Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
гр. София, 14.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева
Галина Захарова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1244/2013 година.
Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подсъдимия М. П. Д. от с.Р., Х. област, чрез неговия защитник – адвокат В. К., против въззивна присъда на Хасковския окръжен съд, постановена по внохд № 248/2013 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 19/14.05.2013 г., Хасковският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил изцяло присъда № 11/19.02.2012 г., постановена по нохд № 682/2012 г., на Димитровградския районен съд, като вместо нея е:
Признал подс. М. П. Д., за виновен в това, че на 29.12.2011 г., в Р., обл. Хасково, се заканил с убийство на дъщеря си Р. М. П., като с тази закана е могъл да възбуди основателен страх в нея за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
По жалбата в частта й относно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение:
Посоченото касационно основание за допуснато съществено процесуално нарушение – чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се подкрепя от данните по делото и е основателно. Възражението уточнено и поддържано в съдебно заседание се свежда до твърдението, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на второинстанционната присъда в частта й относно размера на определеното наказание лишаване от свобода.
При извършената касационна проверка бе констатирано, че при постановяване на обжалваната въззивна присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Видно от приложените диспозитив и мотиви на присъдата, на въззивното производство – л.л. 24 – 28, налице е несъответствие /противоречие/ между тях. В диспозитива е посочено, че подс. М. Д., за извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, се осъжда на две години и шест месеца лишаване от свобода, а в мотивите към нея, че определеното наказание за изтърпяване е от две години лишаване от свобода.
Присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви. Наличието на противоречие между тях, каквото е констатирано в случая, винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсва годен съдебен акт по смисъла на чл. 339, ал. 1 НПК, не може да се установи действителната воля на съда, който я е постановил, поради което е абсолютно основание за нейната отмяна.
Както бе посочено, допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, поради което въззивната присъда следва да се отмени и делото върнато на въззивната инстанция – Хасковския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
При тези констатации доводите в касационната жалба за незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието, следва да се оставят без коментар.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я въззивна присъда № 19/14.05.2013 г., постановена по внохд № 248/2013 г., на Окръжен съд Хасково, наказателно отделение и В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: