Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1980 по описа за 2015 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 976/30.07.2015 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. Н. В., подадена чрез адв. Н., против решение № 3 от 13.01.2015г., постановено по възз.гр. д. № 1290/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 1536/23.07.2014г., постановено по гр.д. № 2481/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е осъден К. Н. В. да заплати на М. Н. К. сумата от 50 000 лв. от общо дължимата 117 255.83 лв., заявена като дължима в размер на 120 250 лв., като получена без основание, чрез извършени банкови преводи в периода от 15.04.2009 г.- 24.08.2010 г. по банкови сметки с титуляр К. Н. В., открити в [фирма], ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6 170 лв., представляваща направени по делото разноски и К. Н. В. е осъден да заплати на М. Н. К. сумата от 5000 лв., разноски пред въззивна инстанция.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно задълженията на първоинстанционния съд, свързани с изясняване на исканията и възраженията на страните и избягването на злепоставяне на интересите им чрез ясен и подробен доклад с изискваното от чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, след евентуално отстраняване на неконкретни и противоречиви техни твърдения по реда на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съответно относно задължението на въззивния съд, при констатиране на такива процесуални нарушения да ги отстрани преди произнасяне на решението си, както и да направи своите фактически и правни изводи по делото чрез обсъждане в тяхната съвкупност на всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с дадените задължителни указания за тълкуване на закона в Тълкувателно решение № 1/2013 г от 9.12.2013 г, постановено по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС, както и със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК-, решение № 54/25.03.06.2014 г. по гр.д. № 3066/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 452/16.11.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г. на ВКС, ІV г.о. решение № 188/15.09.2014 г. по гр.д. № 5563/2013 г. на ВКС, ІV г.о., с решение № 37/29.03.2012 г. по гр.д. №241/2011 г. на ВКС, І г.о. и решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. №2366/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.,според която : В доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съгласно чл. 146, ал.1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните /списък на правнорелевантните факти/. Когато някое от претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен, съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК, да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Заинтересована е страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от този факт и чиято е тежестта да го докаже или опровергае. Когато заинтересованата страна заяви становището си по факта /осъществил се е или не се е осъществил/, съдът записва нейното изявление в протокола и дава съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях, в изпълнение на задължението си по чл. 145, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в доклада съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада.
Посочването в доклада на правно релевантните факти /чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК/ и разпределянето на доказателствената тежест /чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК/ са задължения на първоинстанционния съд по доклада. С това обаче не се изчерпват служебните му задължения,тъй като законът изрично задължава първоинстанционния съд, след като направи доклада по делото, да укаже на всяка от страните /чл. 146, ал. 2 ГПК/ за кои факти, които са в нейна тежест да докаже, не са посочени и представени доказателства. В заключение съдът е длъжен да определи правилно предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните.
В съответствие с Тълкувателно решение № 1/2013 г от 09.12.2013 г, постановено по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС, когато направеният от първоинстанционния съд доклад е непълен или неточен и във въззивната жалба са релевирани възражения за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците със собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото.Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права и чрез него съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна /чл.7 ал.1 изр.2 от ГПК/.
Въззивният съд, като съд по същество на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички относими доказателства, възражения и доводи на страните.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД или делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.
Ответникът по касация М. Н. К., чрез процесуалния си представител адв. М., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, като е взел становище по касационните оплаквания. Счита, че същите не са налице, постановеното решение е правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от М. К. против К. В., с която е предявен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000лв.от общо дължимата сума от 120 250 лв., съставляваща неизпълнено задължение за връщане на заетата сума по договор за заем, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на процесната сума, претендирана като частичен иск от сумата от 120 250лв., като получена без основание. Пловдивски окръжен съд е постановил решение № 1536/23.07.2014 г. по гр.д. № 23.07.2014 г., с което е отхвърлил главния иск като неоснователен. Поради неоснователността на главния иск, първоинстанционният съд е разгледал евентуалния. Приел е, че предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум, уважаването на претенцията с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от наличието на следния фактически състав: предаване и съответно получаване на материално благо при начална липса на основание. Разпределил е доказателствената тежест, като е приел, че върху ищеца лежи тежестта да установи факта на плащането на исковата сума, а задължение на ответника е да докаже, че е налице основание за плащането, съответно за задържането на полученото при него. Съдът е установил от заключението на изслушаната ССЕ, че в периода 15.04.2009 г.-24.08.2010 г. ищецът е превел по банкови сметки на ответника суми в общ размер на 117 255,83 лв., като сочи, че този факт не се отрича от ответника. При преценка на събраните доказателства е достигнал до извод, че твърденията на ответника за наличие на договорни отношения, а именно договор за продажба на козметични продукти, по силата на който ищецът се е задължил да му заплати продажна цена в размер на 49 499,40лв., са останали недоказани. За да се произнесе, съдът е приел, че не се е доказало от страна на ответника и наличие на годно правно основание за получаване на процесната сума, тъй като негова е била доказателствената тежест да установи, че е върнал сумата или че я е получил на правно основание. Посочил е, че макар да са представени преводни нареждания за преведени суми по сметка на ищеца, не се доказвало връщане на престираното и ответникът не е заявил какво е основанието на извършените от него преводи по банковата сметка на ищеца. Приел е, че постъпването на въпросната сума по банковата сметка на ищеца не е достатъчно, за да се формира извод за правната й природа и основанието за извършените преводи, тъй като не било ясно с какви конкретни правоотношения се свързва плащането. При тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че ответникът се е обогатил без основание със сумата от 117 255, 83 лв., представляваща сума, която му е платена, но не му се дължи и е уважил предявения от М. К., при условията на евентуалност, частичен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 000лв.
Второинстанционният съд е сезиран с въззивна жалба на К. В. срещу решение №1536/23.07.2014 г. по гр.д. № 23.07.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с която обжалва постановеното решение в уважителната част. Предмет на разгледжане пред въззивна инстанция е само евентуалният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За да постанови обжалваното въззивно решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че в тежест на ответника е било да докаже, че е получил претендираната сума на правно основание. По отношение на сумата от 27 552 лв. е посочил, че ответникът /въззивник/ не е доказал наличие на договорни отношения за продажба на козметични продукти, по силата на които да я е получил като цена за продадена стока. По отношение на останалата претендирана сума от 92 698 лв. е приел, че не е направено валидно правопогасяващо задължение от страна на ответника /въззивник/. Посочил е, че в отговора на исковата молба било направено такова само по отношение на претенцията по главния иск. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
В отклонение от задължителната практика и в противоречие с разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чл. 143 ГПК и чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, решаващият състав на въззивния съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Първоинстанционният съд не е изготвил списък на правнорелевантните факти, с оглед претендираните права и направените възражения от страните. Не е квалифицирал направените възражения от страна на ответника, направени редовно в отговора на исковата молба, респективно не е дал указания на ответника относно обстоятелствата, които подлежат на доказване, както и указания по отношение на фактите, за които не сочи доказателства.
При наличие на изложени във въззивната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с обсъждане на събраните доказателства и разпределението на доказателствената тежест, второинстанционният съд е следвало да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна. Съдът, в изпълнение на служебните си задължения, е следвало да постави за изясняване на фактите по делото, както и да укаже на въззивника да конкретизира твърденията си що се отнася до направените правопогасяващи възражения. Налице са процесуални нарушения,поради което въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като се налага да бъдат извършени нови процесуални действия, то на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.
Съдът ще следва да квалифицира направените правопогасяващи възражения от страна на ответника в първоинстанционното произовдство, като укаже кои обстоятелства подлежат на доказване, включително като даде указания за кои от твърдените факти не се сочат доказателства, както и да изясни дали направеното правопогасяващо възражение за сумата от 92 698 лв. се отнася и до претенцията на ищеца по евентуалния иск, предмет на въззивно обжалване, като даде указания на ответника да конкретизира наведените твърдения в отговора на исковата молба.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 3/13.01.2015г., постановено по възз.гр. д. № 1290/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: