6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
София, 04.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5600 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 10.05.2013г. по гр.д.№154/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора, представляван от неговия настойник П. Т. К., против И. П. К., Н. П. К., С. М. Х. и С. Ф. Х. иск по чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 15.06.2005г. поради липса на предписана от закона форма, както и предявеният от касатора чрез неговия настойник против С. М. Х. и С. Ф. Х. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на 6/16 ид.части от имот с идентификатор 40909.124.242 по кадастралната карта и кадастрален регистър на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на АК, представляващ УПИ ХІ-341 в кв.46 по П. на [населено място], кв.В., както и на 6/8 ид.части от първи полуприземен етаж със самостоятелен вход, състоящ се от коридор и три избени помещения и 6/8 ид.части от втори етаж със самостоятелно външно стълбище, състоящ се от антре, коридор, кухня и три стаи, находящи се в построената в имота западна част от триетажна жилищна сграда.
С определение №617/10.12.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса нищожен ли е договор за доброволна делба на наследствен имот, когато в него не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от съделителите дялове в имота и когато размерът на дяловете изобщо не е посочен следва ли да се приеме, че е налице договор за дарение и валиден ли е този договор, ако не е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма за действителност, както и по въпроса при сключване на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот следва ли всеки от съделителите съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН да получи своя дял в натура или в пари и ако не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравняване на притежаваните дялове в имота нищожен ли е такъв договор.
К. поддържа,че неправилно съдът е приел, че сключеният на 15.05.2005г. договор за доброволна делба не е нищожен. Излага съображения, че е получил парично уравнение само за 1/3 ид.част от имота, но не и за разликата до полагащите му се 6/8 ид.части, т.е. отстъпил е останалата част от дела си безвъзмездно, поради което пък по своята същност сключеният договор представлява дарение и е нищожен поради липса на форма. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат уважени.
Ответниците по касационна жалба И. П. К. и Н. П. К. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в подадения в срока по чл.287,ал.1 ГПК отговор и в писмено становище, постъпило в деня на провеждане на откритото съдебно заседание по делото.
Ответниците по касационна жалба С. М. Х. и С. Ф. Х. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Т. П. М. е предавил срещу С. М. Х., С. Ф. Х., И. П. К. и Н. П. К. иск за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба от 15.06.2005г. поради липса на предписаната в закона форма, както и иск за предаване владението върху 6/16 ид.части от УПИ ХІ-341, кв.46 по П. на [населено място] и на 6/8 ид.части от първи полуприземен етаж и от втори етаж от построената в югозападната част триетажна жилищна сграда срещу С. М. Х. и С. Ф. Х..
С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което така предявените искове са отхвърлени.
Прието е,че Т. П. М., И. П. К. и Н. П. К. са наследници на П. К. М., починал на 22.10.1996г., а Т. П. М. е наследник и на М. Т. М., преживяла съпруга на П. К. М., починала на 13.08.1998г.
С н.а. №8, том І, н.д.№13/1963г. П. К. М. и В. И. М. са признати за собственици по давност на УПИ ХІ-341 н кв.46 по плана на [населено място], в което е построена и сграда, като бракът между П. М. и М. М. е сключен на 07.04.1958г.
На 15.06.2005г. И. П. К., Т. П. М. и Н. П. К. са сключили договор да доброволна делба на ? ид.част от УПИ ХІ-341, кв.46 по плана на [населено място], ведно със западната част от триетажната жилищна сграда като И. П. К. е получил в дял имота, а Т. П. М. и Н. П. К. са получили сумата, представляваща паричната равностойност на полагащите им се в дял идеални части от имота, изчислени на базата на данъчната оценка, която е в размер на 12239.40лв.
Прието е, че със сключването на този договор е постигнато съгласие за доброволно уреждане на съсобствеността върху имота. Изложени са съображения, че договорът за делба има за цел прекратяване на съсобствеността като съгласно чл.35, ал.1 ЗС за действителността на договора е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите на съделителите и в конкретния случай тази форма е спазена. Прието е че след като договорът е сключен в предвидената от закона форма, съществуващите или възможни спорове, породени от направени от съделителите отстъпки при сключването на договора са без правно значение. Прието е, че не е установено към момента на сключване на договора обективираната в него воля да не е била налице, както и че не е установено изразеното от съделителите съгласие за делба чрез взаимни отстъпки да прикрива дарение в полза на съделителя, комуто се предоставя съсобствения имот – в договора изрично е записано, че Т. П. М. и Н. П. К. получават от И. П. К. сума, представляваща паричната равностойност на полагащите им се идеални части, изчислена на база данъчната оценка на имота и никъде в договора не е посочено, че Т. П. М. е получил паричната равностойност на 1/3 ид.част от имота вместо полагащите му се 6/8 ид.части.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за дали е нищожен договор за доброволна делба на наследствен имот, когато в него не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от съделителите дялове в имота и когато размерът на дяловете изобщо не е посочен следва ли да се приеме, че е налице договор за дарение, както и валиден ли е този договор, ако не е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма за действителност.
В решение №69/01.07.20007г. по гр.д.№64/2006г. на Кърджалийския районен съд, потвърдено с решение №210/20.06.2011г. по в.гр.д.№37/2011г. на Кърджалийския окръжен съд е прието, че съгласно чл.69, ал.2 ЗН целта на договора за доброволна делба е всеки от съделителите да получи своя дял в натура или в пари и доколкото в случая не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните дялове от имота, каквито въобще не са посочени, договорът за доброволна делба е нищожен и не може да се признае за валиден като договор за дарение поради това, че не е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Хасковския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №176/10.05.2013г. по гр.д.№154/2013г. на Хасковския окръжен съд,а именно, че договор за доброволна делба не е нищожен, след като е постигнато съгласие за заплащане на парично уравнение и за начина на определянето му, дори в договора да не е посочена конкретната сума, която следва да бъде заплатена за уравняване на дяловете, като съображенията за това са следните:
За да се приеме, че между съсобствениците е сключен договор за доброволна делба е необходимо при сключването на договора да е постигнато съгласие за начина, по който следва да се извърши уравняването на дяловете. Не е необходимо да са посочени точно сумите, които съсобствениците заплащат за постигане на уравнението.Сам по себе си фактът на постигане на съгласие за уравняване на дяловете, е достатъчен, за да се приеме, че договорът е действителен дори конкретният размер на уравнението да не е посочен. Достатъчно е и изявлението, че страните са уредили отношенията си по повод поделянето на имота, вкл. и преди сключването на договора Ако начинът на уравнение на дяловете е изрично посочен, т.е. посочено е, че уравнението ще се извърши в пари, не е налице безвъзмездност на разпореждането. Дори в договора да не е посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на дяловете, договорът е действителен, ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС форма. Достатъчно е уравнението на дяловете да е определяемо с оглед изразената при сключването на договора воля.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон /чл.69, ал.2 ЗН и чл.35, ал.1 ЗС/.
Неоснователни са доводите на касатора, че сключеният на 15.06.2005г. договор представлява договор за дарение. Както правилно е приел въззивният съд, след като в договора е постигнато съгласие дяловете на Т. П. М. и Н. П. К. да бъдат уравнени в пари, е налице изявление за начина на уравняване на дяловете, т.е. не е налице безвъзмездност на договора. Обстоятелството, че дължимите за уравнение на дяловете суми не са точно посочени в договора не сочи на безвъзмездност, нито опорочава постигнато съгласие, тъй като начинът на определяне на уравнението е уговорен изрично – постигнато е съгласие Т. П. М. и Н. П. К. да получат сумата, представляваща паричната равностойност на полагащия им се дял идеални части от съсобствения имот, изчислена на база данъчната оценка, а именно от 12239лв.
Неоснователен е доводът на касатора, че след като в договора не е посочено какъв е делът на всеки един от съсобствениците, то следва да се приеме, че е постигнато съгласие за уравнение при равни дялове, а делът му е по-голям.
Посочването на дяловете, които съсобствениците притежават от имота, не е задължителен елемент от договора за доброволна делба, поради което и непосочването на точния размер на дела не означава и постигане на съгласие за уравняване при равни права – правилото на чл.30, ал.2 ЗС в случая не намира приложение. При сключването на договора е постигнато съгласие Т. П. М. да получи равностойността на дела от имота, който действително е притежавал, поради което съответствието на получената от него сума с този дял не касае действителността на договора, а неговото изпълнение. Обстоятелството дали поетото при сключването на договора задължение е било изпълнено точно има значение при предявена претенция за неговото разваляне, но не и за неговата действителност.
Правилно е прието, че след като договорът е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС форма, то той е действителен, доколкото по делото не е установено изразеното от съсобствениците съгласие за делба чрез взаимни отстъпки да прикрива дарение в полза на съсобственика комуто се поставя в дял имота. А доколкото не е установено и при извършването на делбата Т. П. М. да е бил увреден с повече от ? от стойността на дела му, правилно е прието, че отношенията във връзка със съсобствеността са уредени. Още повече, че иск за оспорване на делбата по реда на чл.74, ал.1 ЗН не е предявен.
Обжалваното решение е правилно и по реда на чл.293, ал.1 ГПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 10.05.2013г. по гр.д.№ 154/2013г.
Председател:
Членове: