О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София 06.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4031/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. М. С., чрез адв. С, против решение № 144 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 43/2005 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Ловешкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е обезсилил решение № 352 от 17.11.2004 г. по гр.д. № 396/1996 г. на Троянския окръжен съд, с което е уважен предявеният от С. М. С. иск с правно основание чл. 32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./, съотв. чл. 53, ал. 2 ЗКИР и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че не е налице правен интерес от иска, тъй като няма изричен отказ на административния орган да състави акт по чл. 86 ППЗТСУ/отм./ за поправка на плана.
Основателен е доводът на жалбоподателката, че с въззивното решение е разгледан съществен процесуалноправен въпрос, а именно: при предявен иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, съотв. чл. 53, ал.2 ЗКИР, за да се приеме, че е налице правен интерес от иска, достатъчно ли е наличието на спор за собственост върху имот или част от имот към момента на одобряване на кадастралния план /кадастралната карта/ на населеното място или следва да има и отказ на административния орган да състави акт по чл. 86 ППЗТСУ /отм./ за поправка на плана.
Въпросът е съществен, тъй като касае допустимостта на иска.
Доказано е противоречивото му решаване от съдилищата.
С обжалваното решение е прието, че правен интерес от иск с правно основание чл. 32, ал.1, т. 2 ЗТСУ /отм../, съотв. чл. 53 ЗКИР е налице при наличие на две предпоставки: спор за собственост върху процесната част от имота към одобряване на кадастралния план и отказ на административния орган да поправи плана. В конкретния случай ищцата твърди, че административният орган е съставил акт по чл. 86а ППЗТСУ /отм./, но е уважил частично молбата й за нанасяне в кадастралния план на населеното място на възстановения й с влязло в сила решение на поземлената комисия имот, с което фактически е постановен и отказ да се допълни плана с ненанесената част от имота. Твърди, че при нанасянето на имота има сгрешени граници, което се е отразило и на площта – тази на нанесения е по-малка от тази на възстановения. Твърди, че ненанесената част от възстановения имот попада върху имоти, за които ответниците-физически лица претендират да са собственици, поради което е налице спор за материално право, който може да бъде решен само по съдебен ред и за какъвто спор сочат и становищата на ответниците по делото. Поради липсата на данни за изричен отказ от страна на административния орган да нанесе спорната част от имота в плана, съдът е счел, че липсва правен интерес от иска и същият се явява недопустим.
В приложените към жалбата и изложението съдебни решения е прието, че наличието на спор за собственост върху имот към съответния минал момент – одобряването на кадастралния план е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че е налице правен интерес от съдебно установяване на претендираното от ищцовата страна право на собственост чрез иск с правно основание чл. 32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./, съотв. чл. 53 ЗКИР.
На жалбоподателката следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 200 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 43/2005 г. по описа на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката С. М. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 200 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: