4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 09.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 2627/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (в ликвидация), [населено място] срещу решение № 217 от 04.04.2014 г. по т. д. № 1273/2013г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 99 от 30.03.2011г. по гр. д. № 93/2009 г. на Смолянски окръжен съд, предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени до размер на сумата 85 573.94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по фактури №№ 321/25.06.2004 г., 322/28.06.2004 г., 323/30.06.3004 г. и 327/23.08.2004 г., дължимо за периода от 25.06.2006г. до 25.06.2009 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради обстоятелството, че първоинстанционното решение е постановено по отношение на несъществуващ правен субект, доколкото към датата на постановяването му – 30.03.2011 г. – [фирма] е било заличено като търговец. Касаторът релевира оплакване и за неправилност на обжалвания акт поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че е представляван в процеса от нелигитимни лица – ликвидатори, назначавани от А. по вписванията по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ, за които твърди, че нямат правомощия, произтичащи от волеизявленията на управителните органи и акционерите и поради това не могат да участват като негови представители по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като обосноваващи допускане на касационното обжалване са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е постановяването на осъдителни решения в исково производство по търговски спорове след вписване в Търговския регистър на заличаване на търговско дружество; 2. Служебен ликвидатор, вписан на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ без акт за назначаване от ДЛР към А. по вписванията, разполага ли с представителна власт за участие в искови производства срещу заличеното дружество; Допустимо ли е съобщаването и връчването на съдебни актове, както и процесуални действия в исково производство на заличено дружество чрез ликвидатор, вписан на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ”. Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и че решаването им е от значение за развитието на правото. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се позовава на множество актове на ВКС, част от които са постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на І т. о.; решение № 2 от 17.02.2010 г. по т. д. № 401/2009 г. на І т. о.; решение № 18 от 01.02.2011 г. по гр. д. № 192/2010 г. на ІІ г. о.; определение № 394 от 19.06.2009 г. по ч. т. д. № 306/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 86 от 01.03.2010 г. по ч. гр. д. № 53/20109 г. на ІІ г. о.; определение № 547 от 12.07.2010 г. по ч. т. д. № 318/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 569 от 13.07.2010 г. по ч. т. д. № 361/2010 г. на ІІ т. о. и определение № 655 от 30.09.2010 г. по ч. т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма] (в ликвидация) , [населено място] акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 85 573.94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по фактури №№ 321/25.06.2004 г., 322/28.06.2004 г., 323/30.06.3004 г. и 327/23.08.2004г., дължимо за периода от 25.06.2006 г. до 25.06.2009 г. С оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, с което са уважени главните искове по чл. 327 ТЗ за цената на доставените с тези фактури стоки, е влязло в сила и съобразявайки задължителните указания в отменително решение № 167 от 08.11.2013 г. по т. д. № 657/2012 г. на ВКС, І т. о., решаващият състав е приел, че ответното дружество е изпаднало в забава за изпълнение на задълженията си на купувач и поради това следва да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото, обаче, се касае завземания за обезщетение от неизпълнен договор, въззивният съд е преценил възражението на ответника за изтекла давност по чл. 111, б.”б” ЗЗД за основателно, като е уважил претенциите само за период от три години преди завеждане на исковата молба, т. е. за периода от 25.06.2006 г. до 25.06.2009 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса, свързан с допустимостта на обжалвания акт, за която, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна да следи и служебно. По отношение на този въпрос е доказано поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на І т. о. и решение № 18 от 01.02.2011 г. по гр. д. № 192/2010 г. на ІІ г. о.
По отношение на втория въпрос посоченото основание не е налице. Доколкото представените от касатора актове са ирелевантни за този въпрос, твърдението за решаването му в противоречие с практиката на ВКС е недоказано. Що се касае за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото изобщо неподлежи на обсъждане, от една страна, тъй като не е заявено в съответствие с указанията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение (касаторът поддържа, че е от значение само за „развитието на правото”, но не и за „точното прилагане на закона”), а от друга страна, тъй като това основание е заявено бланкетно, без да е изрично аргументирано.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 217 от 04.04.2014 г. по т. д. № 1273/2013г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 99 от 30.03.2011г. по гр. д. № 93/2009 г. на Смолянски окръжен съд, предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма] (в ликвидация), [населено място] акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени до размер на сумата 85 573.94 лв.
УКАЗВА на [фирма] (в ликвидация), [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на 1711.48 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: