2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
София, 04 декември , 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова
Галина Захарова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1269/2014 година.
Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъденият Р. В. Т. от [населено място], общ. Д., чрез неговия защитник – адвокат С. Ч., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 162/2013 г., на районен съд гр.Девин. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура, изразява становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 9/27.02.2014 г., Девинският районен съд, е признал подс. Р. В. Т., за виновен в извършено на 09.02.2013 г., в съучастие като извършител с В. Н. В., престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т 1 НК го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода и „глоба” от 500 лв. Определил е „строг” първоначален режим и затворническо общежитие от „закрит” тип. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказание от две години и три месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 233/2010 на РС Девин, като е определил същия първоначален режим и затворническо общежитие и се е произнесъл за веществените доказателства и направените разноски.
С въззивно решение № 266/23.06.2014 г., постановено по внохд № 34/2014 г., Смолянският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.
По довода в искането за допуснато нарушение на материалния закон:
Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.
Възраженията в искането по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради превратна преценка на събраните доказателства и от там за вината на подсъдимия в извършване на посоченото престъпление.
По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебният акт, досежно приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане и в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция е оправомощена да следи за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че при установяване на правно – релевантните факти, съдилищата не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността на подсъдимия, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите В. В., Г. Ю. – очевидци на деянието, от обясненията на подс. Т., дадени на досъдебното производство в присъствие на адвокат и приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален ред, в които подробно обяснява извършеното, от протоколите за разпознаване на лица, от приложените нохд №№ 162/2013 г. и 159/2013 г. на същия съд, по повод на другите участници в извършване на престъплението, от писмените доказателства.
Следователно, вътрешното убеждение на инстанциите не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това се явява законосъобразен извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посоченото престъпление.
Конкретизираните в искането възражения във връзка с този довод, са били изложени и пред въззивната инстанция. В тази връзка са изложени убедителни съображения относно съставомерността на деянието, които се възприемат и от настоящата инстанция. Версията на подсъдимия, че не е извършвал такава дейност, е категорично опровергана от посочените по горе данни от гласните, включително и неговите обяснения от досъдебното производство и писмени доказателствени средства и приложените писмени доказателства.
С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че съставът на това престъпление е осъществен от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основа на събраните и преценени доказателства, е безспорен извода за неговата виновност. Деянието е правилно квалифицирано и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно.
При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подсъдимия, така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо, съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. От своя страна въззивната инстанция по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви, а вътрешното им убеждение за виновността на подсъдимия е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, възможност за устно изложение по направените доводи.
Съдебните актове на инстанциите не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за тяхната отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Т., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства. При постановяване на съдебните си актове, съдилищата са изпълнили задълженията си по чл. 305, ал. 3 и съответно чл. 339, ал. 2 НПК, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение и защо не се възприемат направените възражения Изложени са съображения защо се приемат едни от доказателствените материали, а други не. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки в тази връзка констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Неоснователни са конкретните оплаквания по този довод, подробно изложени в искането. Инстанционните съдилища в мотивите си подробно са обсъдили също такива направени възражения и са изложени убедителни съображения, защо ги считат за неоснователни. Подробно е отговорено на твърденията за допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, за назначения преводач от английски език. Посоченото в тази връзка се възприема изцяло от настоящата инстанция, поради което не се нуждае от преповтаряне.
Ето защо искането се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354 ал. ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. В. Т., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 162/2013 г., на Девинския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: