3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
Гр.София, 21.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 870 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. П., [населено място] срещу решение № 260/30.05.2011г., постановено по гр.д.№ 304/11г. от Пловдивския апелативен съд, с което отменено решение № 273/24.11.2010г., постановено по гр.д.№ 372/09г. от Кърджалийския окръжен съд и е признато за установено съществуването на вземане за сумата от 33000 лв. главница и лихви, за които и е издадена заповед № 993А за изпълнение по ч.гр.д.№ 940/09г. на Кърджалийския районен съд в полза на Карамфил Ф. Г., [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е редовен от външна страна и съдържа изискуемите реквизити по чл.535 ТЗ. Издателят на записа на заповед следвало да докаже, че не е получил парите и че няма взаимоотношения с поемателя. Направените възражения се свеждали до оспорване на подписа и на текста на документа, което не е доказано, поради което записът на заповед удостоверявал валидно менителнично правоотношение.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса за изследване на каузалните правоотношения между страните при реализиране на менителничните права.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне.
По поставения въпрос са постановени решения от ВКС по реда на чл.290 ГПК: Решение № 103/24.06.2009г. по т.д.№ 717/08г. на ІІ т.о., Решение № 121/01.07.09г. по т.д.№ 55/09г. на ІІ т.о., Решение № 141/08.03.10г. по т.д.№ 798/08г. на ІІ т.о., Решение № 41/22.04.10г. по т.д.№ 575/09г. на ІІ т.о., Решение № 149/05.11.10г. по т.д.№ 49/10г. на І т.о., Решение № 173/12.01.11г. по т.д.№ 901/09г. на І т.о., Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на І т.о., Решение № 119/08.07.2011г. по т.д.№ 1160/10г. на ІІ т.о., Решение № 5/02.02.2012г. по т.д.№ 75/11г. на І т.о.
Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 732.93 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260/30.05.2011г., постановено по гр.д.№ 304/11г. от Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора М. В. П., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 732.93 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.