6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София 23.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 948/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. Д. С. и С. Д. С., чрез пълномощника им адв. П. С. С., против решение № 399 от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 558/2018 г. на ОС – Пазарджик, потвърждаващо решение № 875 от 5. 07. 2018 г. по гр. д. № 5179/2017 г. на РС – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против К. Л. С. иск с правно основание чл. 41 ЗС, за присъждане на сумата 14280 лв., представляваща стойността на направени от ищците разходи за подобряване на общи части на жилищна сграда с идентификатор ….. и на съставляващо обща част дворно място – поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място]. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 41 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД, при несъобразяване с формирана с решения по чл. 290 ГПК практика на ВКС, според която при извършени без взето решение от общото събрание на етажната собственост подобрения в общи части, извършилите тези подобрения съсобственици могат да претендират направените разноски до размера на обогатяването, при условие, че работата е предприета уместно. Твърди се и необоснованост на фактическия извод за годината на извършване на подобренията, както и допуснато нарушение на чл. 184 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба К. Л. С., чрез адв. В. С. Ц., изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че ищецът Н. С. е собственик на самостоятелен жилищен обект – апартамент от ….. кв.м., находящ се на ….. етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор …., ведно с избени помещения № № 1, 4 и 5 с обща площ 33, 81 кв.м., таванско помещение № ….. с площ от 18, 10 кв.м. и гараж с площ от 21, 90 кв.м., стая № …. на партерния етаж с площ от 13, 22 кв.м. Ищцата С. С. е собственик на ….. жилищен етаж с площ от 130 кв.м. от същата масивна жилищна сграда, ведно с избено помещение № …. . Ответникът К. С. е собственик на обособен на таванския етаж жилищен обект, включващ тавански помещения № ….. и № ….., коридор и санитарен възел с обща площ от 34, 65 кв.м. и баня с площ от 3, 46 кв.м., на гараж № ….. от 24 кв. в партерния етаж от сградата, на стая № ….. от 5 кв.м. и стая от 15, 70 кв.м. в партерния етаж на сградата.
Въз основа на заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза е прието, че Н. С. притежава 49, 69 %, ищцата С. С. – 30, 3 %, а ответникът К. С. – 19, 81 % идеални части от общите части на сградата.
Прието е за установено, че посочените в исковата молба строително-ремонтни дейности (топлоизолация на жилищната сграда от всички фасади с обща площ на хидроизолация 512 кв.м. и дебелина 5 см., направа на покрив с нова дървена покривна конструкция, покрита с битумни керемиди, поставяне на базалтови плочки в определени участъци от дворното място) са извършени. Разходите за извършването им възлизат на 38180, 13 лв. без ДДС (ако се приеме, че същите са извършени през 2014 г.) и на 30631, 25 лв. без ДДС (ако се приеме, че са извършени през 2011 г.). Посочените суми включват и непретендирани с исковата молба СМР (от т. 12 до т. 15 включително от заключението). След приспадане на стойността на непретендираните СМР и при съобразяване с притежаваните от всеки от етажните собственици идеални части от общите части на сградата, от разходите за извършване на процесните строително-ремонтни дейности ответникът К. С. дължи 5768 лв. (ако се приеме, че са извършени 2011 г.), съотв. 7143 лв. (ако се приеме, че са извършени 2014 г.).
Според показанията на свидетелите на ответника покривът и външната изолация са правени през 2011 – 2012 г., а според показанията на свидетелите на ищците – през 2014 г. Ответникът знаел за извършваните СМР и заявявал, че никой не го бил попитал. Не твърди и няма данни да се е противопоставял. За извършване на процесните СМР не е взето решение от общото събрание на етажните собственици.
По делото са представени от ищците 18 бр. фактури, издадени от четири търговски дружества – „Дистива“ Е., „Д. 2007“ Е., „Стокат“ Е., „И. Б. 95“ Е., като фактури № № 108, 107 и 106 са неотносими към делото, тъй като са съставени по повод извършени през 2011 г. СМР в общите части на сградата, различни от претендираните в исковата молба (боядисване на парапет, поставяне на плочки на стълбищна площадка, шпакловка на стълбищна площадка, боядисване на стълбищна площадка, поставяне на осветителни тела). С отговора на исковата молба е оспорена автентичността на фактурите. Оспорена е и доказателствената им стойност, с доводи, че фактурите не са осчетоводени от доставчиците на съответните услуги, не са включени в дневниците им за продажба, въз основа на тях не е ползван данъчен кредит по ЗДДС, в някои от фактурите са правени и поправки, в някои от фактурите съответната организационна форма на търговско дружество-доставчик на материали и услуги е посочена като Е., вместо като О., посочен е адрес несъответен на вписаното в ТР към АВ седалище, има посочени материално отговорни лица, които не са били управители на дружеството. Въз основа на заключенията по основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е прието, че общата стойност на извършените СМР по фактури възлиза на 53010 лв., която сума надхвърля с 816 лв. исковата претенция. „Стокат“ О. не е регистрирано по ЗДДС, „Дистива“ О. е дерегистрирано по ЗДДС и в периода март-юни 2014 г. няма подавани справки-декларации и дневник-продажби, „Д.“ Е. е регистрирано по ЗДДС, но е подало нулеви справки-декларации.
От правна страна е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС, етажният собственик е длъжен да участва, съразмерно дела си в общите части, в разноските за извършени подобрения, само ако за извършването им е взето решение от общото събрание. При липса на общо решение на всички собственици (първоначално или последващо) за извършване на подобрения и в случай, че действията по извършване на подобренията от част от етажните собственици са предприети удачно, исковата претенция се основава на чл. 61, ал. 2 ЗЗД или на чл. 59 ЗЗД, в зависимост от това дали неизвършилият подобренията етажен собственик се е противопоставил или не. В случая, обаче, исковата претенция следва да бъде квалифицирана и разгледана по чл. 41 ЗС, тъй като едва с въззивната жалба ищците са въвели нови факти и са предприели действия по изменение на иска по основание (в исковата молба е заявено, че извършените разноски били полезни и са направени въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици, а с въззивната жалба е заявено, че разноските били необходими и са направени без взето решение от общото събрание). Предвид липсата на съгласие на всички съсобственици за извършване на подобренията, същата следва да бъде отхвърлена. Прието е за основателно и възражението за погасителна давност, като изискуемостта на вземането на ищците, откогато тече и погасителният давностен срок, се свърза с времето на извършване на подобренията (съдът е приел, че това е станало 2011 г.), а не с периода от време, през който е било извършено плащането им от ищците. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска е посочено, че външната изолация на сградата около обектите на ищците е извършена само в полза и в интерес на ищците, както и че полагането на базалтови плочки в двора не се установява от събраните гласни доказателства, а само от представената фактура от 2017 г.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка допустимостта му в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 8132 лв. до сумата 14280 лв. Видно от въззивната жалба, със същата първоинстанционният акт се атакува само в частта, с която искът не е уважен за част от претендираната с исковата молба главница – за сумата 8132 лв.
Жалбоподателите поставят въпрос относно приложимите правни норми при уреждане взаимоотношенията между етажните собственици, породени от извършени само от част от тях необходими или полезни разноски в общите части на сградата. Въпросът засяга и проблема длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения.
Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че независимо от липсата на решение на общото събрание на етажните собственици, ответникът при всички случаи съответна част от направените разноски до размера на обогатяването.
Твърди се разрешаването му в противоречие с представени от касатора решения на ВКС – решение № 238 от 19. 08. 2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 г.о. и решение № 228 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 г.о.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос.
В решение № 238 от 19. 08. 2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 г.о. се приема, че отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат на първо място от правилото на чл. 41 ЗС. Тази правна уредба се различава от уредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, като разликата се свежда до това, че съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, не могат да задължат останалите да участват в нейното подобряване. Ако някой от съсобствениците подобри общата вещ без съгласието на останалите, той може, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, да претендира само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е била предприета уместно, а ако общата вещ е подобрена против волята на останалите, те ще отговарят по правилата на чл. 59 ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
В решение № 228 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 г.о. е прието, че когато се касае за подобрения, извършени без да е взето решение от общото събрание, то съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажна собственост само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и то само ако работата е предприета уместно.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, обобщена в решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, 1 г.о., въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими и полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“) не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание. Посочените от ищеца факти съдържат и квалификация на предявения иск, с която съдът не е обвързан.
Вторият поставен въпрос е дали снимка на сграда от интернет сайт „Г. мапс – С. Вю“ представлява електронен документ и може ли да служи като писмено доказателство в гражданския процес. Твърди се, че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по поставения въпрос. Като писмено доказателство по делото е приета не снимка на сграда, а констативен протокол от 18. 01. 2018 г., съставен от нотариус, на основание чл. 593 ГПК, в който е удостоверено, че на 18. 01. 2018 г., в присъствието на К. Л. С., в 17 ч., в канцеларията на нотариуса, e ползвано приложение „Карти“ на G. и след въвеждане на адреса на процесната сграда на сайта се е появило изображение на жилищна сграда, чийто видими външни характеристики са описани в констативния протокол. Поради изложеното, въпросът не е обуславящ и разглеждането му не би повлияло на изхода на делото.
С оглед на горното, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 399 от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 558/2018 г. на ОС – Пазарджик.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Н. Д. С. и С. Д. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер общо на 285, 60 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: