.45 ЗЗД както следва – 11 639.86 лв. имуществени вреди и 3000 лв. неимуществени вреди, причинени от незаконното й уволнение със заповед № 431/14.06.2011 г.
С определение № 261/10.03.2017 г., постановено по гр.дело № 4134/2016 г. на ВКС, IV г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 236/01.06.2016 г. по гр.дело № 148/2016 г. на Великотърновския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: за условията за ангажиране деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на длъжностното лице, прекратило незаконно трудово правоотношение, на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: какви имуществени и неимуществени вреди от незаконно уволнение подлежат на обезщетение по чл.45 ЗЗД от длъжностното лице, издало незаконната заповед и на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос: относно предмета на иска, по който съдът може да се произнесе.
Съдебно заседание по делото е насрочено за 08.06.2017 г. За това съдебно заседание на молителката К. Д. – ответник по касационната жалба е била редовно призована при условията на чл.289 ГПК, чрез публикация в ДВ бр.34/28.04.2017 г. Същата се е явила лично в съдебното заседание и е поискала делото да се отложи за друга дата, поради отказ на адв.пълномощника й А. М. от пълномощието. Съдебният състав е преценил искането за основателно и делото е отложено за 05.10.2017 г. от девет часа, за която дата и час е посочено, че страните са уведомени.
Преди датата на съдебното заседание на 03.10.2017 г. е постъпила молба вх. № 10540, подадена от молителката/л.95/, с която е поискала делото да се отложи за друга дата, поради невъзможност да се яви на заседанието, поради препятствие – заболяване. Към молбата е приложен болничен лист № Е 2017 1432207/л.96/, издаден от ГППМП”Биотон” ООД,гр.В.Търново, в който е отразено заболяване с диагноза вирусна инфекция, неуточнена, болничен отпуск от 02.10.2017 г. до 06.10.2017 г., както и, че поради общо увредено състояние молителката не може да пътува.
В съдебното заседание на 05.10.2017 г. молителката не се е явила, като съдът е приел, че същата е редовно призована. Искането на К.Д. за отлагане на делото е преценено от съдебния състав за основателно и делото е отложено за съдебно заседание на 16.11.2017 г. от 9.00 часа, за която дата и час е постановено молителката да се призове. На последната е указано, че й се дава последна възможност да организира защитата си по делото, предвид двукратното му отлагане пред ВКС, че предоставения й срок за упълномощаване на адвокат по искането й по молба от 07.06.2017 г. е изтекъл, а определения краен срок е до съдебното заседание на 16.11.2017 г., на която дата съдът е отбелязал, че делото ще се разгледа по същество.
В съдебно заседание на 16.11.2017 г. молителката не се е явила, като съдът е приел, че същата е редовно призована. Прието е от съдебния състав, че на проведено съдебно заседание на 08.06.2017 г. молителката, редовно призована чрез публикация в ДВ се е явила лично и заседанието е било отложено за 05.10.2017 г. по нейно искане, поради извършен от адвоката й отказ от пълномощие, че е била редовно уведомена и за съдебното заседание на 05.10.2017 г., отложено по нейна молба поради внезапно заболяване, че на молителката е изпратено съобщение за съдебното заседание на 16.11.2017 г. с оглед указанията да организира защитата си във връзка с направеното от нея искане по чл.142,ал.2 ГПК. Съдът е приел, че призовката е приложена по делото в цялост с отбелязване, че е търсена три пъти по различно време на адреса на който е получавала редовно съобщения, ответницата по касационната жалба – сега молител не е намерена. Съдебният състав е посочил, че невръчването на съобщението с указанията на съда няма отражение върху редовността на призоваването й за съдебното заседание на 16.11.2017 г. при условията на чл.142,ал.3 ГПК. Същото съдебно заседание е проведено и е даден ход на устните състезания. След това е постановено посоченото по-горе решение на състава на ВКС.
Като взема предвид посочените факти съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Доводите на молителката К.Д., че поради нарушаване на съответните правила в ГПК по призоваването й за съдебно заседание на 16.11.2017 г. по гр.дело № 4134/2016 г. на ВКС, IV г.о. е била лишена от възможност да участва в делото са неоснователни. Извършените от състава на ВКС по посоченото гражданско дело съдопроизводствени действия не водят до извод за допуснати нарушения на процесуалните правила, което да е лишило молителката от възможност да участва в делото. За проведеното съдебно заседание на 16.11.2017 г. молителката К. Д. е била редовно призована и ход на делото е даден при спазване изискванията на чл.142,ал.1 ГПК.
За съдебното заседание, проведено на 08.06.2017 г., което е първо по ред по гр.дело № 4134/2016 г. на ВКС, IV г.о. молителката е била редовно призована при условията на чл.289 ГПК, чрез публикация в Държавен вестник, явила се е лично и делото е отложено за 05.10.2017 г. именно по искане на молителката, поради извършен отказ от пълномощие от адвоката й – адв. А. М..
Молителката К. Д. е била редовно призована и за съдебното заседание – второ по ред на 05.10.2017 г., като делото е отложено отново по нейна молба, поради внезапното заболяване. Неоснователен е доводът, че молителката е била лишена от възможност за участие в делото, тъй като не е била редовно призована за съдебното заседание, проведено на 16.11.2017 г. Съгласно чл.142,ал.3 ГПК при отлагане на делото по молба на страната, когато тя и пълномощникът й не могат да се явят съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани. С оглед на тези разпоредби съдът преценява, че няма процесуално изискване за призоваване на молителката за съдебното заседание на 16.11.2017 г., тъй като тя е поискала отлагане на делото в предшестващото съдебно заседание на 05.10.2017 г., за което е била редовно призована. Преценката на съдебния състав, че за съдебното заседание на 16.11.2017 г. молителката е редовно призована е извършена при спазване на ГПК.
В случаите, при които не е даден ход на делото, поради внезапно и непредвидено препятствие за страната по смисъла на чл.142,ал.2 ГПК за следващото съдебно заседание не е необходимо нарочното й призоваване, тъй като съгласно чл.142,ал.3 ГПК при всяко отлагане на делото страните, независимо дали присъстват или не се смятат уведомени и призовки следва да се изпратят само на неявилите се свидетели и вещи лица. Тълкуването на разпоредбата на чл.142,ал.3 ГПК във връзка с ал.1 налага извод, че е необходимо и достатъчно страната да е редовно призована за едно съдебно заседание, за да се смята освободен съдът от задължението да й изпраща призовки за следващите заседания. Няма процесуално изискване за ново призоваване на страната, по чието искане е отложено делото и същата е длъжна, след като е уважено искането й да не се дава ход на делото, да следи за датата на следващото заседание. Само когато в закрито заседание съдът определи различна дата от първоначално насрочената разпоредбата на чл.142,ал.4 ГПК го задължава да призове отново всички страни. В настоящият случай тази специална хипотеза не е налице, поради което съдът намира, че съставът на ВКС не е нарушил правото на молителката на участие в производството по гр.дело № 4134/2017 г., тъй като за всички съдебни заседания, включително и за 16.11.2017 г. е била редовно призована. В съдебно заседание, проведено на 05.10.2017 г. съставът на ВКС е постановил на молителката да се връчи призовка, доколкото са дадени указания, че й се дава последна възможност да организира защитата си по делото, с оглед многократното му отлагане. По делото са приложени две призовки в цялост, изпратени на посочен от молителката адрес с отбелязване, че същата е търсена три пъти по различно време на адреса и не е намерена. Без значение за извода, че молителката е редовно призована за съдебно заседание на 16.11.2017 г. е невръчването на съобщението с указанията на съда.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК молителката следва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство – сумата 1140 лв.за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя без уважение молба вх. № 11 199/05.06.2018 г., подадена от К. Г. Д., [населено място], [улица], за отмяна на влязло в сила решение № 322/06.03.2018 г. по гр.дело № 4134/2016 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Осъжда К. Г. Д., [населено място], [улица], да заплати на П. А. Л., Е. [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица],чрез адв. И. Н. сумата 1140 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: