Р Е Ш Е Н И Е
№ 403
СОФИЯ,03.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 27 април 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 672/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение № 261 от 11.12.2007 г. по в.гр.д. № 245/07 г. на Кърджалийския окръжен съд е отменено решение № 47 от 18.06.2007 г. по гр.д. № 1036/06 г. на Кърджалийския районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 108 ЗС С. Н. М., С. Ф. М. и Г. Ф. М. са осъдени да предадат на С. Р. владението върху недвижим имот, представляващ дворно място, имот пл. № 13 в кв. 18 по плана на с. Г. крепост, общ. Кърджали, състоящо се от 1284 кв.м., за което са отредени парцели І и ІІ по плана на селото, ведно с построената в парцел **** полумасивна жилищна сграда и са отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 11/ 09.03.2006 г., т.ІІ, дело № 206/2006 г. и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 31/15.03.2006 г. , т.ІІ, дело № 225/06 г., и двата по описа на нотариус К. Д. с район на действие Районен съд Кърджали, както и нотариален акт за покупко- продажба № 178/ 11.09.2006 г., т.ІІ, дело № 278/06 г. по описа на нотариус Е. К. с район на действие Районен съд Кърджали.
Недоволни от въззивното решение са останали ответниците Г. Ф. М., които са подали касационна жалба срещу него ч. своя пълномощник адв. С. А. В жалбата да развити подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация С. Р. и С. Н. М. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като взе предвид изложените в жалбата доводи във връзка с данните по делото, намира :
За да постанови обжалваното въззивно решение Кърджалийският окръжен съд е приел, че ответницата по иска за ревандикация Г. Ф. М. не е придобила по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като тя и нейните родители са били държатели, а не владелци на имота. Оттук е направил извод, че и договорите за продажба на имота, сключени между Г, и между С, не са произвели вещнопрехвърлително действие, защото купувачите са придобили имота от несобственик.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно.
По делото е безспорно установено, че ищцата С. Р. е придобила недвижимия имот по наследство и давност, за което се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост №, т.І, дело № 1086/ 1975 г. През 1989 г. С. Р. и съпругът й Х. Р. заминали за К. Ш. , където се установили да живеят трайно. През 1992 г., при едно от връщанията им страна, по уговорка с родителите на касаторите – А. и Ф. , които дотогава живеели в стара изселническа къща, държавна собственост, им предоставили имота да живеят в него при по – добри условия и да го поддържат. В този смисъл са всички събрани по делото гласни доказателства – показанията на св. Ф, А. Х. , А. А. , М. М. , Н. О. , Хафизе Р. , Н. Б. , Ф. Б. , С. Д. , А. Е. Всички те са заявили пред съда, че А. и Ф. и децата им са били допуснати от ищцата да живеят в имота и да полагат грижи за него. Никой от свидетелите не знае между тях да е имало друга уговорка. По време на пребиваването си в страната, ищцата и нейният съпруг посещавали имота. През 2004 г., предвид намерението си да се завърнат за постоянно и да построят нова къща, поискали касаторите да го напуснат, но тъй като бащата Ф. бил тежко болен, се съгласили да изчакат.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че касаторите са имали качеството на държатели на имота, а не на владелци. От показанията на разпитаните по делото свидетели и от обясненията на страните се налага извод, че те са се установили в имота при условията на договор за заем за послужване, т.е. на правно основание, а това означава, че имат качеството на държатели. По начало когато някой започне да държи една вещ за друго лице се предполага, че държането продължава на същото основание, освен ако не се установи, че е променил намерението си и е започнал да владее за себе си. Промяната на намерението трябва да бъде обективирана по отношение на собственика по начин, който сочи, че се отричат правата му върху вещта. Такива доказателства по делото не са събрани. Не е установено преди 2006 г., когато ответницата Г се е снабдила с констативен нотариален акт за правото на собственост върху спорния имот, тя или нейните родители да са демонстрирали намерение за своене по отношение собственика. Плащането на консумативи / ток, вода/ и извършването на обичайни ремонти и подобрения в имота през времето, когато касаторите са живяли в него, по своето съдържание са действия по поддръжката на вещта, но не сочат на отричане правата на собственика.
Поради това като е приел, че касаторката Г. Ф. М. не е придобила на оригинерно основание правото на собственост върху процесния имот, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Последващите приобретатели на имота също не са придобили правото на собственост по правилото, че никой не може да прехвърли права, които няма.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 11.12.2007 г. по в.гр.д. № 245/07 г. на Кърджалийския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :