О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№405
гр. София, 31.05.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2931/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-с. Сноп,обл.Д. срещу решение №193 от 22.06.2015 г. на Апелативен съд-В. по в.т.д. №175/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение №1222/19.12.2014 г. по т. д. № 864/2014 г на В., с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу [фирма] –гр. В. за сумата от 26 161,78 лева – платена от ищеца като цена на достъп до електропреносната мрежа/съкр. Е./ на ответника в периода от 17.10.2012 г. до 12.07.2013 г., с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно с претенцията за законната лихва от завеждането на иска до окончателното й плащане, както и за 2 075,28 лева-обезщетение за забава за периода 01.08.2013 до 12.05.2014 г. и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с казуалната практика на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран от ищеца като собственик на фотоволтаична електрическа централа -възобновяем източник на енергия по смисъла на ЗЕВИ, с иск основан на чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД-връщане на сума платена като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника, поради последващо отпадане на основанието за това- отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, платими ежемесечно в размер, определен на 2221,29 лева за МВтЧ, според датата на присъединяване. Раздел ІІІ, т.4 от това решение на ДКЕВР е отменен с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12 723/12.
Според решаващия съдебен състав на въззивния съд не е налице хипотезата на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал.1, предл. трето ЗЗД по следните съображения: Правото на достъп на производителите на електрическа енергия е уредено с императивни правни норми като възмездно по своето естество– параграф 1 т.15 от ДР на ЗЕ. Отношенията на производителите с операторите на преносната мрежа възникват по силата на договор и само цената на достъп до мрежата подлежи на регулиране/одобряване / от ДКЕВР-чл.30 и 32 ЗЕ, като временните цени, при липса на постоянни, се определят от ДКЕВР- чл.32 ал.4 ЗЕ. Актът на ДКЕВР не формира самостоятелно основание на престацията, а само ивдивидуализира нейния размер. Следователно отмяната на този акт не трансформира правоотношението възникнало по силата на договор между страните като възмездно- в безвъзмездно такова и не създава задължение за връщане на получената цена на достъп като платена та отпаднало основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси : Отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до Е. заличава ли с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието , с което се определя конкретния размер на тази престация.
Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практика на съдилищата- посочените от касатора конкретни решения .
Следва да се отбележе, че не е налице хипотезата за допускане до касация, уредена в чл. 280 ал.1, т.2 ГПК, доколкото по наведените от самия касатор материалноправни въпроси вече е налице формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС , Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о. и други, в които се дава задължителен за съдилищата отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на последната с мрежовия оператор. Ето защо, доколкото обжалваното решение е в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, известна служебно на съда, то е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №193 от 22.06.2015 г. на Апелативен съд-В. по в.т.д. №175/2015 г..
УКАЗВА на „касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер 564,75 лева по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи документ за това в деловодството на съда.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.