3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№4
Гр.София, 20.02.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря…………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2376 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
С молба вх.№ 10719/11.12.2018г. касаторът по т.д.№ 2376/2018г. – „Персенк” АД, гр. София е поискал спиране изпълнението на решение № 191/27.06.2018г., постановено по т.д.№ 210/2018г. от Пловдивския апелативен съд.
С разпореждане от 11.12.2018г. на докладчика по делото, получено от молителя на 04.01.2018г., са дадени указания да се представи в едноседмичен срок обезпечение в размер на 80380,01 лв. за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение.
В определения срок обезпечение не е предоставено. Към молбата за спиране на изпълнението е представена декларация – съгласие за учредяване на ипотека в полза на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Хвойна” върху недвижим имот до размер на сумата от 91843,66 лв., за заплащане на които е осъден с постановеното решение № 191/27.06.2018г. по т.д.№ 210/2018г. на Пловдивския апелативен съд.
Настоящият състав на ВКС констатира, че касаторът „Персенк”АД е подал няколко молби за спиране на изпълнението на въззивното решение, по които са били образувани частни търговски дела: ч.т.д.№ 2075/2018г., ч.т.д.№ 2177/2018г. и ч.т.д.№ 2178/2018г. С определения по посочените дела състави на ВКС са оставили без уважение молбите за спиране на изпълнението.
В молбата от 11.12.2018г. касаторът не въвежда нови доводи, които да не са били обсъдени по образуваните частни производства.
Съставът на І т.о. на ВКС намира, че молбата за спиране на изпълнението е неоснователна.
С разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, което е обжалвано с касационна жалба в предвидения за това срок. За да бъде спряно изпълнението, обжалващата страна е длъжна да представи надлежно обезпечение. Понятието „надлежно обезпечение” не е дефинирано изрично в закона, но от нормите на ал.2 и ал.3 на чл.282 ГПК, които уреждат начина на определяне на размера на обезпечението, следва изводът, че за целите на производството по чл.282 ГПК надлежното обезпечение винаги е под формата на парична сума, която се депозира по специална сметка на Върховния касационен съд. Предназначението на депозираната сума е да служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от предприетото от длъжника касационно обжалване на въззивното решение, а в хипотезата на чл.282, ал.4 ГПК – като гаранция за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение, претърпени от носителя на признатото с въззивното решение право вследствие неоснователно предприетото от насрещната страна касационно обжалване на решението.
За разлика от обезпечителното производство, в което чл.391, ал.1, т.2 ГПК позволява да се допусне обезпечение на бъдещ или на вече предявен иск срещу представяне на гаранция съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД, процесуалната разпоредба на чл.282 ГПК не препраща към разпоредбите на чл.180 и чл.181 ЗЗД, уреждащи ипотеката като форма на обезпечение пред съд и способа за нейното учредяване. Съобразявайки липсата на изрично препращане, настоящият състав на ВКС намира, че разпоредбите на чл.180 и чл.181 ЗЗД са неприложими в производството за спиране на изпълнение по реда на чл.282 ГПК и не споделя посочената от молителя практика на състави на ВКС, Гражданска колегия, в която е прието, че учредяването на ипотека по чл.180 вр. чл.181 ЗЗД представлява надлежно обезпечение по смисъла на чл.282 ГПК, алтернативно на паричното обезпечение в размерите, определени съгласно чл.282, ал.2 – ал.5 ГПК.
В конкретния случай молителят „Персенк” АД е обжалвал решение на въззивен съд, с което е потвърдено осъдително решение на първоинстанционен съд за парични вземания. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на решения за парични вземания е в размер на присъдената с решението сума. На молителя е предоставена възможност да представи доказателства за внасяне на надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, но той не е внесъл обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума с аргумент, че е учредил ипотека в полза на кредитора. Учредяването на ипотека не е предвидено в процесуалния закон като основание за спиране на изпълнението по реда на чл.282, ал.2 ГПК, поради което искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Персенк” АД, гр. София – вх.№ 10719/11.12.2018г. по т.д.№ 2376/2018г., с която е поискано спиране на изпълнението на решение № 191/27.06.2018г., постановено по т.д.№ 210/2018г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.